4 1 Р Е Ш Е Н И Е
N 106
гр. София 11.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
търговско дело N 60381/ 2016 г., образувано в гражданска колегия на основание Заповед на Председателя на ВКС № 839/18.05.2016г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Е. К. , гражданин на Кралство Х. с удостоверение за продължително пребиваване № 2021 от 12.07.2013г. чрез процесуалния представител адв. В.Н. от САК е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд , първи граждански състав № 1306 от 22.06.2016г. по гр.д.№ 670/2016г.
Ответникът [фирма] изразява становище в писмения отговор и писмената защита, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос за предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на застрахования по застраховка „гражданска отговорност” водач , която обуславя и отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 КЗ /отм./.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение като обсъди доводите на страните, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване.
Съгласно чл. 223 КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. застраховката Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право на основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ да търси обезщетението за претърпените имуществени и неимуществени вреди пряко от застрахователя. За да възникне отговорността на застрахователя, е необходимо по отношение на застрахования да са налице основанията за деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Елементите на този фактически състав на непозволеното увреждане са противоправно поведение , вина и причинна връзка между тях като вината се предполага, а противоправното поведение на водача, причинил пътнотранспортно произшествие и причинната връзка подлежат на доказване. Влязлото в сила решение между същите страни , с което застрахователят е осъден да плати обезщетение на увреденото лице за имуществени вреди, настъпили от пътно транспортно произшествие, имплицитно включва в диспозитива разрешеният преюдициален въпрос за отговорността на делинквента като правопораждащ факт за отговорността на застрахователя. Затова при последващ процес, който има за предмет обезщетяване на неимуществени и други имуществени вреди от същото пътно транспортно произшествие , влязлото в сила решение по предходното дело следва да бъде зачетено на основание чл. 297 ГПК и е недопустимо съдът да пререшава въпроса за отговорността на делинквента.
По основателността на касационната жалба.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, I - 6 състав № 2041 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 13920/2013 г. в частта, в която [фирма] е осъден да заплати на Е. Кухйе обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътно транспортно произшествие , настъпило на 13.10.2012г., в размер на 35 000 лв. и 63 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2012г. и е решил делото по същество като е отхвърлил исковете. В останалата отхвърлителна част , обжалваното от ищеца по делото Е. К., първоинстанционно решение е потвърдено.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ , апелативният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за възникване на деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил, която от своя страна обуславя и отговорността на застрахователя. След анализ на събраните по делото доказателства, апелативният съд е направил правни изводи, че не е доказано в процеса водачът на лекия автомобил да е нарушил правилата за движение, регламентирани със ЗДвП. Той е управявал автомобила „Рено М.” рег. [рег.номер на МПС] със скорост в рамките на допустимата по закон по булевард с две платна за движение и с по две ленти във всяка посока. Пострадалият пешеходец – ищец по делото, е предприел пресичане на необозначено за това място, в нарушение на разпоредбата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. Пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на водача след излизането си пред движещия се в най-крайна лява лента неустановен автомобил, затова и ударът е бил непредотвратим.
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила. При постановено и влязло в сила решение Софийския районен съд, 55-ти състав от 21.07.2015г. по гр.д.№ 67776 /2014г. , изменено частично от Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав , с решение № 8905 от 22.12.2015г. по гр.д.№ 13323/2015г., с което е уважен иск по чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ , предявен от Е. К. срещу [фирма] за имуществени вреди от пътнотранспортното произшествие на 13.10.2012г., въззивният съд в обжалваното решение недопустимо е пререшил въпроса за деликтната отговорност на застрахования водач. Това налага решението да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се реши по същество от касационната инстанция.
При зачитане на влязлото в сила решение, настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл.226 ал.1 ЗКЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на застрахователя [фирма] .
Съгласно заключението на изслушаната от първоинстанционния съд медицинска експертиза, Е. К. е получил следните травматични увреждания вследствие на настъпилото на 13.10.2012г пътнотранспортно произшествие на двата десни крайника: 1.изкълчаване на ставата между ключицата и лопатката и рана на десния лакът. 2. счупване на външния кондил на голямопищялната кост и откъсване на външния мениск на коляното. Проведено е болнично лечение десет дни в периода от 13.10.2012 год. до 23.10.2012 год. в МБАЛСМ „Пирогов“ и домашно-амбулаторно лечение не по-малко от 4 месеца. По време на болничното лечение е била зашита раната на десния лакът, направено е открито наместване и заковаване на счупването на външния кондил на голямопищялната кост и зашиване на външния мениск на дясното коляно. Поставена е мека обездвижваща превръзка на десния горен крайник. По време на домашно-амбулаторното лечение ищецът Е. К. е ходел на контролни прегледи, превръзки и е провеждал раздвижване. С оглед вида и броя на уврежданията, продължителността на оздравителния процес, липса на медицинска документация за настъпило усложнение на здравословното състояние на ищеца, по справедливост на основание чл.52 ЗЗД съдът определя за причинените на ищеца болки и страдания, глобално обезщетение в размер на 30 000 лв. Съобразявайки отчетеното по влялото в сила решение съпричиняване на вредите в размер на 1/3 на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, поради предприето от ищеца Е. К. пресичане на пътното платно на необозначено за това място , искът за обезщетяване на неимуществените вреди следва да бъде уважен в размер на 20 000 лв. По отношение на имуществените вреди са представени доказателства за платено рентгеново изследване на стойност 20 лв., потребителска такса за лечение в МБАЛСМ „Пирогов“ – 58 лв. и медикаменти 12 лв. общо 90 лв. , от които след приспадане на съпричиняването на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД следва да бъде присъдена сумата 60 лв. В останалата част до пълния предявен размер, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
При този изход на делото разноските на страните се изчисляват така: за първата инстанция разноските на ищеца съобразно уважената част на иска са 902 лв., за втората инстанция 245 лв. и за касационната инстанция 408 лв. - общо 1555лв. Съобразно отхвърлената част от иска за първата инстанция ответникът има право на разноски в размер на 163 лв. , а за въззивната инстанция – 156 лв. общо 319лв. или по компенсация на ищеца се дължат 1236 лв. На основание чл. 38а от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат В. Н. се дължат съобразно уважената част на иска за всяка инстанция по 851 лв. адвокатско възнаграждение, общо 2553 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд , първи граждански състав № 1306 от 22.06.2016г. по гр.д.№ 670/2016г. изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 226 ал.1 КЗ/ отм./ на Е. К. , гражданин на Кралство Х. , [дата на раждане] в Д. с персонален №[ЕИК] и удостоверение за продължително пребиваване № 2021 от 12.07.2013г., съдебен адрес [населено място], [улица] ет.4 ап.9 адв. В. Н. сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ , обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 13.10.2012 г. в [населено място], както и сумата 60 лв. /шестдесет лева/ обезщетение за имуществени вреди от същото пътнотранспортно произществие, ведно със законната лихва считано от 13.10.2012 г. до окончателното плащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер 90 090лв.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Е. К. сумата 1236 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева/ разноски по делото за всички инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 38а от Закона за адвокатурата [фирма] да заплати на адвокат В. Й. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], “И. Д.“ № 7 ет.4 ап.9 сумата 2551 лв. /две хиляди петстотин петдесет и един лева/ адвокатско възнаграждение за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|