Р Е Ш Е Н И Е № 152 гр. София, 30 септември 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 724/19 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. Р. И. Д. срещу присъда № 31/10.06. 2019г., постановена по внохд № 343/2019г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. С жалбата се ангажират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1, т.2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение да е извършил престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК. Алтернативно се иска отмяна на въззивния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. В допълнение към касационната жалба се изтъкват доводи за превратна интерпретация на събраните по делото доказателства, в резултат на което изводите по фактите почивали на предположения. Осъдителната присъда била постановена при недоказаност на обвинението. Твърди се, че окръжният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и обуславящи отмяната на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, изразили се в пороци при оценъчната дейност на съда при обсъждане на гласните доказателствени средства - показанията на св. П. и К. и немотивираното некредитиране на обясненията на подсъдимия. Наред с това, защитата акцентира на обстоятелството, че в подсъдимият не е намерен контактния ключ, с който автомобилът да е приведен в движение, поради което твърди, че делото е решено при непълнота на доказателствата - при липса на активност да се изясни възможно ли е процесният автомобил да бъде приведен в движение без наличието на контактен ключ, който въпрос е могъл да се разреши чрез назначаването на техническа експертиза. Поддържат се направените искания по същество. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на жалбата. Допълнително посочва, че на обмисляне подлежи и хипотезата за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С атакуваната пред ВКС присъда № 31/10.06.2019г. по внохд № 343/2019г., Окръжен съд - Пазарджик е отменил изцяло постановената от Районен съд – Панагюрище по нохд № 270/2018г. първоинстанционна присъда и вместо нея е признал подс. Р. И. Д. за виновен в това, че на 29.07.2018г. в [населено място] е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си - над 1,2 на хиляда, а именно 1,86 на хиляда, установено по надлежния ред чрез извършена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер”№0085, поради което на осн. чл. 343 б, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на 1/една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 500/петстотин/лева, платими в полза на държавата. Със същата присъда на осн. чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложил на подсъдимия наказание лишаване от право а управлява МПС за срок от 1/една/ година и 8/осем/ месеца. На осн. чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание от 7/седем/ месеца лишаване от свобода по нохд № 2262/16г. по описа на РС-Панагюрище. На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определил първоначален общ режим при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Касационната жалба е основателна. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, аргументирано с липсата на пълно и всестранно изследване на фактите по делото и с превратно тълкуване на доказателствените източници е основателно. Въззивната инстанция не е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните положения на чл.13 и чл.14 от НПК. Възприетите от окръжния съд основни фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното от подсъдимия Д. деяние по чл.343б, ал.1 от НК, са изведени на базата на доказателствен материал, който съдържа сериозни и съществени противоречия относно детайли, значими за неговата проверка за достоверност, а в резултат на това – почиват на предположения. В рамките на приетата от въззивния съд фактология е прието, че полицейските служители Г. П. и Л. К. при РУ- Панагюрище получили сигнал, че лице в нетрезво състояние удря с ръце паркирани автомобили пред дискотека в града, като пристигайки на мястото забелязали движещ се джип марка „Нисан Патрол” с рег. [рег.номер на МПС] . При забелязване на патрулния автомобил/обозначен светлинно и звуково/ водачът на автомобила направил маневра за движение назад, но автомобилът изгаснал така че предната част на автомобила останала на улицата, а задната част на автомобила- в паркинга. При проверката от страна на полицейските служители било установено, че водачът на автомобила е подс. Д., а впоследствие- и че е управлявал автомобила след употреба на алкохол – 1 ,86 на хиляда, установено чрез проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер”. Въззивният съд е игнорирал установеният чрез показанията на св. К. факт, че той лично и колегата му- св. П. са избутали автомобила към паркинга, така че да не пречи на движението. Неслучайно именно на това обстоятелство се поставя акцент от защитата, тъй като чрез него се обосновава обективна липса на контактния ключ за автомобила, чрез който той е могъл да бъде приведен в движение – факт, който се твърди не само от подсъдимия, но и от св. П.. При наличните по делото противоречия в съдържанието на двете групи гласни доказателствени средства, въззивната инстанция, макар и да им е отделила внимание и да е изтъкнала аргументи защо се доверява на едната група, не е положила процесуална активност за проверка на тяхната достоверност. Не е изяснено, чрез провеждане на задълбочен разпит на св. К. и П. кое именно е наложило автомобила да бъде избутан, а не приведен в движение, забелязали ли са ключ на таблото на автомобила, в какво състояние/заключен или отключен/ е оставен автомобила на паркинга, той без надзор ли е останал, незабавно след това ли е отведен подсъдимия в районното полицейско управление. С оглед на изтъкнатото се налага извода, че въззивният съд неправилно е приел, че доказателствената съвкупност му позволява да направи еднозначни и категорични фактически изводи. Допълнителния разпит на св. П. и К. е необходим с оглед проверката на изнесеното от тях, че подсъдимият е управлявал инкриминирания автомобил и то по начина, описан от тях. Като не е предприел действия по проверка на кредитираните от него гласни доказателствени средства, въззивният съд е нарушил принципите на чл.13 и чл. 14 от НПК, съгласно които всякога съдът е длъжен да вземе всички възможни мерки за разкриване на обективната истина по делото, а това от своя страна е довело до сериозно ограничаване на правото на защита на подсъдимия Д.. Известно е, че въпросът за отговорността на дееца може да бъде разрешен правилно, само ако съдът не е допуснал пороци при изясняване на фактите относно неговото поведение, като неотменимо задължение за инстанцията по същество е да анализира и оценява доказателствата, след като е изследвала цялостната доказателствена съвкупност, не е игнорирала нито едно доказателство. В конкретния случай, нарушението на този принцип от окръжния съд, се изразява в доверяването на показанията на св. П. и К., при липса на сериозна процесуална дейност за проверка на достоверността им и при игнориране на оправдателните доказателства, съдържащи се в показанията на св. П. и обясненията на подсъдимия. Известно е, че съдът е длъжен да събере доказателствата по такъв начин, че да гарантира правилността на вътрешното си убеждение по фактите. Достигането до обективната истина в процеса налага чрез стриктна процесуална дейност по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, категорично да бъде изключена и минималната вероятност за друго възможно протичане на събитията. С оглед изтъкнатото, заключението на съда за наличие на единствено възможен извод - че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол, е направено в нарушение на процесуалните изисквания по чл.13 и чл. 107 от НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения могат да бъдат отстранени чрез повторно въззивно производство и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на разпоредителното заседание по чл. 327 НПК за допускане на допълнителен разпит на св. К. и св. П. и извършване на други процесуално-следствени действия, чрез които да се установят причините за наличните по делото съществени противоречия, тяхното отстраняване, а оттам и убедителното извеждане на значимата за процеса фактология, на базата на която да се направят и заключенията по приложимото право. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1, т. 5 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 31/10.06.2019г., постановена по внохд № 343/2019г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд- Пазарджик от стадия на заседанието по чл.327 НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: