Ключови фрази
Нищожност * правен интерес * недопустимост на решение * представителство


Р Е Ш Е Н И Е


№ 170

София, 18.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖИВА ДЕКОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при участието на секретар Северина Толева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №950 по описа за 2017 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по обща касационна жалба на Л. С. А. и Д. Н. А., подадена и за двамата чрез процесуален адв. С. Т., срещу решение № 301 от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 464/2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което в допуснатата до касационно обжалване в част е потвърдено решение № 778 от 8. 07. 2016 г. по гр. д. № 4109/2015 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е признато за установено по предявения от Е. С. М. срещу Л. С. А. и Д. Н. А. иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 3. 12. 2010 г., сключен с н.а. № 121, т. Х, рег. № 16101, дело № 160 на нотариус Ю. Д., рег. № 160 в регистъра на НК, е недействителен по отношение на Л. С. А. в частта за прехвърлената от И. В. А., чрез пълномощника Л. С. А., на Л. С. А., над 1/2 идеална част от правото на собственост върху нива с площ от 19,999 дка, съставляваща имот № 015064 и нива с площ от 7 дка, съставляваща имот № 015073 в землището на [населено място], общ. Добричка.
Касационното обжалване е допуснато с определение №595 от 30.06.2017г. за проверка допустмимостта на въззивното решение по съображения, че съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 40 ЗЗД е разгледан и уважен над 1/2 идеална част от прехвърлените с атакуваната сделка права, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания акт в посочената част.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответницата по касационната жалба Е. С. М., чрез процесуален представител адв.О., оспорва жалбата като неоснователна по съображенията си в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Е. С. М. срещу Л. С. А. и Д. Н. А. искове с правни основания чл. 40 ЗЗД и чл. 108 ЗС, съставът на въззивния съд е приел, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 03. 12. 2010 г., сключен с н.а. № 121, т. Х, рег. № 16101, дело № 160 на нотариус Ю. Д., рег. № 160 в регистъра на НК, с който И. В. С., чрез пълномощника си Л. С. А., продава на Л. С. А., по време на брака й с Д. Н. А., нива с площ от 19,999 дка, съставляваща имот № 015064, и нива с площ от 7 дка, съставляваща имот № 015073, в землището на [населено място], общ. Добричка, съставът на окръжния съд е приел, че така сключеният чрез представител договор е недействителен по отношение на представляваната И. В. С., тъй като уврежда интересите й, което увреждане се изразява в договаряне на продажна цена над три пъти под пазарната /пазарната е възлизала на 16740 лв., а договорената – на 4000 лв./ и предвид недобросъвестността на пълномощника и купувач по сделката Л. А., която е знаела, че така договорената продажна цена уврежда представляваната. Прието е, че недействителността на продажбата по отношение на И. В. С. има за последица непораждане на прехвърлително действие на договора, поради което ищцата Е. С. М. е собственик на 1/2 идеална част от прехвърлените с договора имоти на основание наследяване на И. В. С., която е била собственик на основание влязло в сила решение на ОСЗ – Д. и договори за доброволна делба.
Искът с правно основание чл. 40 ЗЗД е предявен от Е. С. М. в качеството й на един от наследниците на представлявания продавач И. В. С.. Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници, след смъртта си през 2015г. И. В. С. е оставила законни наследници Е. С. М. и Л. С. А. – нейни дъщери.
В съдебната практика, включително в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения: решение №397 от 03.10.2012г. по гр.д.№1604/2011г. на ВКС, ІVг.о., решение №213 от 25.02.2014 по гр.д. №48/2013 на ВКС, III г.о., се приема, че когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26,ал.2 ГПК , а следователно и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса. Това разрешение следва да намери приложение и при предявяване на установителния иск с правно основание чл.40 ЗЗД от някои от наследниците на представлявания.
Когато договорът е недействителен на основание чл.40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения на страните по него, както и вещнотранслативен ефект по чл.24 ал.1 ЗЗД. С предявения иск по чл.40 ЗЗД ищецът се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните и най- вече вещно - прехвърлителния ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца. Правен интерес да се позове на недействителността има представлявания, респ. неговите наследници. Когато установителният иск с правно основание чл.40 ЗЗД е предявен от някой от наследниците на представлявания, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска по чл.40 ЗЗД само до размера на своите права в съсобствеността, чиято защита търси и е процесуално легитимиран.
В случая ищцата има правен интерес за установяване недействителността на процесния договор за покупко - продажба с оглед отпадане на неговия вещноправен ефект само по отношение на нейната част от имота и предвид предявения иск за ревандикация, производството по което е обусловено от изхода на делото по иска за нищожност на договора. Ппредявеният иск е процесуално недопустим в частта, с която недействителността се претендира досежно договора, с който се прехвърля останалата 1/2 ид. част от процесния имот, за която ищцата не твърди и не притежава права. Недопустимостта на иска за тази част е обусловил недопустимост на решението в съответната част, поради което същото следва да се обезсили и производството в тази част да се прекрати.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:


ОБЕЗСИЛВА решение № 301 от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 464/2016 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 778 от 8. 07. 2016 г. по гр. д. № 4109/2015 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е признато за установено по предявения от Е. С. М. срещу Л. С. А. и Д. Н. А. иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 3. 12. 2010 г., сключен с н.а. № 121, т. Х, рег. № 16101, дело № 160 на нотариус Ю. Д., рег. № 160 в регистъра на НК, е недействителен по отношение на Л. С. А. в частта за прехвърлената от И. В. А., чрез пълномощника Л. С. А., на Л. С. А., над 1/2 идеална част от правото на собственост върху нива с площ от 19,999 дка, съставляваща имот № 015064 и нива с площ от 7 дка, съставляваща имот № 015073 в землището на [населено място], общ. Добричка, както и потвърденото в посочената част първоинстанционно решение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: