Р Е Ш Е Н И Е № 129/2017 год. гр. София, 04.01.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 529 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Н. К. и А. Р. К., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Ж. Ч., против въззивното решение от 4.11.2016 год. по гр. д. № 341/2016 год. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 3.08.2016 год. по гр. д. № 50/2016 год. на Девинския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторите К., че Ч. Ч. Д. е собственик на 1/3 ид. ч. от имот с триъгълна форма и площ 11.50 кв. м., погрешно включен в поземлен имот с идентификатор 20465.502.132, намиращ се между регулационната граница на УПИ ХХІХ и УПИ ХХІІІ, кв. 30 по ЗРП на [населено място] от 1980 год. и границата между поземлен имот с идентификатор 20465.502.131 и поземлен имот с идентификатор 20465.502.132 по КККР на [населено място] от 2009 год., повдигнат в зелен цвят на приложената на л. 55 от първоинстанционното производство скица, представляваща неразделна част от решението, както и че при утвърждаване на кадастралната карта на града през 2009 год. е допусната грешка, като погрешно този имот е заснет в поземлен имот с идентификатор 20465.502.132. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендират присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба и ищец в производството – Ч. Д., чрез пълномощника му адв. Н. П., оспорва жалбата с искане въззивното решение да се потвърди. Претендира присъждане на разноските. С определение № 296 от 27.06.2017 год. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, при наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че по относимите въпроси, касаещи необходимостта да се изследва положението на имотите по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази налице ли е приложение на регулацията по тях така, че регулационните граници да са трансформирани в имотни, в частност относно приложението на дворищнорегулационния план от 1980 год. за определяне на имотните граници на поземлените имоти, произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение противоречи на разясненията в ТР № 8/2016 год. по т. д. № 8/2014 год. и на ТР № 3/2011 год. по т. д. № 3/2010 год., двете на ОСГК на ВКС. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявеният по чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск с предмет твърдяното от ищеца неправилно заснемане на част от неговия имот, представляващ очертаната в зелен цвят на скицата такава към имота на ответниците, вместо към неговия, придобит по разпоредителната сделка от 1971 год. за 1/3 ид. ч., въззивният съд е приел, че местонахождението на границата между двата съседни имота минава по права линия както по плана от 1965 год., така и по последващия такъв от 1980 год., по начина, показан в представените скици от 2010 год. и от 2012 год. Поради установеното от вещото лице в представеното заключение, че не е налице промяна на имотните граници и липса на данни за уреждане на регулачни сметки във връзка със спорната част от имота, въззивният съд приел, че е допусната грешка при одобряване на кадастралната карта, като границата между двата имота е показана като наклонена линия, вследствие на което спорният имот погрешно е заснет като част от имота на ответниците. В настоящия казус спорът е относно това дали частта, оцветена в зелено на скицата на л. 15 от първоинстанционното производство, е част от имота на ищеца, поради което и неправилно е отразена в кадастралната карта като част от имота на ответниците, т. е. поддържа се да е налице грешка в кадастралната карта, предмет на специалния установителен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Както е разяснено в цитираната и от въззивния съд задължителна съдебна практика, този иск е положителен установителен такъв за собственост, като в подкрепа на твърденията си ищецът се е позовал на придобиването на този имот по договора, сключен в нот. акт № 38/71 год., при действие на регулационния план на [населено място] от 1965 год. Както е установено от вещото лице по приетото заключение, така е видно и от приложената на л. 55 от първоинстанционното производство спорният имот /частта в зелен цвят/ не попада в парцел V-160 в кв. 31 по плана от 1965 год., т. е. ищецът не се легитимира като негов собственик на релевираното придобивно основание. Включването на спорния имот в площта на УПИ ХХІХ по регулационния план от 1980 год. е на основание придаване по регулация, данни за което се съдържат както в заключението на техническата експертиза, така и в устните обяснения на вещото лице. Доказателства за уреждане на сметки по този план не са представени, което е основание за приложението на регулацията при действието на ЗТСУ /отм./. Както е разяснено в ТР № 8/2016 год. по т. д. № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС /т. 4/ относно трансформацията на регулационните граници в имотни, съгласно чл. 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, в производството по иска за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тези планове или неприлагане, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3/93 год. по гр. д. № 2/93 год. на ОСГК на ВС и ТР № 3/2011 год. по т. д. 3/2010 год. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. Същият е предметът на доказване и в настоящето производство по предявения иск за твърдяната грешка в кадастралната карта, като ищецът следва да установи правото си на собственост върху спорната част, оцветена в зелен цвят на скицата. Съгласно легитимиращия го документ /нот. акт от 1971 год./ същият е придобил ид. ч. от описания парцел по плана от 1965 год., от който спорният имот не е част. Поради това и с оглед включването му по плана от 1980 год. в отредения УПИ ХХІХ при възникналия между страните спор ищецът следва да установи приложението на плана по отношение на тази придадената част, за да настъпи трансформацията на регулационните линии в имотни към момента на одобряване на кадастралната карта. Въпреки, че се е позовал на горната задължителна съдебна практика произнасянето на въззивния съд по предмета на спора е в противоречие на същата и при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване от фактическа страна въпроса за приложението на регулационния план от 1980 год. относно спорния имот, което е обусловило и нарушение на материалния закон при обосноваване на извода по спора за наличие на грешка в кадастралната карта. За да е налице твърдяната от ищеца такава същият следва да установи приложението на плана от 1980 год., въз основа на който план спорният имот е включен в отредения парцел ХХІХ, за да се приеме тезата, че имотните граници по кадастралната карта са регулационните линии на парцел ХХІХ, включващ и спорният имот. В противен случай отчуждителното действие на този план е прекратено, съгласно параграф 8 от ПР на ЗУТ и последиците от това по отношение правото на собственост на спорния имот /ТР № 3/2011 год. по т. д. № 3/2010 год. ОСГК на ВКС/. По тези релевантни за спора въпроси не е налице произнасяне на съда, поради което и след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане. При него съдът следва да обсъди доводите на страните във връзка с представените доказателства относно релевантните за спора факти, посочени по-горе, като възложи на техническа експертиза изработване на комбинирана скица, установяваща местоположението на спорния имот по плановете на [населено място] от 1965 год. и от 1980 год., /а не само по първия, както е на представената на л. 55 скица/, и с оглед на съвкупната преценка на всички доказателства, вкл. и по отношение констатацията на вещото лице в устните му обяснения, че „няма промяна в имотните граници, има промяна в парцели” да обоснове произнасянето си по спорния въпрос налице ли е или не е грешка в кадастралната карта по отношение процесния имот с площ 11.50 кв. м. в зависимост от това чия е собствеността му, а не от констатираната разлика в прокараната по тези планове линия. Произнасянето по същество по релевантните за спора въпроси налагат след отмяна на въззивното решение връщане на делото за ново разглеждане, в което и съдът ще се произнесе и по направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 510 от 4.11.2016 год. по гр. д. № 341/2016 год. на Смолянския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.