Ключови фрази
Иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписаното обстоятелство * нищожност на вписване в търговски регистър * недопустим съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

гр. София,07.03.2017




В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 22 февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА


и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №582/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №2385 от 03.12.2015 г. на САС по в. т. д. №4054/2015 г., с което е отменено решение №961/15.06.2015 г. по т.д. № 8151/14 на СГС и вместо него е постановено друго, с което по иск на Д. К. Щ. срещу касатора на основание чл.29 ЗТР е признато за нищожно вписването в търговския регистър по заявление № 20141124094753 на промяна в наименованието на дружеството– касатор от [фирма] на [фирма] .
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон-чл.7 ал.5 ТЗ и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска като основателен.
С определение №824/15.11.2016 г. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание вероятност обжалваното решение да е недопустимо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с иск п чл.29 ЗТР във връзка с чл.7 ал.5 ТЗ за прогласяване за нищожно вписването в търговския регистър по заявление № 20141124094753 на промяна в наименованието на дружеството– касатор от [фирма] на [фирма]. Преценено е, че ищецът Д. К. Щ. е притежател на правото върху търговска марка „ТЕХНО МИКС/TEHNO MIX“-словна рег.№88157 на ПВ за стоки и услуги класове 9,11,35 със срок на действие 18.07.2023 година. В ТР на 24.11.2014 г. е вписана с решение на длъжностното лице при АП-ТР по заявление № 20141124094753 промяна в наименованието на дружеството– касатор от [фирма] на [фирма]. Според съда, вписването е нищожно, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл.7 ал.5 ТЗ, според която фирменото наименование не може да е идентично или сходно със защитена марка, освен ако търговецът няма права върху нея. С оглед изложеното искът по чл.29 ЗТР за прогласяване нищожност на вписването в ТР на процесната промяна в наименованието на дружеството-касатор е основателен.
Относно допустимостта на обжалваното въззивно решение, за което ВКС следи служебно:
С исковата си молба ищецът е сезирал съда с два обективно съединени иска по чл.29 ЗТР с изрично позоваване на евентуалност на втория по отношение на първия: за недопустимост на вписването в ТР на промяна в наименованието на дружеството– касатор от [фирма] на [фирма] и като евентуален -за нищожността на това вписване. Първоинстанционният съд е разгледал и се е поизнесъл по двата обективно съединени в тяхната връзка посочена от самия ищец в ИМ, т.е. при евентуалност на иска за нищожност на вписването спрямо главния иск –за недопустимостта на същото.
С обжалваното решение, въззивният състав не се е съобразил с връзката между двата иска, определена от ищеца в ИМ и се е произнесъл директно по евентуалния иск, без да разгледа главния. Съгласно процесуалноправната доктрина и съдебната практика допустимостта на евентуалния иск е обусловена от разглеждането и произнасянето от решаващия спора съд по главния иск. Следователно недопустимо се явява произнасянето по евентуалния иск, без разглеждането и произнасянето по главния.
От изложеното следва, че обжалваното решение се явява недопустимо, доколкото съдържа произнасяне само по евентуалния иск за нищожност на вписването в ТР, без преди това да бъде разгледан главния иск като условие за допустимостта на произнасянето по евентуалния.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да се обезсили в обжалваната част и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе повторно с решение по същество, спазвайки диспозитивното начало в чл.6 ал.2 ГПК за обвързаност на съда от определената от ищеца връзка на евентуалност по двата обективно съединени иска.
При повторното произнасяне по съществото на спора, съдебният състав следва да се съобрази със задължителните указания в мотивите по т.ІІІ в ТР №1 от 06.12.2002 г. по тълк.дело №1/2002 г. на ОСГК на ВКС относно допустимост и нищожност на вписването в Търговския регистър.
По отношение на разноските :
Приложим е чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №2385 от 03.12.2015 г. на САК по в. т. д. №4054/2015 г..
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, ТО за повторно разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.