О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 313

София, 15.06.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4776/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. К. като пълномощник на И. А. Т., А. И. Т. и С. А. Г., срещу въззивно решение № 339 от 01.08.2019 г. по в.гр.д. № 181/2019 г. на Окръжен съд- Смолян. С него е потвърдено решение № 88 от 25.03.2019 г. по гр.д. № 169/2018 г. на Районен съд- Девин, с което по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на И. А. Т., Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г., че Ю. С. Т. е собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. част от имот пл.№ .... с площ 551 кв.м, образуващ УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], утвърден през 1990 г., и на основание чл. 108 ЗС ответникът И. А. Т. е осъден да му предаде държането върху тази 1/2 ид. част. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която на основание чл. 109 ЗС ответникът И. А. Т. е осъден да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в поставянето на мрежа, изграждане на бетонна стена с кофраж до съществуваща дървена ограда извършване на строеж, несъобразен с предвижданията на действащия план на селото, без одобрен инвестиционен проект, без издадени строителни книжа - разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия, и без изричното писмено съгласие на ищеца Ю. С. Т., както и да премахне поставените мрежа и изградените бетонна стена с кофраж, с които пречи на ищеца Ю. Т. да упражнява своето право на собственост върху имота според неговото предназначение и обема на притежаваните права.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, довели до необоснованост на направените фактически и правни изводи по спора.
По отношение на иска по чл. 109 ЗС жалбоподателите поддържат, че същият е недопустим поради липса на правен интерес, поради което и постановеното решение също е недопустимо, евентуално неправилно.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Ю. С. Т. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и не са налице основания за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
За да уважи предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и искът по чл. 108 ЗС, предявен против ответника И. Т., въззивният съд е приел, че ищецът Ю. С. Т. е придобил по давност правото на собственост върху 1/2 ид. част от имот пл.№ .... в кв. .... по плана на [населено място], за който е отреден УПИ ...., като е владял същия със съгласието на собственика повече от 10 години, считано от 1975 г. При формиране на този извод съдът се е позовал на Протокол от 15.05.1975 г., на комисия в състав председател на ИК на Селски общински народен съвет - [населено място], и завеждащ техническата служба, която след като изслушала заинтересованите лица, взела решение, според което градината в парцел .... над пътя, притежавана от братя Ю. и Б. Т., се отстъпва на А. К. Т. за притежание от 15.05.1975 г., под пътя в парцел .... в кв. .... мястото с граници С. С. и новостроящата се къща на братя Ю. и Б. Т. да остане на А. К. за път до плевнята, а другото място от парцела да остане притежание на братята Ю. и Б. Т.. Освен от членовете на комисията, протоколът е подписан и от А. Т., Ю. Т. и Б. Т..
По делото е установено, че в разписния лист към плана на [населено място] от 1960 г. имот пл.№ .... е бил записан на името на И. Л. Т., който е праводател на ответниците. Той е починал през 1974 г. и е оставил за наследници по закон съпруга и три деца, едно от които е И. И. Т. /А. К. Т./. Установено е също, че в имот .... е била изградена полумасивна стопанска постройка, която се е ползвала от И. Т., а след неговата смърт - от сина му И., а по настоящем от ответника И. А. Т., който е негов внук.
Имот пл.№ .... е идентичен с имот пл.№ .... по плана на селото, одобрен през 1990 г. Установено е, че него попада по- голямата част от е построена триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 70.50 кв.м, собственост на ищеца Ю. Т., изградена на калкан със триетажна жилищна сграда в имот пл.№ ...., за която не се спори, че е собственост на наследниците на Б. Т.. По делото е представено строително разрешение от 15.05.1975 г., с което се позволява на братята Ю. и Б. Т. да построят къща върху 120 кв.в в парцели /имоти/ № .... и .... при съседи улица, С. С. и държавно дворно място, съгласно дадената строителна линия. Като се е позовал на показанията на св. Ш., К. и Е. въззивният съд е приел, че дворното място пл.№ .... е ползвано от ищеца, за да си държи там дърва, като имал и построена шатра, а И. И. Т. е ползвал стопанската сграда за отглеждане на животни, както и че споровете между страните относно дворното място са възникнали след като И. А. Т. изградил преди 1-2 години металната ограда на север откъм улицата.
След като е направил извод, че ищецът се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от дворното място, въззивният съд е приел, че изградената от ответника И. А. Т. ограда в северната част на имота създава пречки за ищеца да ползва дворното си място. Приел е също, че изграждането на стоманобетонови колони в стопанската постройка без за това да са били издадени необходимите строителни книжа също представлява неоснователно действие, което създава пречки за ищеца да упражнява правата си в пълен обем.
Като основание за допускане на въззивното решение в частта му по всички искове жалблоподателите сочат чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК - очевидна неправилност. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. По това очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване се отличава от неправилността на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, съставляваща основание за касиране на решението. За да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.
В разглеждания случая настоящият състав намира тези предпоставки да са налице по отношение на въззивното решение в частта по иска по чл. 109 ЗС. Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2014 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Посочено е, че ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, негаторният иск подлежи на отхвърляне.
С уважаване на ревандикационния иск в установителната му част е признато за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от имота. За останалата 1/2 ид. част правото на собственост на ответника И. А. Т. не е отречено. Внимателният прочит на мотивите, с които съдът е обосновал уважаването на иска по чл. 109 ЗС, сочат, че съдът е придал решаващо значение на липсата на строителни книжа за изграждане на оградата и за реконструкцията на стопанската постройка. Липсват изводи за това по какъв начин тези строежи, дори и изградени без строителни книжа, създават ново фактическо състояние и пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху дворното място. Поради това в тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК.
Това основание не е налице по отношение на въззивното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. 124, ал.1 ГПК срещу ответниците Д. И. Т., А. И. Т. и С. Г., и по чл. 108 ЗС срешу И. Т.. Твърдението на жалбоподателите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, и в частност на свидетелските показания, довели до необоснованост на извода, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху спорния имот, по естеството си представляват оплаквания за неправилност на решението, които не могат да бъдат проверявани в тази фаза на касационното производство. Решението съдържа анализ на събраните по делото доказателства, посочено е какви фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на тях, даден е отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. По този начин съдът е изпълнил задължението си по чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК да постанови решението въз основа на приетите от него за установени обстоятелства и закона. Поради това не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 или 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в тази част и по поставените въпроси : следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви кои от тях съдът намира за неоснователни и по какви съображения, и дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото във връзка с оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени още три въпроса, по които се иска допускане на решението до касационно обжалване: Какво е значението при исковете по чл. 109 ЗС на свидетелските показания, установяващи правото на собственост, включително посочване на конкретния период на владение; следва ли с гласни доказателства да се индивидуализира целият имот, за който ишщите твърдят, че са собственици, или е необходимо да се установи само наличие на собственост върху онази част от имота, върху която претендират права и по отношение на която се твърди, че е налице неоснователно въздействие; следва ли да се установява пълна и подробна индивидуализация на целия имот, след като не се твърди, че върху целият имот се притежават права и се осъществява негативното въздействие. Така формулирани, въпросите са неясни, и доколкото жалбоподателите не обосновават значението им за изхода на делото и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по тях също не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 339 от 01.08.2019 г. по в.гр.д. № 181/2019 г. на Окръжен съд - Смолян в частта, с която са уважени предявените против А. И. Т. и С. А. Г. искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, и иск по чл. 108 ЗС против И. А. Т..
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 339 от 01.08.2019 г. по в.гр.д. № 181/2019 г. на Окръжен съд- Смолян в частта, с която е уважен предявеният против И. А. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС.
УКАЗВА на жалбоподателя И. А. Т. едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 107 лв. и в същия срок да представи доказателства за това.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: