Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение


2
Решение по т.д. №965/11 на ВКС, ТК,ІІ т.о.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

гр. София,13.02.2012


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 31 януари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря С.С., като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №965/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303 ал.1, т.4 от ГПК.
Образувано е по молба на пълномощника на Гаранционен фонд / ГФ/-гр. С. за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на влязло в сила решение от 17.11.2008 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. №1229/2007 г., което е потвърдено с решение от 12.11.2010 по гр.д. № 808/09 на СГС, ІІ-в състав. С атакуваното по реда на извънредния способ на отмяната решение е отхвърлен искът по чл.55 ал.1 от ЗЗД на ГФ срещу Д. Б. Ч. за връщане на заплатеното обезщетение от Фонда в размер на 2 887,98 лева за имуществени вреди от ПТП виновно причинени на ответника от прекия извършител И. Л. Г.. В молбата за отмяна се навеждат доводи, че така постановеното решение противоречи по смисъла на чл.303, т.4 от ГПК на предходно решение на СРС от 27.02.2003 г. по гр.д. № 3996/2002 г. , потвърдено с решение на СГС от 08.11.2004 г. по гр.д. № 2173/2003 г. за отхвърляне на регресния иск по чл.91 от ЗЗ/отм./ на ГФ срещу прекия причинител на ПТП И. Л. Г..
В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303 ал.1, т.4 от ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на 30.12.2010 г. решение и в срока по чл.305, ал.1, т.4 от ГПК/ молбата за отмяна е депозирана в СРС на 28.03.2011 г./ Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
С атакуваното по реда на извънредния способ на отмяната решение е отхвърлен искът по чл.55 ал.1 от ЗЗД на ГФ срещу Д. Б. Ч. за връщане на заплатеното обезщетение от Фонда в размер на 2 887,98 лева за имуществени вреди от ПТП като платени без основание.Решаващият съд е приел, че вредоносното деяние /ПТП/ е причинено именно от И. Л. Г. при липса на удостоверение за правоуправление на МПС, поради което и заплатеното обезщетение от ГФ е основателно изплатено на ответника. С предходно решение на СРС от 27.02.2003 г. по гр.д. № 3996/2002 г. , потвърдено с решение на СГС от 08.11.2004 г. по гр.д. № 2173/2003 г. е отхвърлен регресният иск по чл.91 от ЗЗ/отм./ на ГФ срещу сочения като причинител на ПТП И. Л. Г., тъй като съдилищата по този спор са достигнали до фактическия извод, че не се доказва изобщо участието в увреждащото ПТП да е извършено от И. Л. Г.. Следователно се касае за две влезли в сила съдебни решения с противоречиви фактически констатации, които обаче не са между същите страни и за същото искане, каквото е изискването на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, за да е налице основание за отмяна.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК за отмяна на атакуваното решение:, поради което молбата не следва да бъде уважена.
В полза на ответника по молбата Д. Б. Ч. следва да се присъдят разноските на същата по водене на настоящото дело в размер на 400-четиристотин лева –платен адвокатски хонорар, съгласно отбелязването в самия договор за правна помощ.
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на Гаранционен фонд / ГФ/-гр. С. за отмяна на основание чл.303 ал.1, т.4 от ГПК на влязло в сила решение от 17.11.2008 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. №1229/2007 г..

ОСЪЖДА Гаранционен фонд / ГФ/-гр. С. да заплати на Д. Б. Ч. сумата от 400-четиристотин лева -съдебни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.