Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
Гр.
София 20.04.2010 година
Върховният
касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно
заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА
ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар АНИ ДАВИДОВА
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА
ТАШЕВА
гражданско дело № 995/2009
г.
Производството е по чл. 303 ал.1 т. 1 и т. 5 ГПК, образувано по молбата на М. Я. Б. от гр. В. за отмяна на влязло в сила решение № 58/3.02.2009 г. по гр.дело № 5534/2007 г. на ВКС на РБ, ІІІ – то г.о. с което е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, представляващ триетажна жилищна сграда, от която делба е изключена. Молителката се позовава на ново обстоятелство, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК и прилага писмена декларация от лицето П. П. С. Позовава се и на второ отменително основание, по смисъла на чл.303 ал.1 т. 5 ГПК и в подкрепа на същото представя медицинско направление.
Ответникът по молбата за отмяна Д. П. С. от с. Т., Варненска област изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение.
Останалите ответници М. Т. М. от с. Т., Варненска област, Т. М. Т. и Т. М. Т. от гр. В. не изразяват становище по молбата за отмяна.
Молбата за отмяна е процесуално допустима, съгласно определение № 216/21.12.2009 год. по гр.дело № 995/2009 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: представената декларация от П. П. С. с изписаната в нея дата 28 август 1994 г. не представлява ново писмено доказателство, от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Декларацията представлява изявление на лицето П. С. относно факти, които молителката е твърдяла, но за които не твърди, че не е могла да се снабди, поради липса на това доказателство. Твърдения, относно невъзможността й да се снабди с това доказателство отсъстват в молбата за отмяна, още повече, че декларацията има характер на свидетелски показания, които не са отменително основание, по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
Неоснователен е и довода й за порочност на влязлото в сила касационно решение, основаващ се на чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Касационното производство е било образувано по касационна жалба на молителката М. Б. и по касационна жалба на Д. С. В хода на касационното производство молителката се е представлявала от адв. В/пълномощно с дата 1.08.2007 г./, която се е явила в откритото съдебно заседание на 28.01.2009 г. и представлявала доверителката си. Обстоятелството, че молителката на същата дата се е явила на преглед в хирургичен кабинет гр. В., т.е. не е могла да участва лично в проведеното съдебно заседание не аргументира твърдяното от нея процесуално нарушение, довело до лишаването й от възможност да участва в делото, тъй като участието й е бил реализирано, чрез процесуалния й представител – адв. П, която е представила и подробни писмени бележки, освен изразеното становище по съществото на спора, в редовното съдебно заседание.
По тези съображения, касационният съд счете за неоснователни отменителните доводи на молителката, по чл.303 ал.1 т. 1 и т. 5 ГПК, затова
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Я. Б. от гр. В. за отмяна на влязло в сила решение № 58/3.02.2009 г. по гр.дело № 5* по описа за 2007 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г.о., на основание чл.303 ал.1 т. 1 и т. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: