Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр.София, 19.10.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА в присъствието на прокурора Т.КОМОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 565/2020 година. Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от частните обвинители – С. Х. и Ю. А., чрез повереника адв. Н. Д., срещу въззивно решение № 503 от 16.12.2019г. на САС, НО, 3 с-в, с което е потвърдена присъда № 69 от 18.03.2019г. на СГС, НО, 27 с-в, постановена по НОХД № 4557/2017г. Визира се касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, като касаторите твърдят, че наложеното наказание на подсъдимия е явно несправедливо, несъответстващо на високата степен на обществена опасност на деянието, и е в противоречие с принципите по чл.35, ал.2 НК. Иска се от касационната инстанция да ревизира решението на апелативния съд, като увеличи наказанието „лишаване от свобода“ на 8 години, както и това - „лишаване от право“ да се управлява МПС на 9 години. Касационна жалба е постъпила и от частния обвинител И. И., чрез повереника адв. М. П., с оплаквания, отново визирани в чл.348, ал.1,т.3 НПК. Изтъква се, че размерът на наказанието не съответства на приетите отегчаващи вината обстоятелства, а смекчаващите са фаворизирани. Иска се отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане с цел увеличение на наказанието. Недоволен от решението е останал и частният обвинител Н. Р., която го обжалва чрез повереника си адв. К. К.. Оплакванията са идентични с тези в жалбите на останалите частни обвинители. Подчертава се, че смекчаващите вината обстоятелства са надценени, а определеното наказание няма да има превантивен и възпиращ ефект. В жалбата отново се подчертава, че липсата на извършени нарушения на ЗДвП се дължи на факта, че подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС от няколко дни преди инцидента. Заостря се вниманието и върху високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на САС и да върне делото за ново разглеждане, за да се извърши правилна преценка на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, с оглед увеличаване на наказанието. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд повереникът на частния обвинител Н. Р. - адв. К., заявява, че поддържа жалбата с направените в нея оплаквания. Развива доводите си относно несправедливо определеното наказание, като счита, че не са съобразени обективно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Повереникът на частния обвинител И.И. - адв. П., също е на становище, че наказанието на подсъдимия е явно несправедливо и защитава тезата, че то следва да се индивидуализира при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Повереникът на частните обвинители С. Х. и Ю. А. - адв.Р., акцентира на обстоятелството, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол със скорост, надвишаваща с 50 км/ч разрешената. Адв. Х. (също повереник на двамата частни обвинители) се солидаризира със становището му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбите на частните обвинители са основателни. Посочва, че определеното наказание е явно несправедливо, тъй като е занижен размерът му. Подчертава, че редом със смекчаващите вината обстоятелства са налице и множество отегчаващи - извършените две нарушения на правилата за движение по пътищата (по чл.5 и чл.21 ЗДвП), тежкият престъпен резултат, включващ причинена смърт на едно лице и множество средни телесни повреди на трима. Тези доводи според прокурора обуславят налагането на по-тежко наказание „лишаване от свобода“ и „лишаване от право“ да се управлява МПС. Намира, че въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия Л. Е. – адв.К., оспорва жалбите на частните обвинители, като подчертава значимостта на смекчаващите вината обстоятелства, сред които особено значение отдава на младата възраст на подсъдимия. Намира решението на въззивния съд за справедливо. Подсъдимият Е. поддържа доводите на защитника си. В последната си дума заявява, че ще понесе отговорността си. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбите на частните обвинители, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 69 от 18.03.2019г. на СГС, НО, 27 с-в, постановена по НОХД № 4557/2017г. подсъдимият Л. Е. Е. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, пр.3, б.”б” пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.54 НК, а именно, че на 13.03.2016г. в [населено място], при управление на МПС л.а. „Мерцедес“ ML 270 C., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.3,т.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Н. А. и телесни повреди на С. Х., Ю. А. и Н. Р., като деянието е извършено в пияно състояние, като му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години. Определен е първоначален „общ“ режим за изтърпяването му. Със същата присъда, на основание чл.343г, вр. чл.343 НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години. Осъден е да заплати направените разноски и съдът се е произнесъл по въпросите, касаещи веществените доказателства. С решение № 503 от 16.12.2019г., постановено по ВНОХД № 1131/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, присъдата на СГС е била потвърдена изцяло. Касационните жалби на частните обвинители са неоснователни. И в трите жалби се правят сходни възражения, касаещи справедливостта на наложеното наказание, като се твърди, че то е твърде леко и не съответства на обществената опасност на деянието, на дееца, и няма да изпълни целите визирани в чл.36 НК. Касационната инстанция ще ги разгледа заедно, отчитайки два кръга въпроси, които се поставя в тях. Твърди се, че при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия са надценени смекчаващите вината обстоятелства и не е оценена обективно високата обществена опасност на престъплението. В посочените възражения от първата група, касационната инстанция не може да се съгласи. При внимателния анализ на относимите към индивидуализиране на наказанието въпроси, въззивният съд правилно е изключил от кръга на смекчаващите вината обстоятелства фактът, че пострадалите не са били поставили предпазни колани в автомобила. Отбелязано е, че основна причина за инцидента имат скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила, надвишаваща с 50 км/ч. максимално разрешената, и високата концентрация на алкохол в кръвта му. За това и оплакването на касаторите във връзка с преценката в полза на подсъдимия не е основателно. Относно липсата на установени нарушения на правилата за движение по пътищата, третирани като смекчаващо вината обстоятелство, настоящата инстанция се солидаризира с аргументите на касаторите. Действително, от приетите за установени факти от предходните инстанции става явно, че подсъдимият е получил свидетелство за правоуправление на МПС на 01.03.2016г., а произшествието, довело до настъпването на съставомерните последици се е случило на 13.03.2016г. Единадесетте дни, през които подсъдимия е бил правоспособен водач на МПС са изключително кратък период от време, за да може той да се оцени като водач, стриктно спазващ правилата за движение, и да се приеме, че уменията му са обективирани в липсата на административни санкции по ЗДвП. Касационната инстанция може да направи заключение, че смекчаващите вината обстоятелства не са фаворизирани, дори след изключването на посочения по-горе факт от техния обем. Те са преценени обективно, всестранно и пълно, без да са надценени и като такива са отчетени младата възраст на подсъдимия, честото му съдебно минало, добрите характеристични данни и трудова ангажираност. Втората група възражения на поверениците на частните обвинители включва аргументи по отношение преценката на съдебните инстанции за обществената опасност на деянието. Посочва се, че стойността, с която е превишена скоростта на движение по пътищата (50 км/ч) и тази, с която е завишен критерият за пияно състояние (1,9 промила) следва да се приемат като доводи, обуславящи висока обществена опасност. Касационната инстанция констатира, че посочените две обстоятелства са включени в кръга на отегчаващи вината на подсъдимия. В мотивите към атакуваното решение (стр.8) апелативната инстанция е изложила доводите в посочената насока и е преценено, че следва да се определят като такива, даващи негативна оценка на деянието. Отделено е нужното внимание и на общата оценка на обществена опасност, като е подчертано, че не може да се направи правно защитен извод за наличие на негативно засягане на обществени отношения в граници, надхвърлящи сходните случаи. Пияното състояние на водача безспорно е квалифициращо обстоятелство, водещо до ангажиране на наказателната отговорност на извършителя по по-тежко наказуемия състав на чл.343, ал.3,б.“б“ НК , като едновременно с това стойността на алкохолната концентрация е отчетена от предходните инстанции като негативен факт, който е от значение, за да се индивидуализира правилно наказателната отговорност в предвидените от закона граници. Анализирайки всички обстоятелства, имащи отношение към законосъобразното определяне на наказанието, касационната инстанция следва да посочи, че неправилно подсъдимият е признат за виновен за това, че е нарушил правилата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, тъй като нарушението на посочената забрана (да не се управлява МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества) е включено в кръга на квалифициращите обстоятелства по настоящото обвинение и води до реализирането на наказателната отговорност по по-тежко наказуем състав. Това се отбелязва от касационната инстанция, без да се дефинира изрично оправдаване на подсъдимия с изменение на въззивното решение, тъй като не води до промяна в състава на престъплението, по който е ангажирана наказателната му отговорност. Същото е от значение за индивидуализиране на наказанието, доколкото води до отпадане на вменено нарушение на правилата за движение по пътищата - факт, който следва да се интерпретира в полза на подсъдимия. Предвид изложеното, касационната инстанция може да обобщи, че съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящия случай такова несъответствие - обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице, защото при определянето на наказанието са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Въззивната инстанция се е спряла подробно на предпоставките, касаещи индивидуализирането на наказанието на подсъдимия. След осъществен собствен анализ на обстоятелствата, относими към определяне на наказанието, апелативната инстанция е преценила, че то следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и е потвърдила първоинстанционната присъда, с която на подсъдимия е определено наказание от 4 години „лишаване от свобода“ и 5 години „лишаване от право да управлява МПС. Касационната инстанция намира, че не са налице основания, които да налагат корекция на наказанието, което да се постигне чрез отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за да се постигне по-сурова санкция на подсъдимия. Не се констатира игнориране на определени обстоятелства, нито фаворизиране на други при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Цитираното от адв. Р. решение № 553/2009г. по нд.426/2008г. на II н.о. на ВКС касае подобен казус, що се отнася до пътно произшествие, при което водачът е употребил алкохол и е управлявал автомобила с превишена скорост и е причинена смъртта на едно лице и телесна повреда на второ. Трудно би могла да се сподели тезата, че наказанието следва да се отмери количествено, с оглед броя на пострадалите, без да се отчетат специфичните особености на всеки един случай, носещи индивидуални признаци и характерни белези. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбите на частните обвинители пропуски при индивидуализиране на наказанието, обуславящи и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 503 от 16.12.2019г. постановено по ВНОХД № 1131/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: