Р Е Ш Е Н И Е № 180 София, 07.07. 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 22.10.2013 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 310/2012 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1552 от 30.09.2011 год., по т.д.№ 821/2011 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 20.10.2010 год., по гр.д.№ 4780/2010 год. и е осъден касатора, като ответник, да заплати на Д. С. А. обезщетение за лично причинените и неимуществени вреди над сумата 20 000 лв. до 35 000 лв., а на К. Д. В. и П. Д. В., чрез първата, като техен законен представител, над сумата от по 40 000 лв. за всеки един от тях до присъдените им от по 85 000 лв., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.10.2004 год. до окончателното им изплащане. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция. Позовавайки се на безспорния факт на множество увредени от процесното ПТП лица и ограничения лимит на отговорността му, като застраховател на гражданската отговорност на делинквента, касаторът ЗК [фирма] основно възразява срещу законосъобразността на присъдения на ищците размер обезщетение за неимуществени вреди. По съображения за необоснованост и процесуална незаконосъобразност жалбоподателят изразява несъгласие и изградения от решаващия съд правен извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Ответниците по касационната жалба Д. С. А., К. Д. В. и П. Д. В., последните двама, като непълнолетни, действащи със съгласието на майка си - Д. С. А., чрез общия им пълномощник адв.Н. – А., са възразили по основателността и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, като изложените в отговора съображения срещу въведените касационни основания са поддържани от тях и при разглеждане на касационната жалба по същество. С определение № 461 от 28.06.2013 год. на второ търговско отделение на ВКС обжалваното въззивно решение в посочената по - горе негова част е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал. 1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а именно: „При пряк иск за застрахователно обезщетение срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента по чл.407 ТЗ / отм./ и увредени от застрахователното събитие – ПТП повече от едно лица, обвързан ли е съдът от застрахователната сума по договора, или може да присъди обезщетение за неимуществени вреди само въз основа на критерия по чл.52 ЗЗД, без да вземе предвид ограничения лимит на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и изплатеното от него обезщетение на неучастващите по делото пострадали лица”. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на същия, предвид общия размер присъдено на ищците обезщетение от 205 000 лева, изплатеното от застрахователя извънсъдебно обезщетение на трети, увредени от същото ПТП лица и лимитираната до сумата 200 000 лв. отговорност на последния по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с делинквента за неимуществени вреди е в противоречие с възприетото в задължителната практика на ВКС, изразена в решение № 149 от 05.10.2010 год., по т.д.№ 1031/ 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение по предявените в субективно активно съединяване преки искови претенции, основани на чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ Софийски апелативен съд е приел за доказано наличието на основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на Д. В. К., баща на К. Д. В. и П. Д. В. и фактически съжителствал на съпружески начала с Д. С. А., настъпила в резултат на виновно предизвикано от водача на товарен автомобил „СКАНИЯ - 420” с ДК № С 40 32МХ пътно - транспортно произшествие на 24.10.2004 год. в [населено място] . Въз основа на влязлото в сила споразумение по чл.414ж НПК/ отм./ по ч. н.д.№ 385/2005 год. на СОС, приложено по делото, въззивната инстанция е счела за доказана вината на водача на увреждащото МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното АД за периода 01.01.2004 год.31.12.2004 год. и с оглед вида и характера на конкретно понесените от ищците морални болки и страдания от загубата на починалия на 27 години б.ж. на [населено място] - Д. К., е присъдил обезщетение за обезвредата им в размер на по 85 000 лв. за всяко едно от децата и 35 000 лв. за фактически живялата със същия тяхна майка - Д. С.. Позовавайки се на липсата на ангажирани в хода на производството пред първоинстанционния съд доказателства, съобразно въведената с чл. 154, ал.1 ГПК доказателствена тежест и преклудираната възможност за нови доказателствени искания във въззивната инстанция съставът на Софийски апелативен съд е преценил като неоснователно защитното възражение на ответника за съпричиняване на вредата от страна на починалия, поради констатирано наличие на алкохол в кръвта му. Като неоснователно е преценено и другото въведеното от застрахователя възражение, свързано с надвишаване ограничения до размера на сумата 200 000 лева лимит на отговорността му за неимуществени вреди, предвид изплатените от него извънсъдебно суми на правоимащи трети лица, пострадали от същия деликт. Изложени са съображения, че доколкото при доброволното изплащане на обезщетението на останалите увредени от процесното ПТП и неучастващи в настоящето съдебното производството лица – родители на починалия, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента не е разграничил, нито в сключеното извънсъдебно споразумение, нито в приложените платежни нареждания, размера на вредите, които конкретно е репарирал с престираните суми - неимуществени и имуществени, а и по силата на чл.52 ЗЗД за понесените от пострадалия морални страдания обезщетението е изцяло определимо от съда единствено въз основа на критерия за справедливост, то лимитът на отговорност на ответника е ирелевантен и не би могъл в разглеждания случай да обоснове присъждане на различни от приетите за дължими суми, т.е. при съобразяване уговорената в застрахователната полица граница от 200 000 лева. І.По обуславящия изхода на спора правен въпрос: Според цитираната по- горе задължителна за съдилищата в страната практика на касационната инстанция, обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 149 от 05.10.2010 год., по т.д.№ 1031/ 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС в хипотезата на предявен пряк иск за обезвреда срещу застрахователя на делинквента съдът, при повече увредени лица, всякога следва да държи сметка за застрахователната сума по договора, тъй като съгласно чл. 405 ТЗ/ отм./ застрахователят дължи обезщетение на пострадалото от деликт лице в рамките на максималната договорена застрахователна сума, т.е. дължимото от застрахователя обезщетение не може да я надвишава . Следователно при недостиг на същата, съдът трябва съразмерно да намали обезщетенията на всеки един от правоимащите, като съобрази и правата на пострадалите, които все още не са заявили претенциите си или са ги заявили извънсъдебно. Даденото в този смисъл разрешение е относимо към поставения материалноправен въпрос и се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав. Обстоятелството, че всяко едно от увредените лица има право на обезщетение, всъщност означава, че преценката дали общия размер на дължимото от застрахователя обезщетение е надхвърлен или не с присъденото по реда на чл.407 / отм./ТЗ, респ. по чл.226, ал.1 КЗ конкретно обезщетение, предвид лимита на застрахователно покритие, следва да се извърши като се съобразят и доброволно изплатените от последния суми, както и основанието на което плащането е било извършено. ІІ.По основателността на касационната жалба: Вярно е, че в съобразителната част на обжалваното решение, произнасяйки се по основателността на въведеното от ответника защитно възражение за недължимост на обезщетение за неимуществени вреди в присъдения на ищците размер, поради надхвърляне лимита на отговорността му за същите от 200 000 лв. решаващият състав на Софийски апелативен съд формално е дал различно спрямо възприетото в задължителна за съдилищата в страната практика на касационната инстанция разрешение на поставения правен въпрос, но предвид данните по делото допуснатото нарушение на закона не се е отразило на крайния правен резултат, поради което само по себе си не може да обуслови отмяната му. От ангажираните по делото доказателства е безспорно установено, че отговорността на застрахователя –първи предпочетен ответник по предявения главен иск, основан на чл.407, ал.1 / отм./ ТЗ, е ограничена до сумата 200 000 лева за неимуществени вреди и 100 000 лева имуществени от едно застрахователно събитие, както и че последният по силата на постигнато извънсъдебно споразумение е изплатил на родителите на починалия б.ж. на [населено място] В. К. за репариране на причинените им от процесното пътно - транспортно произшествие неимуществени и имуществени вреди обезщетение в общ размер от 65 000 лв., без да извърши конкретизация на съответните суми в платежните и двустранно подписани документи, според вида на същите. Следователно включвайки в общия размер на предоставената за обезвреда сума от 65 000 лева всички вреди, понесени в резултат на същия деликт от трети за настоящия правен спор лица, без да ги разграничи съобразно отделните посочени в процесния застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност” лимити на застрахователно покритие, застрахователят доброволно и по своя едновластна преценка е приел лимитираната му отговорност спрямо последните да се преценява с оглед общия размер на уговорената застрахователна сума от 300 000 лева. Или, доколкото при сбора на изплатените извънсъдебно от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента П. А. Й. парични средства на правоимащите трети лица, пострадали от процесния пътен инцидент с тези, определени от въззивния съд в производството по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, като необходим и относително достатъчен паричен еквивалент за обезщетяване неимуществените вреди на ищците, причинени от същия се налага правен извод, че общата застрахователна сума от 300 000 лв. не е надвишена, то изводът на въззивния съд за неоснователност на защитното възражение на ответника, основано на изчерпване лимита на отговорността му със сумата 200 000 лв., макар и по различни от изложените съображения, е законосъобразен и следва да бъде споделен. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.12 ГПК, във вр. с чл.300 ГПК. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда, по правните последици, с която е приравнено и одобреното от наказателния съд споразумение по чл. 414ж НПК/ отм./ е задължителна за гражданския съд, разглеждащ иска по чл. 407, ал.1 ТЗ/отм./,т .е. гражданските последици на деянието, относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Затова, по отношение приноса от страна на починалия Д. К. одобреното в наказателното производство споразумение, предвид обективните граници на силата на пресъдено нещо, не обвързва гражданския съд и в този см. е непротивопоставимо на ищците, както е приел и Софийски апелативен съд, щом съпричиняването, не е елемент от фактическия състав на престъплението. Отделен в тази вр. остава въпросът, че да се възприеме становището на касатора означава в несъответствие с ЕКПЧОС и с общите правни принципи, изграждащи цялостната правна система в страната, да се приеме за допустимо, че без да е било предвидено в конкретния престъпен състав изследване на поведението на пострадалия, то по косвен начин, чрез мотивите на присъдата, респ. чрез одобрено от наказателния съд споразумение, може да се признае фактически същият за съизвършител, т.е. за „деец”, макар и да не е бил страна в наказателното правоотношение и да не е могъл да се защитава. Що се касае до доводите, свързани с необходимостта от преценка на събраните доказателства по приложените ч.н.д.№385/05 год. на СОС и гр. д. № 982/06 год. на СГС, с арх.№ 858/2009 год., от страна на решаващия съд, то те са правно несъстоятелни. Не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че събраните в друго производство гласни доказателства и приетите заключения на вещи лица нямат никакво правно значение в производството по конкретното разглеждано дело. Съгласно чл.232 ГПК съдът може да ползва събрани доказателства в друго производство при повторно предявяване на същия иск, след оттеглянето му, а по силата на чл.175 ГПК - доказателства за извършени извънсъдебни признания от страната по делото, каквато не е сочената от касатора хипотеза. Поради това, като е отказал да обсъжда събраните в наказателното производство доказателства – свидетелски показания и заключения на вещи лица, както и тези, събрани в производството по прекратеното на осн. чл.119, ал.2 ГПК / отм./ гр.д.№ 982/2006 год. на СОС, с ищци Е. Д. Б. и В. К. Б. и ответник П. А. Й., сочещи, че починалият К. към релевантния за спора момент, в качеството си на пешеходец е бил употребил значително количество алкохол, поради несъбирането им по предвидения в ГПК ред, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон и оплакването за допуснато нарушение на чл.12 ГПК / норма аналогична на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ се явява неоснователно. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че определения от въззивния съд общ размер на обезщетенията за възмезяване неимуществените вреди, понесени от ищците е законосъобразен - съответстващ на законовото правило на чл.52 ЗЗД и установения с него принцип на справедливост, който съгласно задължителните постановки в ППВС № 4/68 год. и формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС не е абстрактен, а е свързан с преценката на множество конкретни обективно съществуващи обстоятелства, между които общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на самото общество които в случая са били взети предвид, така и с лимита на отговорност на застрахователя по конкретния договор за имуществена застраховка „Гражданска отговорност”, поради което липсва основание за намаляването му. Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК и в проведеното по делото открито съдебно заседание са заявили искане за присъждане на направените деловодни разноски за касационната инстанция, което с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде уважено за сумата общо от 2 500 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение на адв. Н. - САК, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 10 от 31.01.2012 год.. Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1552 от 30.09.2011 год., по т.д.№ 821/2011 год., по описа на с.с.. ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ [фирма], [населено място] да заплати на Д. С. А., К. Д. В. и П. Д. В., последните двама, като непълнолетни, действащи със съгласието на майка си - Д. С. А., общо сумата 2 500 лева / две хиляди и петстотин лева/, направени от тях деловодни разноски за настоящето производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: