Р Е Ш Е Н И Е № 515 гр. София, 14 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2465/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на подс. К.Н.Ф. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат З. С., против въззивно решение на Военно-апелативния съд, постановено по внохд № П-21/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направено е искане за отмяната му и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № П-28/21.07.2011 г., Военно-апелативният съд на Република България, е потвърдил присъда № П-263/16.03.2011 г., постановена по нохд № П-263/2010 г., на Софийския военен съд, с която подс. К. Н. Ф. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК осъден на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и на пробационна мярка, „задължителна регистрация по настоящ адрес”, която да се изпълнява два пъти седмично през изпитателния срок – чл. 67, ал. 3, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и чл. 42б, ал. 1 НК и решен въпроса за направените разноски. Оправдал го е по част от обвинението. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. По същество, чрез тези възражения се оспорва обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приета фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали, обаче не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова и процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия, са изцяло подкрепени от показанията на разпитаните свидетели, подробно изброени в мотивите на въззивната инстанция – стр. 7, от експертните заключения на балистичните експертизи и комплексната взривотехническа, химическа и балистична експертиза, от приложените писмени и веществени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това и с оглед на приетата фактическа обстановка, се явява законосъобразен извода, че подс. К. Ф., е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление. Релевираните в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични и с поддържаните пред въззивния съд. Същият подробно се е занимал с тях в мотивите си – стр. 7 - 9 и е направил законосъобразен извод, че са неоснователни. Това се отнася и за доводите относно придобиването и държането на инкриминираните вещи – протоколи за претърсване, обиск и изземване, за естеството на тези вещи – експертните заключения, за възражението, че е държал боеприпасите в качеството си на военослужащ – специална наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и контрола над тях в МО. Изложените в тази връзка съображения са подробни, подкрепени от доказателствата по делото и се възприемат от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че инкриминираното деяние, осъществява състава на престъплението, за което подсъдимия е бил признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд. Същото е точно квалифицирано и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Поради това и твърдението, че липсва субективната страна на деянието е неоснователно. Касационната инстанция, споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда по посоченият текст от НК. Счита, че мотивите на двете инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Ф. е извършил престъплението по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по жалбата, за отмяна на решението и оправдаването на касатора. С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на закона и искането за оневиняване, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. По довода за допуснато съществено процесуално нарушение: И това касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Въззивният съд, не е допуснал нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния проце. По реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. По никакъв начин не са ограничени процесуалните права на подсъдимия. Осигурена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на негов защитник, възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Ф., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващи значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения и приложените писмени и веществени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадената жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 НПК, въззивната инстанция след като е обсъдила направените доводи и възражения за съдебно-балистичната експертиза и експертната справка към нея, за записите от системата за видео наблюдение, за възможността за достъп до служебния кабинет от външни лица, за несъставомерност на деянието, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че не е осъществен състава на посоченото престъпление от обективна и субективна страна. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението си, настоящият касационен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, тази инстанция не е длъжна подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не е нейно задължение да анализира доказателствата събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Само когато постановява нова присъда този съд следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 305 НПК. Ето защо настоящата инстанция счита, касационната жалба за изцяло неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, а въззивния съдебен акт - оставен в сила. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита и това възражение за неоснователно. В тази връзка и въззивната съдебна инстанция е подложила на внимателен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Точно са приложени принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК, поради което определената санкция от три години лишаване от свобода с пет годишен изпитателен срок, както и пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично, е напълно справедлива. Няма никакво основание за намаляването й, тъй като е напълно съответна на тежестта на извършеното деяние и личността на дееца. Ето защо, предходният съд правилно не е уважил искането за смекчаване на наказателната репресия, изхождайки от необходимостта да се постигнат целите й посочени в чл. 36 НК. Както правилно е посочил въззивният съд – стр. 10 от мотивите, не е допуснато нарушение на закона с определяне на пробационната мярка в целия изпитателен срок. Разпоредбите на чл. 67, ал. 3 НК, дава възможност на съда да наложи такава през целия срок, за който е отложено наказанието лишаване от свобода. След последното изменение на чл. 67, ал. 3 НК – ЗИДНК, Дв. Бр. 27/2009 г., свързано с чл. 223, 228 и 260 от Правилника за прилагане Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, разликата между наказанието „пробация” и мерките за пробационен надзор е ясно изразена. Пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 2 – 4 НК, могат да бъдат елемент от наказанието „пробация”, доколкото последното е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно, или могат да бъдат самостоятелна мярка за пробационен надзор. Като част от съвкупността по чл. 42а, ал. 1 НК, респ. като вид наказание по чл. 37, ал. 1 НК, тяхната продължителност е определена изрично от закона – чл. 42а, ал. 3 НК, а като самостоятелна мярка за пробационен надзор, е в пряка зависимост от размера на изпитателния срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В последният случай пробационната мярка е средство за контрол, въздействие и възпитание върху осъдения в рамките на определения от съда изпитателен срок, идентични по предназначение с тези по чл. 67, ал. 1 и 2 НК, като на съда е предоставена възможност да прецени необходимостта от вземане на такава мярка, но не и да определя срок, различен от този, в който тя следва да се осъществява – Вж. Реш. 179/2011, по н. д. № 115/2011 г., 1-во н. о. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № П-28/ 21.07.2011 г., постановено по внохд № П-21/2011 г., на Военно-апелативния съд на Република България. Председател: Членове: