О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 23.06.2022 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4996 по описа за 2021г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от Х. А. М., чрез адвокат И. В., срещу въззивното решение №47/13.07.2021г. на Апелативен съд – Бургас по в.г.д.№246/2021г. в частите, с които: е отменено решението на Окръжен съд – Бургас, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на касатора разликата над 5000лв. до 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършени престъпления, по които е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, по воденото срещу него наказателно преследване за периода от 13.01.2011г. до 04.05.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане, и е потвърдено решението на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. М. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над 8 000лв. до претендираните 30 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
В жалбата са изложени доводи за нищожност на атакуваното съдебно решение като постановено от незаконен състав и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответникът Прокуратурата на Република България, редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С атакуваното решение Бургаски апелативен съд, след частична отмяна на решение №123/19.04.2021г. по г.д.№176/2021г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлил предявения от Х. А. М. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на разликата над 5 000лв. до 8 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б. “д“ от НК вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
Със същото, решението на Окръжен съд – Бургас е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. М. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над 8 000лв. до претендираните 30 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
Решението на Бургаски апелативен съд в останалата му част е влязло в законна сила.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните факти: С Постановление от 13.01.2011г. по ДП №3/2011г. по описа на Сектор „ПКП“ на ОД на МВР – Пловдив, ищецът Х. А. М. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.242, ал.1, б. “д“ от НК вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, извършено на 26.03.2008г. На същата дата той е бил задържан за срок от 72 часа.
С Постановление за обединяване на дела от 14.01.2011г. на ОП – Пловдив, дознание №3/2011г. е било обединено със сл.дело №8/2011г. на ОСО при ОП - Пловдив и обединеното производство е продължило да се движи под №8/2011г. на ОС – Пловдив.
С Постановление за привличане на обвиняем от 15.01.2011г. на ОП Пловдив на Х. М. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.304а, пл.1 вр. чл.304, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.3 от НК – за подбудителство за предлагане на подкуп на длъжностно лице в периода м. декември 2010г. – м. януари 2011г., конкретизирано впоследствие с Постановления от 19.08.2011г., 12.12.2011г., 06.11.2012г., 15.01.2013г., всички по следствено дело №8/2011г. по описа на ОП – Пловдив.
На 16.01.2011г. на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000лв., внесена на 24.01.2011г., съобразно приложената по делото вносна бележка.
Обвинителният акт е внесен в ОС – Пловдив и по него е образувано НОХД №2340/2011г. С присъда по това дело Х. М. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца и 12 000лв. глоба. Х. М. е обжалвал, като по образуваното въззивно дело присъдата на първоинстанционния съд е била отменена и делото върнато за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. На 06.11.2012г. ищецът отново е бил привлечен за обвиняем по уточнено обвинение, по което е било образувано НОХД №223/2013г. на ОС – Пловдив. След повторно връщане, делото отново е внесено в ОС – Пловдив и срещу ищеца е била постановена осъдителна присъда №117/14.11.2013г., с която е признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца и глоба в размер на 6000лв. След две последващи решения на ВКС по внохд№85/2014г., І н.о и внохд№1661/2015г., ІІ н.о., са постановени оправдателни присъди, като с втората такава №2/18.04.2017г., Х. М. е оправдан и по второто му повдигнато обвинение. Оправдателната присъда е влязла в сила на 04.05.2017г.
По отношение на личността на ищеца въззивният съд е установил, че той е осъждан, както следва: за управление на МПС, след употреба на алкохол, с наложено административно наказание; за нанасяне на средна телесна повреда - с наложено по споразумение наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено за срок от три години, по което е бил реабилитиран на 17.03.2016г.; за контрабанда по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК с наложено наказание „пробация“, изтърпяно в периода от 28.05.2009г. до 28.03.2010г.
Съдът е посочил, че в справката за съдимост на лицето е посочено и НОХД №103/2014г. на Военен съд – Сливен, по което ищецът е признат за виновен за ръководене на организирана престъпна група, направила опит за контрабанда на 18.08.2011г. На лицето е наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е започнало на 25.07.2016г. и е преустановено с освобождаването му на 29.10.2018г., на основание чл.70 от НК.
Съдът е установил, че с постановено решение по н.д.№336/2020г. на ВКС, ІІІ н.о., осъдителната присъда на Х. М. е била частично отменена и делото върнато на Военен съд за отделяне на материалите и изпращането им на прокурор от общата прокуратура. Към датата на постановяване на въззивното решение, производството по делото не е приключило с влязъл в сила акт, поради което наложеното по това дело наказание не е зачетено от съда при формиране на крайните му изводи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени фактите попадащи в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ – повдигнато на ищеца обвинение, което е било поддържано в период от 6 години и 3 месеца, по което е бил оправдан. Установени са и претърпените неимуществени вреди – ищецът е понесъл тежко и болезнено образуването и развитието на производството, преживял е стресово проведените съдебни заседания и извършваните спрямо него процесуални действия. Воденото производство е било свързано с непрекъснати пътувания от [населено място] до [населено място], които били свързани с организация и тревоги, подсилени от нуждата многократно да се явява, за да му бъдат повдигнати конкретни обвинения. Заплахата, че ще бъде осъден е преживявана при всяко явяване по делото и е станала причина за непрекъснато напрежение, което се е отразило на психиката, самочувствието и начина му на живот – чувствал се е унизен, с накърнено достойнство, застрашен от наказателна репресия. Съдът е приел, че е налице пряка причинна връзка между повдигнатото обвинение и вредите.
При определяне размера на обезщетението, съдът е посочил, че съобразява следните обстоятелства: възрастта на пострадалия в периода на започване на наказателното производство /35г./; многократните пътувания до [населено място] за конкретизиране на обвинението и разглеждане на делото; психическите му преживявания по време на воденото срещу него производство. По отношение на последните съдът е отчел и обстоятелството, че срещу Х. М. е образувано и друго производство по НОХД №268/2012г. на Военен съд – Сливен, което води до наличие на две паралелно провеждани наказателни производства. Изпитваните от Х. М. тревоги не са произтичали единствено от процесното наказателно производство, което не позволява ясно разграничение на понесените неимуществени вреди по конкретното дело, от което ищецът черпи права. Обосновал е извод, че притесненията на ищеца са били свързани и с приключилите преди процесното едно административно и две наказателни производства, които неминуемо биха се отразили при индивидуализиране на наказанието. Съдът е отчел и факта, че към датата на образуване на процесното наказателно производство ищецът не е бил реабилитиран. Съобразил е обстоятелството, че по делото липсват доказателства за медийно отразяване на процеса, както и за влошаване на здравословното състояние на ищеца. Отбелязал е, че няма данни да той е диагностициран с диабет, повишено кръвно налягане, да е приемал медикаменти и да е бил хоспитализиран. Отчел е продължителния период на разглеждане на производството, задържането на ищеца за срок от 72 часа, неколкократната отмяна на постановените съдебни актове, липсата на широка известност на ищеца в обществото и загуба на работата му.
Въз основа на всичко изложено съдът е направил извод, че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 5 000лв., като е намерил предявения иск за основателен до този размер и го е отхвърлил за разликата до общо претендираните 30 000лв.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Следва ли размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се определи от съда по справедливост след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинно следствена връзка? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/23.12.1968г. и ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС. 2/ Предходни осъждания, по които е настъпила реабилитация следва ли да се вземат предвид при преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди? Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №16/02.02.2011г. по г.д.№396/2010г. на III г.о. и решение №466/09.05.2016г. по г.д.№2978/2015г. на IV г.о. 3/ Какъв е справедливия размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди? Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС в решение №29/16.03.2020г. по г.д.№1892/2019г. на III г.о и решение №216/28.11.2014г. по г.д.№1604/2014г. на III г.о.
Съдът намира, че първият поставен въпрос „Следва ли размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се определи от съда по справедливост след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинно следствена връзка?“ е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Разрешението на въззивния съд, дадено в обжалваното решение, противоречи на формираната непротиворечива практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, тъй като при определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които имат значение – не е отчел паралелно воденото наказателно производство, отразяващо се на интензитета на претърпените вреди и при индивидуализиране на обезщетението.
Поставеният въпрос за значението на предходните осъждания на лицето, по които е настъпилата реабилитация при преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди е обуславящ правните изводи на съда, но по него не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване, а именно да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. При постановяване на атакуваното решение е съдът е отчел предходните осъждания, които са от значение за личността на обвиняемия.
Не са налице основания за допускане на обжалването и по последния поставен въпрос „Какъв е справедливия размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди?“, който е обоснован с несъгласие с изводите на въззиния съд и е по същество на спора.
В заключение, следва да се допусне касационно обжалване на решението в оспорената му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: Следва ли размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се определи от съда по справедливост след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинно следствена връзка?
Касаторът Х. А. М. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдътО П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №47/13.07.2021г. на Апелативен съд – Бургас по в.г.д.№246/2021г. в частите, с които: е отменено решението на Окръжен съд – Бургас, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х. А. М. разликата над 5000лв. до 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършени престъпления, по които е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, по воденото срещу него наказателно преследване за периода от 13.01.2011г. до 04.05.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане, и е потвърдено решението на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. М. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за разликата над 8 000лв. до претендираните 30 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
УКАЗВА на касатора Х. А. М., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |