Р Е Ш Е Н И Е    № 200   София, 05 май  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря  Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №166/2010   година   Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ю. С. А. чрез служебния защитник Д. С. от ПАК-гр. Плевен срещу въззивна присъда № 6 от 11.01.2010г. по внохд № 278/2009г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се поддържа,че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Разпитаните свидетели Я. Т. и Анатолий Т. твърдели обстоятелства фактически недоказани,нямало категорични доказателства за извършено от него престъпление,обектът на престъпление-мобилния телефон не бил представен по делото,нямало доказателства че той бил закупен от Я. Т. на лизинг. Единственият очевидец бил св. И,който обяснявал всичко. В заключение се иска отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец Я. А. Т. не се яви по делото. Становище по жалбата не е представил. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 88 от 15.10.2009г. по нохд № 126/2008г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Ю. С. А. за НЕВИНЕН в това, на 06.10.2007г. в гр. П. да е извършил престъпление по чл.199,ал.1 т.4 вр.с чл.198,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” НК по отношение на лицето Я. А. Т.,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по това обвинение. С обжалвания съдебен акт Великотърновският апелативен съд е ОТМЕНИЛ присъдата и е постановил НОВА,както следва: Признал е подсъдимия Ю. С. А. за ВИНОВЕН в това,че на 06.10.2007г. в гр. П. отнел от владението на Я. А. Т. от гр. П. мобилен телефон „Сони Ериксон К7501” на стойност 297 лв. и мемори карта 1 гигабайт на стойност 50 лв. всичко на обща стойност 347 лв. с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и заплашване и грабежът е извършен при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.4 вр.с чл.1981ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на Я. А. Т. сумата 347 лева обезщетение за причинени имуществени вреди,ведно със законните последици. За разликата до 400 лева, е отхвърлил иска. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Присъдата е законосъобразна и правилна. При постановяването й не са допуснати визираните в жалбата нарушения,които да се довели до неправилното осъждане на подсъдимия. Фактическите положения по делото са установени посредством показанията на пострадалия св. Я,св. Анатолий Т. ,както и частично от тези на св. И е,че в момент в който пострадалият търсел номер в паметта на мобилния си телефон,подсъдимият се приближил към него и започнал да дърпа телефона от ръката му. На опита на пострадалия да го задържи,стискайки телефона,подсъдимият извадил с дясната си ръка нож,възприет от пострадалия. Последният се уплашил и пуснал телефона от ръката си. Настоявал да го получи обратно,но подсъдимият отказал. Заявил,че щял да го заложи до вечерта и след това ще си го получистановено е също,че подсъдимият побягнал,а след него тръгнал и пострадалия ,като викал да му върне телефона,ако не-ще се обади на полицията. Тогава подсъдимият го заплашил,че ако направи това ще го заколи,като отново му показал ножа. Веднага след това пострадалият подал жалба във Второ РПУ Плевен,но тъй като мерки по издирването на подсъдимия не били предприети незабавно,пострадалият и баща му св. А решили сами да го издирят и си върнат телефона. Видели от блока на св. И да излиза подсъдимия с друг пълен мъж. Подсъдимият държал в едната си ръка телефона,а в другата носел нож. В момента,в който пострадалият и баща му спрели автомобила,подсъдимият видял и разпознал св. Я започнал да бяга. След него тръгнали да го гонят пострадалия и баща му. Подсъдимият влязъл в блока от който преди това излязъл и бързо се върнал заедно с друг възрастен мъж,носещ брадва в ръка. Подсъдимият започнал да се приближава към свидетелите носейки ножа в ръце,окуражен от присъствието на мъжа с брадвата. На опита на св. А да се разберат за телефона,подсъдимият отправил закана за убийство като казал :”Искаш ли да видиш убийство посред бял ден?”. В същото време мъжа с брадвата демонстрирал готовност да защити подсъдимия,а трети мъж се приближил с паве към тях. Свидетелите Т. се върнали в районното управление и дали сведения за действията на подсъдимия и другите лица Доводът,че съдът приел неправилно и необосновано показанията на свидетелите Т е неоснователен. Пострадалият Я. Т. е непосредствен очевидец на действията спрямо него свързани с отнемането на телефона,а св. Ан. Т. е очевидец на последващото поведение на подсъдимия свързано с отказа да върне вещта и отново отправена заплаха за убийство. Показанията на свидетелите са еднозначни и безпротиворечиви,както на досъдебното производство,така и в съдебно заседание. Няма основание показанията да се отхвърлят като недостоверни,а се приемат за правдоподобни тези на св. И. Съдът на л.26 от мотивите подробно е анализирал показанията на св. И,според когото пострадалият сам е заложил мобилния си телефон пред св. Т,тъй като бил наркоман. Разпитан св. П е опровергал казаното от св. И,а изслушаната съдебно психиатрична експертиза/л.117 от първ.дело/ е заключила,че Я. Т. не страда от поведенческо разстройство дължащо се на употребата на психоактивни вещества,т.е. Зависимост от наркотични вещества. Друго доказателство обсъдено от съда,опровергаващо тезата на подсъдимия е обстоятелството,че пострадалият веднага след деянието е подал жалба срещу подсъдимия,а не по-късно. По отношение на показанията на св. И, когото подсъдимият сочи в жалбата си,като лице,което е видяло „всичко”,въззивният съд е взел отношение на л.26 и л.27 от мотивите. Въз основа на съвкупен анализ на доказателствата е приел,че показанията на този свидетел са изолирани от другите доказателства по делото и са опровергани в едната част от показанията на свидетелите Я и посочената съдебно психиатрична експертиза,а в другата част от проведената между него и св. Т очна ставка. Собствеността на процесния мобилен телефон е установена както от показанията на св. Т,така и от приложената на л.11 от дос.пр. гаранционна карта на името на Я. Т. от гр. П. и № на апарата IMEI 354376013481748 закупен на 07.06.07г. Всички доказателства са събрани ,проверени и обсъдени съгласно изискванията на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Вътрешното убеждение на съда е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото. С оглед на установените по делото фактически обстоятелства,които не подлежат на преобсъждане,материалният закон е правилно приложен. Авторството на деянието е доказано от обективна и субективна с. ,а квалификацията на деянието предвид извършването му при условията на чл.29,ал.1 б.”а” и „б” НК е правилна. Наказанието на подсъдимия е определено в минималния размер предвиден в закона. Основание за по-ниско по размер наказание с оглед миналите осъждания на подсъдимия ,извън тези обуславящи квалификацията,не е налице. Предвид гореизложеното,тъй като при постановяване на въззивната присъда не са допуснати нарушения по смисъла на чл.348,ал.1 т.1,2, 3 НПК,решението следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение           Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 6 от 11.01.2010г. постановена по внохд № 278/2009г. по описа на Великотърновския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: