3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 378 София, 01 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1143 по описа за 2012 година. С определение по чнд № 292/13 г. Районният съд-гр.Плевен, в производство по реда на чл.306 НПК, на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК определил на осъдения И. Б. И. общо наказание, както следва:1) по влезлите в сила присъди по нохд №№ 2023/09 г. и 2395/09 г.- наложил най-тежкото, а именно 2 месеца и 17 дни лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и 2) по влезлите в сила присъди по нохд №№ 641/11 г. и 3297/11 г. – наложил най-тежкото, а именно – 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. С решение № 98 от 24.04.2013 г. по вчнд № 166/13 г. Окръжният съд-гр.Плевен потвърдил посоченото определение на ПРС. Осъденият И., чрез своя защитник, е направил искане за възобновяване на посочените наказателни дела, при съображения за наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от защитата на молителя. Последният, редовно призован, не се явява. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателните дела. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. В искането не се съдържат данни, в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което и същите няма как да получат отговор от настоящата инстанция. Декларираното на л.2 от искането – „допуснати са множество други нарушения на... процесуалните правила, които сами по себе си....отговарят на такива по чл.348 НПК, като същите ще бъдат цитирани и обсъдени пред ВКС на насрочено...заседание”, ведно с данните от протокола за последното, указват, че данни, в коментираната насока, не са заявени пред ВКС и в проведеното съдебно заседание. Не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК. При установените по делото данни за предходните осъждания на И., с влезли в сила присъди по нохд №№ 2023,/09 г., 2395/09 г., 641/11 г. и 3297/11 г., както и тези относно извършената замяна на неизтърпяния остатък от наказанието пробация (наложено на осъдения по първо посоченото нохд) с наказание лишаване от свобода – по чнд № 996/09 г., законът правилно е приложен от решаващия съд. Най-напред трябва да се каже, че данните за съдимостта на молителя очертават два варианта на съвкупности – при първият от тях - определянето на общо наказание по нохд №№ 2023/09, 2395/09 и 3297/11, с налагането на най-тежкото от тях, а именно – 8 месеца лишаване от свобода и постановяване на отделно изтърпяване на наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, определено му по нохд № 641/11 г.; - при вторият вариант – определянето на общо наказание по нохд №№ 2023/09 г. и 2395/09 г., с налагане на най-тежкото от тях, а именно – 2 месеца и 14 дни лишаване от свобода и определяне на общо наказание по нохд №№ 641/11 и 3297/11 г., с налагане на най-тежкото – 8 месеца лишаване от свобода. Добре е видно, че при първото съчетание общият размер на наказанието лишаване от свобода е 14 месеца, а при второто – 10 месеца и 14 дни. При този типичен случай на наличие на възможни повече от една съвкупности, решаващият съд правилно е съобразил принципа за възприемане на най-благоприятната за осъдения, каквато е тази от очертания вече втори вариант. Безспорно е, че при определяне на общо наказание по чл.25, ал.1 НК – когато лицето е осъдено с отделни присъди, правилата на чл.23 и 24 НК намират приложение. За всяка една от установените съвкупности на престъпления, предмет на влезлите в сила присъди, за които стана дума, правилно е определено общо наказание, като е наложено най-тежкото измежду отделните наказания. За първата съвкупност, очевидно това е наказанието лишаване от свобода в размер на 2 месеца и 14 дни, а за втората – наказанието лишаване от свобода в размер на 8 месеца. Що се отнася до начина на изтърпяване на наложените общи наказания, то следва да се укаже на разпоредбата на чл.25, ал.4 НК, където изрично е предвидено, че въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. В тази връзка следва да се съобразят и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 14/87 г. на ОСНК на ВС(ВКС), т.3 – съдът, който определя общо наказание, е единствено компетентен да реши и въпроса за неговото изтърпяване, в това число и в случаите, когато осъденият е освободен от изтърпяване на наказанията по всички присъди на основание чл.66, ал.1 НК (какъвто е случаят с втората съвкупност). Водим от изложеното на основание чл.424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Б. И. за възобновяване на чнд № 292/13 г. на Районния съд-гр.Плевен и вчнд № 166/13 г. на Окръжния съд-гр.Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: