Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 208   София, 16 септември 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на тринадесети април две хиляди и девета година и в състав:                                                                 Председател: Иван М.Недев                                                                          Членове: Ивета Анадолска                                                                                          Капка Костова   при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието на прокурора Петя Маринова ............... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 180/2009 год. Производството е касационно по жалба от защитника на подсъдимия С. К. С. против въззивно решение № 15/11.ІІ.2009г. по внохд 21/2008г. на АС-Варна с доводи за нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията са, че е ограничено правото на защита на подсъдимия с нарушеното единство на обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт относно датата, на която е извършено престъплението, за което е обвинен подсъдимия. Искането е да се отмени решението и постанови оправдаване. Законът е нарушен, защото правилната квалификация е опит, като следва да отпадне и квалификацията по чл.152,ал.4,т.1 НК, защото подсъдимият не е знаел, че пострадалата не е навършила 14 години. Наказанието следва да се определи по реда на чл.55,ал.1,т.1 и чл.66 НК, предвид многобройните смекчаващи обстоятелства. Гражданската ищца и частна обвинителка чрез повереника си писмено възразява срещу жалбата и иска решението да остане в сила И прокурорът от ВКП е на становище решението да остане в сила поради неоснователност на жалбата. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во наказателно отделение в настоящия състав намира: С обжалваното решение е потвърдена присъда № 96 от 8. Х.2007г. по нохд 841/2007г. на ОС-Варна, с която подсъдимия С. К. С. е признат за виновен и осъден по чл.152,ал.4,т.1 във вр. с ал.1,т.2 и чл.54 НК на 12(дванадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 18.VІІ.2006г. в с. Б., общ. Вълчи дол, обл. Варна се съвкупил с ненавършилата четиринадесет години А. П. А. като я принудил към това със сила; на основание чл.45 и сл. ЗЗД е осъден да заплати на пострадалата 8000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Оплакванията на касационния жалбоподател са поддържани и пред въззивната инстанция по същите съображения. Обсъдени са внимателно и в съответствие с чл.339,ал.2 НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Не са ограничени процесуални права на подсъдимия, независимо, че в началото на обвинителния акт като дата на деянието е посочена 19.07.2006г., а след това на л.2 и 3, и в диспозитива е уточнено, че изнасилването е извършено през нощта на 18.07.2006г., по което обвинение подсъдимият е имал пълна възможност да упражни правото си на защита. В съответствие със смисъла на закона и практиката по приложението му са изводите на съда по правната квалификация. Абсолютно неоснователни са твърденията, че се касае до опит след като е налице дефлорация. Такава, дори и частична да е, е възможна само след проникване в женския полов орган, което е и съществен признак на съвъкуплението. Прието е и че подсъдимия и пострадалата са се познавали добре – били са съседи и той е наблюдавал развитието й от малка, от раждането й дори, поради което и без основание защитата поддържа, че подсъдимият не е знаел на каква възраст е жертвата му. При приетите факти законът е приложен правилно – Сл. С. е осъществил от обективна и субективна с. признаците на престъплението по чл.152,ал.4,т.1 във вр. с ал.1,т.2 НК. Неоснователно е и третото оплакване – за явна несправедливост на наложеното наказание. При определянето му са преценени всички обстоятелства, които имат значение за това. По размер е значително под средния – при явен превес на смекчаващите обстоятелства. Това обаче не налага повече снизхождение, като се има предвид подчертано високата степен на обществена опасност на деянието, която определя като такава и тази на личността на подсъдимия. В случая не са налице предпоставките по чл.55 НК. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК ВКС, І-во н.о.     Р Е Ш И:     Оставя в сила въззивно решение № 15/11.ІІ.2009г. по внохд 21/2008г. на АС-Варна. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: