Ключови фрази
Частна касационна жалба * сила на пресъдено нещо * възражение за прихващане * допустимост на иск


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 362

С. 26.05.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2453 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от „ПК Надежда” [населено място], представлявана от председателя К., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно определение № 64 от 24.02.2014г. по в.ч.гр.д. № 37 по описа за 2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 296 от 7.11.2013г. по гр.д. № 177/13г. на Ямболски окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за произнасяне.

Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставен въпрос – формира ли се сила на присъдено нещо, ако в предходно исково производство между същите страни е установено вземане, въз основа на възражение за подобрения и е извършено прихващане само за част от стойността му. Позовава се на решение по гр.д.№ 433 от 18.11.2013г.по в.гр.д.№ 1356/13г.на ОС Стара Загора, в което по поставения въпрос е дадено противоречиво разрешение на това на въззивния съд, както и на поставено по реда на чл.274 ал.2 от ГПК определение № 511 от 27.10.2011г.по ч.гр.д.№ 457/11г. на І г.о.на ВКС. /Следва да се посочи, че цитираните от жалбопадателя съдебни актове не могат да бъдат съобразени съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС, тъй като приложеното решение на ОС Стара Загора не съдържа отбелязване, че е влязло в сила, а определението на ВКС няма задължителен характер/.

Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :

„ПК Надежда” [населено място] е предявила срещу Т. Т. иск с правно основание чл.74 ал.1 от ЗС за заплащане на сумата от 57 210лв., с която се е увеличила стойността на недвижим имот, след като между същите страни и за същия имот са се водили и са приключили с влезли в сила решения две предходни съдебни производства - по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД /гр.д.№ 527/05г.на Я./. С тях кооперацията е осъдена да предаде на Т. владението върху процесния недвижим имот и да заплати обезщетение за неправомерното му ползване. В производството по чл.59 от ЗЗД кооперацията е направила под условие възражение на основание чл.74 от ЗС, във връзка с което е било прието, че реализираните от кооперацията подобрения в имота са на стойност 67 763лв. /с която сума се е увеличила стойност му и е по-малка от стойността на направените разходи/. От тази сума съдът е извършил прихващане до размер на 10 552.41лв. и в настоящето производство кооперацията претендира разликата от 57 210лв. /67 763лв. - 10 552лв./

При тези факти, въззивният съд е възприел извода на районния съд, че тъй като вземането за сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот е предявено от ПК „Надежда” по гр.д.№ 527/05г./чрез възражение/, то по него е налице сила на присъдено нещо и за ищеца пред вид разпоредбата на чл.298 ал.4 от ГПК е преклудирана възможността да предяви отново същия иск, който е с идентичен предмет.

С оглед така изложените мотиви, поставеният от жалбоподателя въпрос, касаещ формираната сила на присъдено нещо, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда, съставлява годно общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС. По него следва да се допусне касационно обжалване, тъй като е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената по чл.298 ал.4 от ГПК практика. Съгласно постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 21 от 15.05.2013г.по гр.д.№ 741/12г.на ІІ г.о.на ВКС и № 221 от 18.02.2013г.по т.д.№ 1270/11г.на ІІ т.о. на ВКС - предвиденото изключение от принципа, че само спорното право, предмет на иска е предмет на силата на присъдено нещо, касае две насрещни права на ответника, предявени от него не чрез насрещен иск, а чрез възражение – правото на задържане / чл.72 ал.3 от З. чл.91 от ЗЗД/ и вземането, въз основа на което ответника прави възражение за прихващане. За други насрещни права на ответника, предявени с възражение /каквото е това за подобрения/, чл.298 ал.4 от ГПК не важи и за тях сила на присъдено нещо не се формира. Този извод следва от различната редакция на настоящия чл.298 ал.4 от ГПК, в която изрично е изключено възражението за подобрения в сравнение със старата редакция на чл.221 ал.2 от ГПК/отм./ В този смисъл ТР № 111 от 1.11.1962 на ВС, което е постановено в съответствие с цитираната норма на чл.221 ал.2 от ГПК/отм./ е неприложимо.

С оглед така дадения отговор на поставения въпрос, постановения въззивен акт следва да бъде отменен като неправилен, а въпросът разрешен по същество с връщане на делото на първоинстанциянния съд за разглеждане на предявения иск. С оглед конкретните факти – в случая, с оглед извършеното прихващане, е налице сила на присъдено нещо за сумата 10 552.41лв., но не е налице сила на присъдено неща за по-високия размер над сумата, за която е било възможно извършването на прихващане. Предявеният за разликата нов иск е допустим и по него съдът дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от „ПК Надежда” [населено място], представлявана от председателя К. против въззивно определение № 64 от 24.02.2014г. по в.ч.гр.д. № 37 по описа за 2014г. на Бургаски апелативен съд.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 64 от 24.02.2014г. по в.ч.гр.д. № 37 по описа за 2014г. на Бургаски апелативен съд и потвърденото определение № 296 от 7.11.2013г. по гр.д. № 177/13г. на Ямболски окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск и ВРЪЩА делото на Ямболски окръжен съд за разглеждане и произнасяне по предявения от „ПК Надежда” [населено място] против Т. Т. иск с правно основание чл.74 ал.1 от ЗС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.