6 Решение на Върховен касационен съд Стр. Р Е Ш Е Н И Е №174 София,27.10. 2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2960 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба от Р Ф. Д., лично и като майка и законен представител на малолетните К С. Д. и К. С. Д., както и от Т. К. Д. и Ц. А. Д., всички чрез адвокат Ф. С. срещу решение № 563/20.03.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, Х-ти състав по в.гр.д. № 4230/2014 г., в отхвърлително – отменителната и потвърдителната му част. В касационната жалба, се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, иска се постановяване на решение, уважаващо в цялост предявения иск при съобразяване с критериите на чл.52 ЗЗД по подробно изложени съображения. Ответникът по касационната жалба - [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и моли да се остави без уважение. С определение № 396/12.05.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на САС в отменително - отхвърлителната и потвърдителната му част на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от настоящите касатори срещу [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на суми в размер на по 50000 лв. за първите трима ищци и по 40000 лв. за останалите двама /размерите са уточнени след изменение на исковете по чл.214 ал.1 ГПК/ - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С Ц. Д. – техен съпруг, баща и син, настъпила в резултат на ПТП от 12.04.2014 г., виновно причинено от застрахован по риск „Гражданска отговорност” при ответника водач на МПС. Така предявените искове са уважени от СГС, съответно за по 30000 лв. за първите трима ищци и по 20000 лв. за останалите двама, като са отхвърлени претенциите за разликата до предявените размери – съответно до 50000 лв. и до 40000 лв. Решението е постановено при безспорно установена фактическа обстановка относно виновно причиненото ПТП от водач на МПС И. Т. Х., управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат”, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответника [фирма], за което е осъден с влязло в сила споразумение по н.о.х.д. № 140/2012 г. на Окръжен съд Кърджали и при което произшествие е настъпила смъртта на Севдалин Ц. Д. – наследодател на ищците, негови съпруга, деца и родители. В хода на процеса застрахователят доброволно е изплатил обезщетение от по 120000 лв. на първите трима ищци и по 80000 лв. на останалите ищци. По жалби на ищците и ответника САС е изменил решението на СГС – след частична отмяна е отхвърлил предявените искове съответно за по 30000 лв. на първите трима ищци и по 20000 лв. на останалите двама със законните последици, потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му част. За да измени решението на СГС досежно присъдените размери на обезщетенията, САС е приел, че с оглед общоприетия критерий за справедливост застрахователните обезщетения в случая са в размер на по 120000 лв. за първите трима ищци и по 80000 лв. за останалите двама, в каквито размери обезщетенията са изплатени от ответника в хода на процеса. Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването за неправилно приложение от САС на чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищците съдът не е взел предвид в достатъчна степен всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, а тези които е взел предвид – да ги обсъди в тяхната съвкупност, което е в противоречие с дадените в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. указания и формираната съдебна практика при прилагането на чл.52 ЗЗД, цитирана и приложена с касационната жалба. Понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно, всякога е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняване на смърт от значение са обстоятелствата, при които е настъпила, възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В настоящия случай при правилно възпроизвеждане в мотивите на решението на фактическата обстановка, установена причинно-следствена връзка между реализираното пътнотранспортно произшествие и претърпените от ищците болки и страдания, САС неправилно е намалил присъдените от първоинстанционниа съд обезщетения. Въззивният състав, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Въпреки, че е кредитирал свидетелските показания, според които инцидентът се е отразил изключително неблагоприятно и стресово на цялото семейство и на родителите му, с които приживе С поддържал много добри и топли отношения, не е съобразил това при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд не е отчел степента на преживените от ищците негативни емоции, не е взел предвид обстоятелството, че Карамфил Д. и К. Д. са останали без родителската грижа и подкрепа на своя баща, Ресме Ф. Д. е понесла много тежко загубата на своя съпруг, а присъденото обезщетение на Т. Д. и Ц. Д. не е съобразено с изключителната болка, която смъртта на детето причинява на родителя. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретния случай справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищците болки и страдания са в размер на по 150000 лв. за първите трима ищци и по 100000 лв. за останалите двама. При приспадане на изплатените доброволно суми от застрахователя в хода на процеса – съответно по 120000 лв. за съпругата и децата и по 80000 лв. за родителите, предявените претенции - по 30000 лв. за първите трима ищци и по 20000 лв. за останалите двама следва да се уважат със законните последици. Решението на САС следва да се отмени в обжалваната отменително-отхвърлителна част, включително и за разноските и се постанови друго решение, с което се присъдят допълнително по 30000 лв. за първите трима ищци и по 20000 лв. за останалите двама със законната лихва. Въззивното решение следва да се остави в сила в потвърдителна му част с изключение на разноските. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ищците Р Ф. Д., КС. Д., К. С. Д., Т. К. Д. и Ц. А. Д. имат право на направените разноски, съобразно уважената част на исковете. Настоящият състав на ВКС като прецени представените по делото доказателства за извършени разноски от ищците /договори за правна помощ, представени списъци за разноски по чл.80 ГПК, включително пред САС/, възражения за прекомерност от ответната страна по чл.78 ал.5 ГПК – основателни с оглед правната сложност на делото, свеждаща се единствено до размера на дължимите обезщетения и разпоредбите на чл.9 ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения счита, че ответникът следва да заплати на ищците разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на претенциите в размер общо на 3250 лв. за трите инстанции. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВКС държавната такса в размер на 7800 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 563/20.03.2015 г. на Софийски апелативен съд, ГО, Х-ти състав по в.гр.д. № 4230/2014 г., в частта му, в която е отменено решение № 3093 Софийски градски съд от 04.05.2014 г. по гр.д. № 12073/2013 г., уважаващо искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ на ищците Р Ф. Д., лично и като майка и законен представител на малолетните К С. Д. и К. С. Д., както и на Т. К. Д. и Ц. А. Д. за сумите от по 30000 лв. за първите трима и от по 20000 лв. за останалите двама със законната лихва, а ищците са осъдени /с определение по чл.248 ГПК № 2292/19.08.2015 г./ да заплатят на [фирма] разноски в размер на 4330 лв. за въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Р Ф. Д. с ЕГН [ЕГН], лично и като майка и законен представител на малолетните К С. Д. с ЕГН [ЕГН] и К. С. Д. с ЕГН [ЕГН] на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ допълнително сумите от по 30000 лв. на всеки - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С Ц. Д. /техен съпруг и баща/ в резултат на ПТП със законната лихва, считано от 12.04.2012 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Т. К. Д. с ЕГН [ЕГН] и Ц. А. Д. с ЕГН [ЕГН] на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ допълнително сумите от по 20000 лв. на всеки - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С Ц. Д. /техен син/ в резултат на ПТП със законната лихва, считано от 12.04.2012 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Р Ф. Д., лично и като майка и законен представител на малолетните К С. Д. и К. С. Д. и на Т. К. Д. и Ц. А. Д. разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на претенциите в размер общо на 3250 лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/ за трите инстанции. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати по сметката на Върховния касационен съд сумата 7800 /седем хиляди и осемстотин/ лева държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана потвърдителна част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.