Р Е Ш Е Н И Е№ 224
[населено място], 06.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Миланова ,след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1020/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК
Образувано е по молба на И. Д. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № І-31 от 9.02.2015г., постановено по гр.дело № 42148/2013г. , СРС 31 състав, частично отменено с решение №8745 по гр.дело № 12870/2015г. на СГС, г.о. ІІ състав.
Молбата се основава на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Твърди се, че е нарушено на молителя правото на участие в процеса, поради нарушаване на правилата за връчване на призовки – чл.45 – чл.47 ГПК. Молителят поддържа, че призоваването му за съдебно заседание в СРС е извършено по реда на чл.47, ал.1 ГПК, след като в призовката е било отбелязано, че обитателят не е открит на адреса / по сведение на сем. Гълъбови/. Излага твърдения, че през периода когато е търсен на адреса, е живеел в [населено място], общ. Дупница, където се е грижил за болните си родители. По делото не е разпоредено ищецът да представи справка за адресната регистрация на ответника на постоянен и настоящ адрес, каквото е изискването на чл. 47, ал.4 ГПК. Счита за неправилни тези действията на съда, вкл. относно назначаването на особен представител, който да го представлява по делото. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поддържано от молителя в съдебно заседание.
В писмен отговор [фирма] счита молбата за отмяна за неоснователна. Изложени са съображения, че в производството пред СРС и СГС ответникът е бил редовно представляван от назначен от съда особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК. Ответникът – молител е получавал книжа / регресни покани за доброволно изпълнение на задължението; поканата на съдебния изпълнител за доброволно изпълнение/ на посочения в исковата молба административен адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] и по никакъв начин не установява, че има промяна в адресната си регистрация. Направено е искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение от 600 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактура и кредитен превод чрез интернет банкиране. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа становище за оставяне без уважение на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Преклузивният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК за подаване на молбата за отмяна на основание чл.303, т.5 ГПК е спазен.
С решение № І-31 от 9.02.2015г., постановено по гр.дело №42148/2013г. на СРС молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 2278.40 лв. главница и 692.96 лв. мораторни лихви за периода от 24.10.2010г. – 7.10.2013г., като за разликата до претендираните размери, претенциите по исковете по 274, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. С решение №8475 от 10.12.2015г. по в.гр.д. 12870/2015г. на СГС, по въззивна жалба на застрахователя, след частична отмяна на решението на СРС, искът за главницата е уважен за сумата от 3302.40 лв., а за мораторната лихва – за 1004.47 лв. Решението на СГС е влязло в сила от датата на обявяването му - 10.12.2015г. Изпълнителният лист е издаден на 8.01.2016г., а поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ М. М. е с изх. №1590/8.02.2016г. От молбата е видно, че поканата за доброволно изпълнение е получена от молителя на адрес[жк], [жилищен адрес].
На стр. 29 на гр.д. № 42148/2013г. по описа на СРС е приложена справка за постоянен и настоящ адрес на отв. И. Д. Г. на адрес [жк], [жилищен адрес] [населено място] от 25.11.2013г. В съдебното заседание пред ВКС Г. потвърди, че не е променял адресната си регистрация в [населено място]. От приложената по делото призовка от 19.11.2013г. е видно, че длъжностното лице по призоваване е посетил адреса на ответника в [населено място] на три дати - 24.10.2013г., 4.11.2013г. и 19.11.2013г. и е отбелязана констатацията „ обитател на адреса не е открит по сведение на сем.Гълъбови”. На 25.02.2014г. длъжностното лице е изпълнило разпореждането на съда от 14.1.2014г. призоваването да се извърши чрез залепване на уведомлението по чл.47 ГПК. На гърба на разписката длъжностното лице, освен, че е отразило залепване на обявление на пощенската кутия, е записало, че лицето / ответника Г./ е търсено на адреса на датите 21.1.2014г., 9.02.2014г. и 25.05.2014г., но не е намерено лице, което да получи призовката. С разпореждане от 14.07.2014г. СРС е назначил на ответника особен представител - адв.О. Ч. – Г.. Пред въззивната инстанция ответникът е представляван от адв.М., назначен от съда за особен представител.
При тези установени факти за връчване на съдебните книжа на молителя, настоящият състав намира за неоснователна молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на СРС, частично изменено с решение на СГС. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон по призоваването на молителя – ответник по делото. Разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа правилата, които съдът трябва стриктно да спази, преди да назначи особен представител на ответника: уведомление се залепва на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях няма достъп – на входната врата или на видно място около нея, когато ответникът не е намерен на посочения в исковата молба адрес и не се намери лице, което да получи призовката; ако ответникът не се яви в съда да получи книжата си в канцеларията на съда в двуседмичния срок от залепване на уведомлението - чл. 47, ал. 3 ГПК, съдът указва на ищеца да представи справка за адресната му регистрация, която трябва да съдържа данни за регистрираните по реда на чл. 90, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Установяването на тези данни е необходимо, за да може съдът да провери дали регистрираният адрес - настоящ или постоянен, съвпада с този, на който е било залепено уведомлението. Ако адресите не съвпадат, съдът трябва да разпореди ново връчване на настоящия, респ. на постоянния адрес по общия ред. В случая по делото е направена и приложена служебна справка за адресната регистрация на ответника от 25.11.2013г., следваща датите на посещения от длъжностното лице за призоваване на адреса за призоваване на ответника. Данните в справката сочат на съвпадение на постоянен и настоящ адрес на ответника и с този в исковата молба, на който са изпращани и съдебните книжа. В молбата за отмяна молителят признава, че не се е намирал на адреса по регистрация. При тези факти, правилно съдът е приел, че е налице редовно връчване на книжата по чл.47, ал.1 ГПК след извършената справка по чл.47, ал.4 ГПК и на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначил особен представител на ответника по делото. Съдопроизводствените действия по призоваването на молителя - ответник по иска, са извършени при точно прилагане на закона, поради което не е налице поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
На ответника по молбата ще следва да се присъдят документираните разноски - 600 лв.
Предвид на горното и като счете молбата за отмяна за неоснователна Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Д. Г., [населено място] за отмяна на влязлото в сила осъдително решение № І-31 от 9.02.2015г. , постановено по гр.дело № 42148/2013г. на Софийския районен съд, 31 състъв, частично изменено с влязло в сила решение 8745 по гр.дело № 12870/2015г. на СГС, г.о. ІІ състав.
ОСЪЖДА И. Д. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на [фирма] разноски 600 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|