5 Р Е Ш Е Н И Е № 5 [населено място] , 08.02.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2445 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по иск на „Метал корпорейшън„ ООД против „ Тисенкруп Матириалс България„ООД, за отмяна на арбитражно решение от 25.08.2020 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение от 26.10.2020 г., постановени по арб. дело № 15/2020 г. на АС при БТПП, с което ищецът , в качеството на ответник по същото, е осъден да заплати на „Тисенкруп Матириалс България „ ООД сумата от 2 259 лева - остатък от дължима продажна цена, за доставени стоки по рамков договор № Р 1040/25.11.2014 г. за търговска продажба на стоки и на основание фактура № 01100340407/ 28.11.2011 г., неустойка в размер на 10 769 лева върху просрочената главница, на основание чл.10 ал.2 б.”Б” от Общите условия за търговия на „ Тисенкруп Матириалс България „ ООД , неразделна част от рамков договор № Р 1040 / 25.11.2014 г. за търговска продажба на стоки , за период до 04.05.2020 г. и неустойка на същото основание , за забава в издължаване на главницата, за период от 05.05.2020 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира отмяна, формално квалифицирана на основанията по чл.47 ал.1 т.2 пр. първо, т.5 пр. първо и т.6 ЗМТА, но при идентичност на обстоятелствата, както следва : Не оспорва, че по сключения рамков договор за търговска продажба на стоки страните са били обвързани от арбитражна клауза – в чл.7 ал.2 от същия. Твърди, обаче, че правоотношението между страните, вкл. в частност по процесната фактура, е преуредено с две последващи споразумения - от 18.12.2018 г. и 07.04.2020 г. , с участието на трето лице - „ Дияна 96„ООД , което се явява и реалния купувач на доставените стоки. Така в първото споразумение е изрично уговорено, че „ споровете между страните по него ще се уреждат по взаимно съгласие, а при липса на такова - от Софийски градски съд „ . Ищецът счита, че на самостоятелно основание за претендираната договорна неустойка не е налице сключена с ответника арбитражна клауза , за отнасяне спора по същата пред АС при БТПП. Обосновава последното с обстоятелството, че неустоечната клауза се съдържа в Общите условия, а не в Рамковия договор и следователно съдържащата се в последния арбитражна клауза не е приложима. Арбитражното споразумение, според ищеца, обхваща единствено споровете пряко основаващи се на клаузи от рамковия договор. Поради същите обстоятелства ищецът формално сочи и основание по чл.47 ал.1 т. 5 пр. първо ЗМТА – арбитражното решение разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, както и основание по чл. 47 ал.1 т.6 ЗМТА – арбитражната процедура не е съобразена със споразумението между страните, визирайки несъобразяване с тристранното споразумение от 18.12.2018 г.. Ответната страна - „Тисенкруп Матириалс България „ ООД - не е депозирала отговор на исковата молба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА , считано от удостовереното от арбитражния съд връчване на решението на ищеца - на 02.09.2020 г. / исковата молба е изпратена по пощата на 01.12.2020 г. / . За да се произнесе по основателността на иска, настоящият състав съобрази следното : Между праводател на ответника - „ Тисен круп – Юпитер Стомана” ООД и ищеца е бил сключен рамков договор № Р 1040/25.11.2014 г. , по силата на който „Тисен круп – Юпитер Стомана „ ООД се е задължило да продава на „Метал корпорейшън„ ООД стоки от търговската си номенклатура. Стойността на доставеното се заплаща не по-късно от 60 календарни дни от датата на издаване на данъчна фактура. В чл. 6 от договора е посочено, че купувачът следва да се запознае и подпише Общите условия за търговия, които са неразделна част от рамковия договор. В чл.7 ал.2 от същия е уговорено, че всички спорове , породени от този договор или отнасящи се до него, вкл. споровете породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност , изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от АС при БТПП, съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. В Общите условия, приложими за продажбата на стоки от продавача, запознаване с които и приемане като неразделна част на договора „Метал корпорейшън„ ООД не оспорва, напротив – изрично го потвърждава в отговора на исковата молба, е уредена отговорността за неизпълнение, вкл. дължима договорна неустойка за забава - чл.10 ал.2 б.”Б”. Арбитражният спор е заведен за вземане на продавача по фактура № 0100340407 / 28.11.2014 г.. В отговора на исковата молба „Метал корпорейшън” ООД е навело единствено материалноправни възражения по основателността на исковете на „Тисенкруп Матириалс България„ООД – неточно изпълнение на последния, погасителна давност, нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави и пр.. Възражение за неарбитрируемост на спора не е наведено. По арбитражното дело е представено тристранното споразумение от 18.12.2018 г., но все във връзка с възраженията по основателността на исковете. В същото, видно от съдържанието на чл.V вр. с чл. ІІІ, не е преуредено правоотношението между настоящите страни, възникнало на основание процесната фактура № 0100340407/28.11.2014 г.. . По отношение задължението по същата споразумението има единствено качеството на признание на „Метал корпорейшън„ ООД на задължение към „Тисенкруп Матириалс България „ ООД, в размер на 9 903,80 лева, на основание тази фактура. Представеното в настоящото производство споразумение от 07.04.2020 г., титулувано „за встъпване в дълг„, а по същество съдържащо клаузи за „заместване в дълг”, но и изявления за реално погасяване на дълга, вкл. по процесната фактура, с плащане от новия длъжник „ Дияна 96 „ ООД, очевидно е било изготвено от ищеца и „Дияна 96„ ООД и предложено на кредитора „Тисенкруп Матириалс Бългрия„ ООД, с цел доброволно уреждане на спора - предмет на арбитражното дело . Споразумението, обаче, не носи подписа на кредитора и не е породило правни последици . При така установеното, съдът намира от правна страна следното : По начало, наведените обстоятелства следва да се квалифицират като такива, относими към чл.47 ал.1 т.2 пр. първо ЗМТА – липса на арбитражна клауза, с оглед твърдението на ищеца , че първоначално сключената е преустановила действието си, съгласно последващо сключените споразумения, преуреждащи правоотношението между страните и само в евентуалност, и единствено досежно разгледания иск за договорна неустойка - на основание чл.47 ал.1 т.5 пр. първо ЗМТА, доколкото и ако се установи обвързваща страните валидна арбитражна клауза, същата се твърди неприложима спрямо претенцията с този предмет. Разпоредбата на чл.47 ал.1 т.5 ЗМТА е относима към арбитражни решения, разгледали материален спор между страни, обвързали се с арбитражна клауза по конкретно правоотношение, с които решения арбитражният съд е излязъл извън обхвата на същата, било по отношение на цялото предявено право / пр. първо /, било поради нарушаване на принципа за диспозитивното начало в процеса, произнасяйки се по въпрос, касаещ правоотношението, защитено с арбитражна клауза, но извън предявеното с иска / пр. второ /. Разпоредбата на чл.47 ал.1 т.5 ЗМТА и в двете си хипотези има за предмет пороци в произнасянето на арбитражния съд по отношение съдържанието на материалното правоотношение. Във всяка от тези хипотези страните са обвързани от валидно арбитражно споразумение, във връзка с изпълнението на конкретен договор, така че всяка от тях, позовавайки се на арбитражната клауза би могла да предяви защита на материално право, изводимо от договора. Ако страната надхвърли това си право и арбитражният съд разгледа претенцията й по същество би била налице хипотезата на чл.47 ал.1 т.5 пр. първо ЗМТА, но ако съдът, в разрив с диспозитивното начало се произнесе в отклонение от предявеното от страната материално право, би била налице хипотезата на чл.47 ал.1 т.5 пр. второ ЗМТА. Чл.47 ал.1 т.6 ЗМТА визира споразумение между страните, отнасящо се до приложимата при разрешаването на спора им процедура, а не до споразумение между същите с материалноправни последици по отношение предмета на спора, макар че споразумението от 18.12.2018 г. няма и такива. Исковете са неоснователни. Предвид редовното уведомяване на страната за образуваното арбитражно производство следва да се счита, че с неподаването на изрично възражение относно компетентността на арбитража, в срока за отговор на исковата молба, намира приложение фикцията на чл.7 ал.3 пр. второ ЗМТА – за наличие на арбитражно споразумение, както за разглеждането на спора относно главницата, така и този – за неустойката за забава. Не се оспорва редовно уведомяване на ищеца за арбитражното производство, а и от приложеното арбитражно дело е установимо активното му участие в съдопроизводствените действия, без противопоставяне на компетентността на арбитража. Това е напълно достатъчно, дори да не би била налице валидна арбитражна клауза, за отхвърлянето на исковете. За пълнота на изложението следва да се посочи, че и без приложението на фикцията на чл.7 ал.3 пр. второ ЗМТА, исковете биха били неоснователни, доколкото ищецът не оспорва запознаването и приемането на Общите условия за търговска продажба, като неразделна част от рамковия договор. Подведомствеността на споровете на основания, визирани в Общите условия, които не противоречат на съдържанието на рамковия договор / същият да ги изключва, при което обвързващи биха били клаузите на договора – чл. 298 ал.3 ТЗ / е една и съща – уговорената в договора, спрямо съдържанието на който Общите условия са допълващи, а не изключващи я. При това, с тристранното споразумение от 18.12.2018 г. не е преуредено правоотношението между страните по процесната фактура, а само е признат дълга на „Метал корпорейшън„ ООД по същата, а споразумението от 07.04.2020 г. изобщо не е породило правни последици, като неподписано от кредитора, съгласно чл. 102 ал.1 ЗЗД. Но и да би било подписано от кредитора, то правните му последици са противопоставими като предмет на правопогасяващо възражение за задълженията на ответника по процесната фактура, но не и като преуреждащи подведомствеността на спора, съгласно обстоятелствената част на исковата молба до АС на БТПП и въведеното със същата правно основание на всяка от претенциите – главна и акцесорна. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от „Метал корпорейшън „ ООД против „ Тисенкруп Матириалс България „ ООД искове, с правно основание чл. 47 ал.1 т.2 пр. първо и т.5 пр. първо ЗМТА, за отмяна на арбитражно решение от 25.08.2020 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение от 26.10.2020 г. , постановени по арб. дело № 15/2020 г. на АС при БТПП. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: