Р Е Ш Е Н И Е № 453 гр. София 31 октомври 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1354/2012г. Производството е образувано по искане на задочно осъдената К. С. за възобновяване на нохд №2975/2011г. на Варненски районен съд /РС/ и отмяна на обявения по него и влязъл в сила акт, по реда на възобновяването, предвиден в чл.423, ал.1 от НПК. В съдебно заседание на 23.10.2012г. К. С. и назначеният й процесуален представител устно, и чрез представена от осъденото лице писмена защита, поддържат заявените претенции. Прокурор при ВКП дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 417 от 06.10.2011г., по нохд №2975/2011г., Варненски РС е признал К. Й. С. за виновна в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20 от НК и ангажирал нейната наказателна и гражданска отговорност, като подсъдимата е санкционирана с ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване и осъдена да заплати сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева на Е. А. М. за причинените с инкриминираното деяние имуществени вреди. Съдебният акт не е бил предмет на въззивен инстанционен контрол и придобил юридически стабилитет на 22.10.2011 година. Искането на задочно осъдения за възобновяване на нохд №2975/2011г. на РС-Варна е подадено в предписания от чл.421, ал.3, пр.2 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че присъдата е влязла в сила и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при условията на чл.419-425 от НПК, но преценено при съблюдаване на инкорпорираната доказателствена маса и в контекста на действуващото законодателство, сочи на неоснователност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилия юридически стабилитет съдебен акт, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл.423 от НПК. Формираното заключение се обосновава категорично при граматическото, логическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, както поради съзнателно използуваното терминологично понятие наказателно производство, така и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1 от НПК със ЗИДНПК /обн. с ДВ, бр.109/2008г./. Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /чл.6, т.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на Съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита и по приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, да препятства постигане на целите в чл.1 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за разследване в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от НПК процедура. Представената по делото документация предпоставя изводи, че К. С. е участвала лично при досъдебното разследване, но съдебното производство по нохд №2975/2011г. на Варненски РС е проведено в нейно отсъствие, поради невъзможността да бъде открита. На 28.10.2009г. в Първо РУ на МВР, гр.Варна е започнало наказателно преследване по д.п.№1997/2009г. срещу неизвестен извършител за осъществена на същата дата кражба. След събиране на достатъчно доказателства за виновността на съпричастните към престъпното посегателство лица, на 03.03.2010г. К. С., в присъствието на упълномощен от нея адвокат е привлечена в качеството на обвиняема по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. Изготвеното постановление е предявено по надлежния ред на обвиняемото лице и последвал разпит по чл.221 от НПК, при който С. се възползвала от правото си да не дава обяснения. По искане на представител на Варненската районна прокуратура /РП/ за вземане на мярка за неотклонение – задържане под стража по отношение на обвиняемата, на 05.03.2010г., в процедура по чл.64, ал.1 от НК, при личното участие на К. С. и на нейния защитник А. А., РС-Варна определил на лицето мярка за процесуална принуда парична гаранция, в размер на 800 /осемстотин/ лева, вносима в 7-дневен срок, потвърдена от въззивната инстанция по частен протест от прокурора. К. С. не е изпълнила лимитираната от съда мярка за неотклонение и се укрила от компетентните органи по разследване. Направени били справки за задграничните пътувания на лицето и реализирани оперативни мероприятия за откриване на обвиняемата на посочения по делото адрес в [населено място], [улица], вх.А, ап.9, в следствените арести и в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, финализирали с обявяването й за общодържавно издирване с телеграма №4935 от 03.05.2010 година. Спряното на 16.09.2010г. досъдебно производство било възобновено на основание чл.245, ал.2 от НПК на 24.03.2011г. и продължило при условията на чл.206, вр.чл.269, ал.3, т.2 от НПК, с назначен защитник, с оглед заявената воля на упълномощения процесуален представител за липса на връзка и контакти с клиента, предпоставящи участие. След изменение на повдигнатото срещу С. обвинение по чл.195,ал.1,т.7, вр.чл.194, вр.чл.20 от НК, обусловено от наличните предходни осъждания в приложеното свидетелство за съдимост и предявяване на материалите от приключилото досъдебно разследване на служебния адвокат, на 26.05.2011г. Варненска РП е внесла обвинителен акт в съответния първостепенен съд. РС-Варна е насрочил образуваното нохд №2975/2011г. за разглеждане в открито заседание на 05.07.2011г., което не се състояло, поради върната в цялост призовка, ведно с обвинителния акт, със забележка, че лицето отказва да получи съдебните книжа. Делото е отложено за 06.10.2011г., като на подсъдимата К. С. е взета мярка за неотклонение задържане под стража и са предприети действия за установяване на нейното местонахождение. Положените процесуални усилия са обективирани в изискана и предоставена по делото на 28.09.2011г. официална писмена информация, от която е видно, че при проверката в масивите на МВР, обявеното за щателно издирване лице, не е намерено. На 06.10.2011г. след преценка на компетентния орган за съществуваща реална възможност за разкриване на обективната истина в процеса в отсъствие на К. С. е даден ход на делото, при стриктно съблюдаване на изискванията на чл.269, ал.3, т. 2 от НПК. В рамките на задочна процедура и при активното участие на служебен защитник –адвокат З. И. е проведено съдебно следствие, и постановена присъда № 417 от 06.10.2011г. на Варненски РС. Очертаните данни, установяващи процесуално поведение на К. С., препятстващо присъствието й в съдебната фаза на наказателния процес по нохд №2975/2011г. на РС-Варна, въпреки реализираното от решаващия орган връчване на призовката с препис от прокурорския акт при отказ и последвалите издирвателни мероприятия, ценени във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за обвинението факти, мотивират заключение за правилно приложение на чл.269, ал.3 от НПК. Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6,т.3, б. ”с” и „d” от ЕКПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство.Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично участие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване, нарушена процедура по призоваване, проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл.423, ал.1 от НПК основание. В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6, т.3, б. ”с”и „d”от ЕКПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява важен юридически факт и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират упражняване на правата на обвиняемия /подсъдим/, като недостатъчна е смътната и неофициална информираност. При определени случаи обаче, дори при липса на уведомяване, когато от съвкупната даденост на фактически данни се доказва, че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за обвиненията, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, се изключва възможността му след узнаване на присъдата да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие процедура. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на делото. Този отказ трябва да бъде установен по категоричен начин и да бъде придружен от минимални гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес. 1 ____________________________________________________________________________________________________________ 1. решение №172/01.03.2007г., по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г., по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС; решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ, по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г., по делото Хакансон и Стюресон срещу Ш.; решение от 24.03.2005г., по делото С. срещу България; решение от 01.03.2006г., по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г., по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г., по делото Х. срещу Италия. Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г. Нормата на чл.423, ал.1 от НПК /в действащата от 27.12.2008г. до 29.11.2011г. редакция/, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването, след предявяване на обвинението в досъдебното производство. Конкретиката в настоящия казус, сочеща на лично участие на К. С. при досъдебното разследване, на афиширано нежелание за получаване на книжа, свързани с образуваното съдебно производство, оформено при условията на чл.180, ал.4 от НПК, и на последвалата ги промяна в местоживеенето на лицето, неустановено въпреки проведеното общодържавно издирване, се субсумира от визираната в нормата на чл.423, ал.1 от НПК алтернатива - укриване на обвиняемия /подсъдим/, препятствало участието му в процеса. Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме, че реализираната при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК задочна процедура, финализирала с обявяването на присъда №417 от 06.10.2011г., по нохд №2975/2011г. на Варненски РС, не обосновава ограничаване на правото на защита на осъдената К. С., и предпоставят неоснователност на искането за отмяна на атакувания съдебен акт, по регламентирания в чл.423, ал.1 от НПК ред. Водим от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдената К. Й. С. за възобновяване на нохд №2975/2011г., по описа на РС-Варна и за отмяна на постановената по него, влязла в сила присъда № 417 от 06.10.2011 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.