Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е          №  564   София, 21 януари   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Теодора Стамболова   при секретар Кр.Павлова ..............и в присъствието на прокурора. Стефка Бумбалова.................................изслуша докладваното от съдията  E.Авдева наказателно дело № 636/2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по касационните жалби на подсъдимия А повереника на частните обвинители С. Д. З. и М. Д. З. против решение № 335/09 от 12.10.2009 г. по внохд № 592/2009 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия се изтъкват касационните основания по чл. 348 , ал.1, т. 1 – т.3 от НПК и се отправя искане да бъде оправдан след отмяна на решението или , алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане или наказанието да бъде намалено. В съдебното заседание пред третата инстанция жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея съображения. В жалбата на повереника на частните обвинители и в пледоарията му пред касационната инстанция се обосновава явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания и се иска отмяна на решението и връщане на за ново разглеждане, при което те да бъдат завишени, а лишаването от свобода – ефективно изтърпяно. Представителят на прокуратурата пледира за оставяне на двете жалби без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.2 от НПК, установи следното : Софийският окръжен съд с присъда № 27 от 25.06.2009 г. по нохд № 480/2008 г. признал А. Т. М. за виновен в това , че на 27.02.2008 г., около 15.30 часа в с. Ц., община С., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “ВАЗ 2101” нарушил правилото за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства , които управляват” и причинил по непредпазливост смъртта на И. Т. З. , като деянието е извършено в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта 1,4 на хиляда, поради което и на основание чл. 343,ал.3, пр. 1, б.”б”, пр.1 във вр. ал. 1 и във вр. с чл. 342,ал.1,пр. 3 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като го оправдал по обвинението да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 139,ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с чл.10 ,ал.2, т.2 от ППЗДвП. На основание чл. 66 , ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието за срок от пет години. Съгласно чл. 343 г от НК съдът лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 4 състав, с решение № 335 от 12.10.2009 г. по внохд № 592/2009 г. изменил присъдата, като увеличил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право до управлява моторно превозно средство от две години на пет години. В останалата част присъдата била потвърдена.   По жалбата на подсъдимия А   Жалбата е неоснователна. Защитата на подсъдимия аргументира тезата за съществено нарушаване на процесуалните правила, представляващо касационно основание по чл. 348 , ал. 1 , т. 1 от НПК , с общото твърдение за неизяснени обстоятелства в отклонение на принципните правила на чл. 13, чл.14 и чл.107, ал. 5 от НПК. По същество касаторът препраща към възраженията, направени с въззивната жалба, твърдейки, че апелативният съд не ги е обсъдил задълбочено. Съдържанието на атакувания въззивен акт опровергава тази позиция. Второинстанционният съдебен състав подробно е анализирал съображенията на подсъдимия срещу осъдителната присъда и убедително е обосновал основанията, поради които не ги е възприелстановената фактическа обстановка по категоричен начин разкрива виновното поведение на жалбоподателя. Той изгубил контрол върху управлението, поради което автомобилът му напуснал очертанията на пътното платно, преминал през скален насип и се преобърнал върху тавана на купето. В резултат на произшествието била причинена смъртта на пътуващата на задната седалка И. З. Твърдението на защитата, че загубата на управление не би могла да се вмени във вина на подсъдимия, противоречи на данните, съдържащи се в заключенията на автотехническата и трасологична експертизи, показанията на очевидеца К. Б. М. и обясненията на подсъдимия. Въззивният съд аргументирано е посочил като причина за пътнотранспортното произшествие неадекватното поведение на подсъдимия като шофьор, изразило се в изпускане на волана и натискане на педала за подаване на гориво при запазване на посоката за завой надясно. Детайлно е изследвана и хипотезата за внезапно възникнала в процеса на движение повреда на колата. Тази възможност е отхвърлена поради пълната липса на доказателствена подкрепа. Автотехническата експертиза не е установила техническа неизправност на лекия автомобил, който бил извън контрол поради субективните действия на водача. Съдебният състав установил, че инцидентът бил провокиран от нестабилността на водача след превключване на втора предавка, когато шофьорската облегалка силно се наклонила назад, а седалката - нагоре. Подсъдимият знаел за тази особеност на шофьорското място, но пренебрегнал създадения от нея риск за управлението на превозното средство. Законосъобразно при тези данни въззивният съд е отхвърлил довода на защитата за квалифициране на пътнотранспортното произшествие като случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди, че неремонтираната седалка може да доведе до загуба на контрол върху автомобила и настъпване на общественоопасните последици от това нарушение на ЗДвП. Той, по силата на непредпазливото си поведение, е сложил началото на причинноследствен процес, обусловил настъпилия престъпен резултат. Ето защо твърдението за касационно основание по чл. 348 , ал.1, т. 1 от НПК – нарушение на закона, е неоснователно. Наложените на подсъдимия наказания три години лишаване от свобода /с отложено изтърпяване съгласно чл.66,ал.1 от НК/, и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, не са явно несправедливи. Касаторът мотивира оплакването за касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК единствено с доводи за фактическа и правна несъставомерност на деянието, които бяха отхвърлени по-горе. Поради бланкетния характер на касационната жалба в тази част настоящият състав е лишен от възможността да формулира конкретни отговори и се ограничава с констатацията за липса на несъответствие между извършеното престъпление и определената санкция. Тя е индивидуализирана при законосъобразно дефинирани отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и не подлежи на ревизия в желаната от подсъдимия насока.   По жалбата на повереника на частните обвинители     Жалбата е неоснователна. Тя атакува размера и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,които според касаторите са явно несправедливи и не кореспондират на целите на чл. 36 от НК. Въззивният състав подробно е анализирал това становище на частните обвинители и го е отхвърлил със съображения, които следва да бъдат споделени. При индивидуализацията на наказанието съдът е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл.54 НК , които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Правилно са дефинирани като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата добра характеристика, изразеното искрено съжаление за настъплия престъпен резултат, добрата характеристика и липсата на регистрирани други нарушения като водач на моторно превозно средство. Те са съпоставени с единственото отегчаващо обстоятелство - грубото пренебрежение към рисковото състояние на автомобила, след което втората инстанция правилно е потвърдила констатирания от окръжния съд превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства. Пияното състояние, върху което акцентира повереника на частните обвинители, е елемент от престъпния състав и съгласно чл. 56 от НК не може да се обсъжда на плоскостта на отегчаващите обстоятелства при положение, че алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия не разкрива състояние на тежко опиване. Прецизно е обсъдена и необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Тя е оспорена със законосъобразни разсъждения, базирани върху данните за личността на подсъдимия. Според приложената по делото характеристика от кмета на селото подсъдимият е вписан добре в социалната среда и е известен с отзивчив характер и активна обществена позиция. Това личи и от повода той да предприеме пътуването , завършило с тежкия пътен инцидент. Съдът установил, че А. М. искал да услужи на пострадалата и нейния съпруг, като им спести, предвид напредналата възраст, пешеходния преход от гарата до селото. Допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата отчетливо тангентира с недоброто му финансово положение обусловено от влошеното здраве и намалена трудоспособност. Тези данни, в съчетание с изразеното съжаление, подкрепят извода на въззивния съд, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години в затвора. Максималният изпитателен срок от пет години притежава възпиращо и възпитателно въздействие с продължителен ефект, който удовлетворява целите на чл. 36 от НК, включително тези на генералната превенция. Те не биха могли да се постигнат със самоцелно тежка санкция ,насочена предимно към назидание на останалите членове на обществото, а не към поправяне на подсъдимия. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335/09 от 12.10.2009 г. по внохд № 592/2009 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :         ЧЛЕНОВЕ : 1.         2.