Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 14 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Елена Величкова Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мадлена Велинова, изслуша докладваното от съдия К. К. наказателно дело № 399/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в законна сила определение № 196 от 03 декември 2012 година на Окръжен съд – гр. Хосково, по внчд № 639/2012, с което е потвърдено определение от 21 септември 2012 година на Районен съд – гр. Свиленград, постановено по нохд № 656/2012 година по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. В искането е заявено допуснато съществено нарушение на материалния закон при постановения от първоинстанционния съд и утвърден от въззивния съд отказ да бъде отнет в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, лекия автомобил, собственост на осъдения Н. С. Г., послужил за извършване на умишленото престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност. Така направените възражения сочат на отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С искането се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. Осъденият Н. С. Г. не участва лично в заседанието пред ВКС, редовно призован. Представлява се от защитника си – адв. П. К. от АК – [населено място], която възразява направеното искане и моли за оставянето му без уважение. Представя подробно писмено становище с доводи в подкрепа на възраженията. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Срещу осъдения Н. С. Г. от [населено място] е внесен обвинителен акт за извършено от него на 14. 03. 2012 година, на ГКПП „К. А.”, престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, тъй като на посочената дата и място е държал в личния си автомобил „Ф. ЛТ”, ......., акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – 200 броя кутии цигари на обща стойност 940 лева и случаят е немаловажен. След насрочване на делото в открито съдебно заседание с разпореждане на съдията-докладчик от 28. 08. 2012 година, между М. К. – прокурор при РП – [населено място] и И. Б. – защитник на осъдения Г., е постигнато споразумение за решаване на делото, надлежно одобрено от съда с определение № 722 от 21. 09. 2012 година. Със споразумението е ангажирана наказателната отговорност на Н. С. Г. за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на пет месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 470 лева. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 234, ал. 3 от НК, предметът на престъплението – 200 кутии цигари „E. sun flower”, е отнет в полза на държавата. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения Г.. В производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът е оставил без уважение искането на РП – [населено място], за отнемане в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, на лекия автомобил „Ф. ЛТ”, ......, като неоснователно. В производство, инициирано по протест на прокурор при Районната прокуратура и проведено по реда на Глава ХХІІ от НПК, е постановено атакуваното сега пред ВКС, по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела, определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд. ВКС намира искането на главния прокурор за възобновяване на делото за допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, с който искането е обвързано, когато е във вреда на осъдения, какъвто несъмнено е настоящият случай. Разгледано по същество, искането е основателно. При постановяване и утвърждаване на отказа да отнемат автомобила като послужил за извършване на престъплението по чл. 234 от НК, двете редовни съдебни инстанции са изложили идентични помежду им съображения в мотивите на постановените от тях определения. Те се свеждат основно до това, че лекият автомобил не може да се дефинира като послужил за извършване на умишленото престъпление поради това, че засегнатите обществени отношения в случая са свързани с обезпечаване събирането на акциза и защитата на фиска, а върху тези отношение не би могло да се въздейства чрез веществен обект, какъвто е лекият автомобил. Поради това, такъв обект не би могъл да е средство за извършване на това престъпление. ВКС не споделя тези съображения и причините за това са следните: Редовните съдебни инстанции правилно са приели, че престъплението по чл. 234 от НК е едно от тези срещу отделните стопански отрасли в Раздел ІІ на Глава шеста от НК – „Престъпления против стопанството”, чийто родов обект са обществените отношения, гарантиращи правилното осъществяване на икономическите дейности и нормалното функциониране на националното стопанство. Вярно е също така, че посегателството при тези престъпления не е насочено пряко срещу материалната основа и ценности, а засягането им може да бъде незадължителна вторична последица. Вярно е също, че формата на изпълнителното деяние „държане” (на акцизни стоки без бандерол) визира просто упражняване на фактическа власт върху стоките, без оглед на отношението на дееца за тяхното своене. Неприемливи обаче са съображенията, че извършването на престъплението се изразява във въздействие върху определена система от дейности (за осигуряване събирането на налога), но не и върху определен материален предмет, поради което веществен обект (какъвто е автомобилът) не може да бъде средство за извършване на престъплението. Подобна правна конструкция няма как да бъде възприета, защото тя игнорира съществени и неотменими характеристики на престъплението изобщо и на конкретното такова. Няма спор, че средството за извършване на престъплението е елемент на деянието, засягащо конкретното за дадено престъпление обществено отношение, елемент от което е неговият предмет. Това обществено отношение обаче се проявява във взаимна обществена дейност на различни субекти, осъществява се при определени условия и затова посегателството върху него е опосредено от въздействие върху лицата, които са негови субекти, върху материалните предпоставки за неговото съществуване или върху предметите, които го материализират. Изцяло от дееца зависи по какъв начин ще извърши престъплението и с какви средства ще си послужи при неговото осъществяване (в този смисъл вж. „Наказателно право”, И. Н., с. 209, 215). Така че, лекият автомобил може да бъде средство за извършване на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, когато се използва за държане в него на акцизни стоки без бандерол. Без значение е дали държането обективно може да се осъществи и по друг начин, освен в лекия автомобил. Важно е дали той обективно е послужил за извършване на престъплението, което в конкретния случай е несъмнено установено. Като е утвърдил отказа да бъде приложена разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК по отношение автомобила на осъдения Г., съдът е допуснал нарушение на материалния закон съгл. чл. 348, ал. 2 от НПК, защото не е приложил законът, който е следвало да бъде приложен и това нарушение е съществено. Поради това, атакуваното определение на въззивния съд подлежи на отмяна и делото на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да бъдат съобразени дадените указания по приложение на закона, които са задължителни съгл. чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото при новото разглеждане на делото не се установят различни фактически положения. Предвид изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела определение № 196 от 03 декември 2012 година на Окръжен съд – гр. Хасково, постановено по внчд № 639/2012 година, с което е потвърдено определение от 21 септември 2012 година на Районен съд – гр. Свиленград, по нохд № 656/2012 година. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – гр. Хасково за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.