Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за неимуществени вреди * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 257

гр. София, 14.12.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на десети октомври двехиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2272/2013 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Н. С. Г. е подал касационна жалба против решение № 178 от 25.10.2012 г. по гр. дело № 387/2012 г. на Апелативен съд, [населено място]. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – Прокуратура на Република България оспорва жалбата.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия /ГК/, трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 849 от 08.07.2013 г. на ВКС, състав на ГК, ІІІ о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. С. Г. законна лихва върху главницата от 2000 лв., от предявяване на иска – 07.10.2011 г., а в останалата обжалвана част не е допуснато касационно обжалване на съдебния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба относно претендираната лихва. Петитумът на исковата молба съдържа искане за постановяване на решение, с което Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв., както и „законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 29.02.2008 г. /влизане в сила на ВНОХД № 20/29.02.2008 г. по описа на СОС/, както и мораторна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба”. Ищецът претендира лихва от два различни начални момента. Искането му за присъждане на лихва от датата на завеждане на исковата молба, квалифицирана в петитума, като „мораторна” не включва елементите, определящи лихвата, като мораторна – период на забавата и размер на сумата. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доводът на ответника по касация, че обезщетението по чл. 86 ЗЗД не включва размер на сумата е незаконосъобразен, като неотговарящ на характеристиките на този вид претенции. Обезщетението по чл. 86 ЗЗД е предмет на претенция, която се индивидуализира с размер на вземането и периода, за който се иска присъждането му. Поради това, когато в петитума се включва искане за лихва и мораторна лихва, без последната да е индивидуализирана по размер и период на вземането, исковата молба е нередовна, тъй като не е изяснено дали се претендира само законна лихва или и мораторна лихва. Следва да се посочи също така, че сезирането на съда е редовно само, когато е конкретизиран началния момент, от който се иска присъждане на законна лихва. Неправилно е и виждането на ответника по касация за приложение на чл. 250 ГПК, тъй като нормата се прилага, когато съдът е сезиран редовно. Отстраняването на тези недостатъци на исковата молба се извършва в производство по чл. 129 ГПК, а не след даване ход на делото по същество в становището на ищеца по съществото на спора, както неправилно счита ответника по касация.
Първоинстанционният съд, а след това и въззивният съд са пристъпили към разглеждане на исковата молба, като не са взели под внимание неотстраняването на горните нередовности. Преди да се произнесе по същество въззивният съд е следвало да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени по – горе. Поради това въззивното решение следва да се обезсили в посочената по – горе част, като процесуално недопустимо и делото се върне на въззивния съд за отстраняване нередовностите, съгласно изложените по – горе съображения.
По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 178 от 25.10.2012 г. по гр. дело № 387/2012 г. на Апелативен съд, [населено място] в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. С. Г. законна лихва върху главницата от 2000 лв., от предявяване на иска – 07.10.2011 г.
ВРЪЩА делото в същата част на Апелативен съд, [населено място] за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: