Р Е Ш Е Н И Е № 371 София, 1 октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Р. КАРАГОГОВ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1146/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения П. С. С. на наказателното производство по делото и отмяна на постановеното по него решение № 198/03.05.2012г., постановено от Благоевградския окръжен съд, както и определението на РС-Петрич, постановено на 09.02.2012 г. С определение № 132 от 09.02.2012 г., постановено от Петрички районен съд по НОХД № 1594/2010 г., съдът е извършил групиране по реда на чл. 306 ал. 1 т.1 от НПК на наложените на осъдения П. С. С. с отделни присъди наказания лишаване от свобода по НОХД № 1108/2003г. по описа на РС – Петрич и по НОХД № 1594/2010г. по описа на РС – Петрич, като е наложил най-тежкото от тях – лишаване от свобода в размер на две години и единадесет месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложил за срок от пет години.. Постановил е наказанието, наложено по третата от присъдите спрямо осъдения С. - лишаване от свобода в размер на шест месеца, наложено по НОХД №931/2002 г, да бъде изтърпяно отделно. С решение № 98/03.05.2012 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по ВНЧД № 122/2012 г., определението е било изменено, като е отменено приложението на чл. 66 от НК по отношение на наказанието от две години и единадесет месеца, постановено е изтърпяването му при строг режим и е приспаднал изтърпените части от наказанията по отделните присъди на осн. чл. 25 ал.2 от НПК. Искането за възобновяване релевира наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Същите се аргументират с това, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като постановените съдебни актове не са съобразени с указанията на ВКС, дадени в ТР №3/2009 г., че определението на първоинстанционния съд е постановено от незаконен състав, както и че извършеното групиране не е извършено в най-благоприятния вариант за осъденото лице. Прави се искане за възобновяване на производството по делото, за прекратяването му или алтернативно – за изменението му, като се отмени решението на БлОС относно отмяната на приложението на чл. 66 от НК, или за връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция защитата поддържа искането по изложените в него съображения, като счита, че съгласно чл. 25 ал.4 от НК критерият за лична и обществена опасност, налагащ ефективно изтърпяване на наложеното наказание при групиране, следва да се преценява към момента на кумулацията. Намира, че такава опасност не е налице по отношение на осъдения С., чиито деяния са твърде отдалечени във времето и не се налага изтърпяване на наложените, макар и в по-късен момент, наказания. Представителят на ВКП пледира за неоснователност на искането, като счита че при постановяването на съдебните актове не са допуснати твърдените нарушения. В последната си дума осъденият П. С. заявява, че е изтекъл много дълъг срок от извършване на деянията, през който той значително е променил начина си на живот, поради което моли да се отмени решението на въззивния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове, установи следното: Искането за възобновяване е частично основателно. При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в това, че делото е било разгледано от незаконен състав. Видно от съдебните протоколи, произнасянето на първоинстанционния съд с атакуваното определение по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК не е първото по реда си. Съдът, постановил определението от 09.02.2012 г., е същият, който е разгледал делото по същество и е постановил присъда по НОХД № 1594/2010 г. По делото е било направено искане от прокурора за приложение на института на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, но съдът не е сторил това с диспозитива на присъдата си. В мотивите си обаче, на л. 75 от делото е изложил подробни съображения за отказа да извърши групиране на наказанията на подсъдимия, тъй като това би „утежнило значително правното му положение за деяния, извършени преди дълъг период от време”. Направил е извод, че не споделя аргументите на държавния обвинител за приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, тъй като това би нарушило и принципа на най-благоприятното съчетание на осъжданията, поради което искането му за извършване на групиране на наказанията не следва да се уважава. С въззивно решение, постановено по повод проверка на присъдата / по ВНОХД № 265/2011г./, е било прието, че първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си искането за групиране на наказанията, но в противоречие с изискването на чл. 305 ал.4 от НПК не е изложил в диспозитив решението си по този въпрос. Констатирана е непълното на присъдата, за която е прието, че съставлява съществено процесуално нарушение, но то не е налагало отмяната на цялата присъда, тъй като би могло да бъде отстранено в ново производство по чл. 306 от НПК. По повод на тази констатация е проведено производство по чл. 306 от НПК с участие на същия състав на съда - съдия и съдебни заседатели, който е постановил и присъдата по делото. Производството е приключило с определение, с което е извършено групиране на наказанията по две от присъдите на С., но по отношение на общото наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода е приложен чл. 66 от НК, което е мотивирано с изтеклия дълъг период от време от извършването на престъпленията, през което време деецът се е поправил и превъзпитал, а ефективното изтърпяване на наказанието би представлявало закъсняла наказателна репресия /л.123 и л. 124/. Тази констатация относно двата постановени акта от един и същи състав на съда с предмет искането на прокурора за приложение на чл. 25 вр. чл. 23 от НК и ефективно изтърпяване на общото наказание, сочи, че един и същи състав на първоинстанционния съд се е произнесъл двукратно по един и същи предмет на делото. Вярно е, че законът допуска, когато съдът е пропуснал да се произнесе с присъдата си по въпросите по чл. 301 ал.1 т.3 пр.2 от НПК, да стори това с отделно определение по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК. По принцип това следва да бъде сторено от същия съдебен състав, постановил и присъдата, но е допустимо само в хипотезата, при която съдът е следвало да се произнесе с присъдата си, но не го е направил. Във всички останали случаи, когато съдът, постановил присъдата, е взел отношение по въпроса следва ли да се извърши групиране на наказания по отделни присъди, както и при какви условия следва да стане това, е недопустимо след това повторно да разглежда дело със същия предмет и в същия състав. Обстоятелството, че в случая в диспозитива на присъдата липсва конкретно писмено изявление на волята на съда по въпросите по чл. 25 вр. чл. 23 от НК /съобразно чл. 301 ал.1 т.3 от НПК/, не означава, че с присъдата си съдът не се е произнесъл по този въпрос. Съгласно чл. 305 от НПК този съдебен акт е единство от диспозитив и мотиви, като в последните съдебния състав излага правните си съображения за взетото решение /ал.3/. В случая в постановената присъда, макар и не в диспозитивната й част, първоинстанционният съд е взел отношение по въпроса на ч. 301 ал.1 т.3 пр.2 от НПК и е изложил мотиви за това. По този начин съдебният състав, постановил присъдата, е демонстрирал волята си относно въпрос, който е следвало да се реши с присъдата. Обстоятелството, че това произнасяне не почива на правилното приложение на закона, което е констатирано от въззивния съд в производството по контрол на присъдата, който е дал указания въпроса на бъде решен в производство по чл. 306 от НПК, не е давало право на същия съдебен състав да разгледа въпрос със същия предмет. Налице е било абсолютното законово основание за отвод на целия съдебен състав по делото, предвид наличието на предпоставката по чл. 29 ал.1 т.1 б.”а” от НПК. Тази разпоредба въвежда безусловна забрана за участие в състава на съда, разглеждащ делото по същество, на съдия и /или съдебен заседател, който е постановил присъда по делото. В случая произнасянето на съдебния състав, макар и само в мотивите на присъда, представлява участие в постановяването на присъдата, тъй като именно чрез мотивите става обективирането на волята и вътрешното убеждение на съдебния състав по въпросите, които за залегнали /или би трябвало да залегнат/ в диспозитива на същата. Забраната на чл. 29 от НПК е гаранция, предвидена в НПК, за спазване на принципа за безпристрастност на съда, отговаряща на изискванията и стандартите на чл. 6 пар.1 от ЕКЗПЧОС. Тя е предвидена, за да се избегната каквато и да е предубеденост на съдиите по отношение на фактите и приложението на правото по разглежданите от тях дела. Тази формирана вече в случая предубеденост на съдебния състав по отношение на приложението на чл. 25 от НК, е намерила конкретен израз и в определението от 09.02.2012 г., където съдът е мотивирал приложението на чл. 66 от НК със същите съображения, с които в предходния си съдебен акт е отказал групирането на наказанията. С неотвеждането на съдията и съдебните заседатели, за които е била налице законова забрана за участие в състава, разглеждащ делото по реда на чл. 306 от НПК, е допуснато делото да бъде разгледано от незаконен състав. Налице е нарушение, което е от категорията на абсолютните процесуални такива съгласно чл. 348 ал.3 т. 3 от НПК. За него касационният съд е длъжен да следи служебно. Допускането му е винаги основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от съда, допуснал нарушението. В този случай с факта на констатиране на същото всяка контролна инстанция е длъжна да отмени постановения съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг законен състав на съда, без да е необходимо да изследва доколко това нарушение е накърнило съществено правата на някоя от страните в процеса. След като това не е сторено от въззивния съд, който е бил последната редовна съдебна инстанция, то следва да бъде направено в настоящето извънредно производство по реда на възобновяването. Възобновеното производство следва да започне отново в първоинстанционния съд, който да проведе такова по реда на чл. 306 от НПК, като сформира състав при спазване на изискванията на чл. 29 от НПК. Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл. 425 ал.1 т.1 от НПК касационният съд не намира за необходимо да обсъжда останалите доводи, съдържащи се в искането за възобновяване на осъдения. Те следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото. С оглед на това и на осн. чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 1594/2010 г. по описа на РС – Петрич, проведено по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК. ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 132/09.02.2012 г. , както и въззивно решение №198/03.05.2012 г., постановено по ВНЧД № 122/2012 г. на Благоевградски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: