О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 571 София 20.06.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3846/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Великотърновската апелативна прокуратура срещу решение №73 от 24.06.2021 г. по гр. дело №101/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №Р-504 от 10.11.2020 г. по гр. дело №244/2020 г. на Софийския градски съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. П. П., със съдебен адрес – [населено място], 16 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Въззивният съд е приел, че от задържането на ищцата на 03.12.2010 г. по реда на ЗМВР за срок от 24 часа до прекратяване на повдигнатото срещу нея обвинение по чл.278 ал.6 изр.1 ал.1 НК - на 25.03.2015 г., е изминал продължителен период от време от четири години и четири месеца, през който период същата е изпитвала притеснения, неудобство, срам, страх за бъдещето си, стрес, напрежение, унижение и засягане на честта и достойнството й, подтиснатост, безпокойство, нарушение на съня, усещане за безперспективност. Това са негативни емоции, влошаващи сериозно качеството на живот за дълъг период от време. Следва да се отчете обстоятелството, установено от свидетелските показания, че както задържането, така и личният обиск на ищцата, са били извършени изключително грубо, цинично, унизително за достойнството и честта й, оставяйки отпечатък в съзнанието й за дълго време напред. И досега тя изпитва страх. Ищцата е образован и интелигентен човек, цял живот е била преподавател в училище и директор, достоен член на обществото, с принципи и цели, включващи разработване на докторантура в областта на археологията. Именно поради тази й личностна характеристика, усещането за унижение и несправедливост, е изживяно от ищцата още по-болезнено. Поради високо развитото й чувство на отговорност, поради повдигнатото й обвинение не е могла да си позволи да приеме предложената работа в археологичекия резерват „Деултум“-с.Д., обл.Бургас. Ищцата е влошила отношенията със сина си заради повдигнатото обвинение. След преценка продължителността на наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение, вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания, е направен извод, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който в най-пълна степен ще овъзмезди претърпените от ищцата душевни болки и страдания, е 16000лв. Ответницата по касационната жалба Д. П. П., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата. Не претендира деловодни разноски. Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №73 от 24.06.2021 год. по гр. дело №101/2021 г. на Великотърновския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №73 от 24.06.2021 г. по гр. дело №101/2021 г. на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.