4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 549 [населено място] 02.08. 2012 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА разгледа докладваното от съдията Д. ч.гр.дело №144 по описа за 2012 год. Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. К. К. от [населено място], срещу определение от 28.03.2011г. по ч.гр.д.№409/2011г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение от 19.01.2011г. по гр.д.№19923/2010г. на Районен съд – Варна за прекратяване на производството по делото. Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по предявените от М. К. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №416/27.10.2010г. на работодателя [фирма] на основание чл.331 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск за заплащане на обезщетение за безработица за месеца след уволнението, през който работодателят е следвало да заплати обезщетението по чл.331 КТ. В. съд е приел, че за К. липсва интерес от предявяване на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, тъй като с неплащане на уговореното обезщетение от работодателя при уволнение на основание чл.331 КТ в едномесечния срок по ал.3, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се счита отпаднало по силата на закона и работникът или служителят има право да се яви на работа и да продължи да изпълнява трудовата функция, която е изпълнявал преди прекратяването на трудовия договор. Приел е също, че не е налице интерес от отмяна на уволнението поради неподписването му от двама от всички четирима управители на работодателя, тъй като поради неплащане на обезщетението прекратяването се счита като да се е настъпило. Приет е за недопустим и иска за заплащане на обезщетение за безработица за месеца след уволнението, през който работодателя е следвало да изплати обезщетението по чл.331 КТ, по съображения, че тъй като прекратяването се счита за нестанало работникът има право да получи трудово възнаграждение, а не обезщетение за безработица. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса: допустими ли са исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ когато се атакува уволнение по чл.331 КТ поради неплащане в срок на обезщетението. Представено е решение на Районен съд –Варна, за което няма данни да е влязло в сила. Поради това не може да се приеме, че се представя доказателство за противоречива съдебна практика – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по поставения процесуалноправен въпрос липсва съдебна практика, както и по втория поставен въпрос: допустими ли са исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ когато уволнението по чл.331 КТ се атакува и поради това, че не е извършено от представляващия работодателя. Следва да се приеме, че след като има издадена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, работникът или служителят има правен интерес от оспорване законността на уволнението по чл.331 КТ независимо от това дали оспорва наличието на постигнато съгласие за прекратяване на това основание или плащането на обезщетението. Това е така, защото работникът или служителят има право да получи защита срещу незаконния акт за прекратяване на трудовото му правоотношение. С оглед дадения отговор на поставените правни въпроси обжалваното въззивно определение е неправилно и следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид горното, Върховният касационен съд, ГК, състав на IІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 28.03.2011г. по ч.гр.д.№409/2011г. на Окръжен съд – Варна. ОТМЕНЯ въззивно определение от 28.03.2011г. по ч.гр.д.№409/2011г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него определение от 19.01.2011г. по гр.д.№19923/2010г. на Районен съд – Варна за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия Д.: Считам, че работникът или служителят има правен интерес от исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ при издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 КТ, само ако релевира доводи, че не е постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.331, ал.1 и ал.2 КТ. Неплащането на обезщетението не може да обоснове наличие на правен интерес от оспорване на законността на уволнението по чл.334, ал.1, т.1 и т.2 КТ, тъй като правото на обезщетение на основание чл.331 КТ възниква от постигнатото съгласие за прекратяване на това основание и съществува до изтичане на едномесечния срок по ал.3. При неплащане на обезщетението основанието за прекратяването на трудовото правоотношение се счита отпаднало по силата на закона – чл.331, ал.3 КТ – и работникът или служителят има право да се яви на работа и да продължи да изпълнява трудовата функция, която е изпълнявал преди прекратяването. Т.е. получава защитата, която при другите основания за уволнение се осъществява чрез оспорване на законността на уволнението по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Що се отнася до издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, тя е акт без правно действие, тъй като прекратяване на посоченото основание чл.331 КТ не се постига с едностранно волеизявление на работодателя или негова констатация за постигнато съгласие, а настъпва по силата на постигнатото съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Съдия: /Ж.Д./