5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
СОФИЯ, 24.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 23 септември 2014 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 505/2014 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 357 от 15.10.2012 г. по в.гр.д. № 402/2012 г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която след частична отмяна на решение № 35 от 20.03.2012 г. по гр.д. № 79/08 г. на Районен съд- Балчик е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между Г. В. Г., Г. В. Ц. и Т. В. Ч. по отношение на следните недвижими имоти: дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 02508.68.86 с площ 589 кв.м, по кадастралната карта на [населено място], УПИ ХІІІ в кв. 24 с площ 591 кв.м по действащия подробен устройствен план на [населено място], при права за съделителите както следва: 3/5 ид. части за Г. В. Г., 1/5 ид. част за Г. В. Ц. и 1/5 ид. част за Т. В. Ч.; самостоятелни обекти в двуетажната жилищна сграда, построена в описаното по- горе дворно място: жилище на първия етаж, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.1; две стаи в приземния етаж- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.6 и две стаи на таванския етаж- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.3, при равни права за тримата съделители- по 1/3 ид. част, и е отхвърлен искът за делба по отношение на съделителката Е. Е. Г..
Касаторите Е. Е. Г. и Г. В. Г. поддържат, че в тази част въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил представените по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на тяхната праводателка, и това е довело до необоснованост на извода, че даденото от нея пълномощно за извършване на прехвърлителната сделка е оформено в нарушение на чл. 579, ал.2 ГПК.
Ответниците по касация Т. В. Ч. и Г. В. Ц. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съделителите Г. Г., Т. Ч. и Г. Ц. са наследници по закон на съпрузите Велико Г. Х., починал на 27.07.2004 г., и Ц. И. Х., починала на 12.11.2006 г. Общите наследодатели са притежавали дворно място с площ 1 100 кв.м, за което с регулационния план от 1983 г. са били отредени два парцела – парцел ХХVІІ- 424 с площ 530 кв.м и парцел ХХVІІІ- 424 с площ 570 кв.м. По действащия подробен устройствен план, одобрен през 2006 г., парцел ХХVІІІ съставлява УПИ VІІ в кв. 24 с площ 591 кв.м. В него е изградена двуетажна двуфамилна жилищна сграда, състояща се от жилище на първия етаж, жилище на втория етаж, на приземния етаж - гараж, четири стаи, коридор и тоалетна, и на таванския етаж - четири стаи. В производство за делба, приключило със спогодба по гр.д. № 139/92 г. на Окръжен съд - Добрич, наследодателите Велико и Ц. Х. са придобили правото на собственост върху жилището на първия етаж, две стаи на приземния етаж и две стаи на тавана. Вторият етаж, гаражът и една стая с кухня в приземния етаж, както и останалите две стаи в таванския етаж са поставени в дял на Г. В. Г. и съпругата му Е. Е. Г..
През 1993 г. наследодателите прехвърлили на дъщеря си Г. Ц. срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху 3/5 ид. части от дворното място, заедно с притежаваните от тях самостоятелни обекти в сградата. С решение по гр.д. № 25/2003 г., влязло в сила на 13.12.2005 г. , този договор е развален изцяло поради неизпълнение.
През 2000 г. В. и Ц. Х. дарили на своя син Г. Г. 2/5 ид. части от дворното място.
През 2006 г. Ц. Х. прехвърлила на Г. Г. срещу задължение за издръжка и гледане 2/5 ид. части от дворното място, както и 5/8 ид. части от жилището на първия етаж, от двете стаи на приземния етаж и от двете стаи на тавана. При сключване на този договор прехвърлителката е била представлявана от пълномощник по силата на пълномощно, което не е подписано, а е оформено с пръстов отпечатък, за който е направено отбелязване от нотариуса, че е на Ц. Х..
Въззивният съд е приел, че пълномощното е оформено в нарушение на чл. 579, ал.2 ГПК, тъй като упълномощителката Ц. Х. не е била неграмотна или с недъг, който да й пречи да се подпише. Приел е, че същата е била сляпа, но това обстоятелство, като непредвидено в чл. 579, ал.2 ГПК, не е основание да се полага отпечатък вместо подпис. Оттук е заключил, че упълномощителната сделка е нищожна, не е породила представителна власт за пълномощника и следователно сключеният от пълномощника договор за прехвърляне на недвижимия имот също не е породил вещноправно действие.
Това становище на въззивния съд е в противоречие с трайно установената практика на ВКС, според която под недъгавост по смисъла на чл. 579, ал.2 ГПК следва да се има предвид всяко физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да положи подпис изобщо или не може да положи идентифицируем такъв. Когато е налице такова увреждане, законът предвижда потвърждаването на изразената в документа воля да стане с отпечатък от десния палец. В този смисъл решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 1409/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 234 от 17.12.2013 г. по гр.д. № 4057/2013 г. на ІІ г.о., решение № 316 от 23.01.2014 г. по гр.д. № 2371/2013 г. на ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и практиката на ВКС, формирана при действието на ГПК/ отм./- напр. решение № 187 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 633/08 г. на І г.о.
На въпроса дали слепотата е недъгавост по смисъла на разпоредбата на чл. 579, ал.2 ГПК, която е аналогична по съдържание с разпоредбата на чл. 475, ал.2 ГПК/ отм./ , е даден положителен отговор с ТР № 71/70 г. на ОСГК на ВС. В него е прието, че слепите и когато са грамотни, могат да поставят върху частните документи вместо подпис отпечатък от десния им палец в присъствие на двама свидетели, защото слепотата е недъгавост по смисъла на чл. 475, ал. 2 ГПК. Това разрешение е трайно възприето в съдебната практика.
С оглед на изложеното, неправилно въззивният съд е приел, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 579, ал.2 ГПК, при които законът допуска върху частния документ да бъде положен отпечатък от палец вместо подпис. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че към момента на извършване на упълномощителната сделка Ц. Х. е била със загубено зрение вследствие на друго заболяване, и този недъг обуславя приложението на специалната разпоредба на чл. 579, ал.2 ГПК. Пълномощното е оформено с полагане на отпечатък от палеца на упълномощителката, което обстоятелство е удостоверено от нотариуса по предвидения в закона ред за нотариално удостоверяване на подпис. Удостоверителното изявление на нотариуса се ползва с посочената в чл. 179, ал.1 ГПК доказателствена сила и задължава съда да приеме до доказване на противното, че подписът, в случая отпечатъкът от палец, е положен на посочената дата и място от посоченото лице. По настоящото дело тази доказателствена сила не е оборена. Обстоятелството, че положеният върху пълномощното отпечатък от палец поради неправилно дактилоскопиране е негоден за дактилоскопско изследване, не е равнозначно на опровергаване на официалното удостоверително изявление на нотариуса, че отпечатъкът е положен от упълномощителката. Предвид това следва да се приеме, че упълномощаването е валидно, породило е представителна власт за пълномощника, поради което и сключената чрез пълномощника прехвърлителна сделка е породила валидно вещноправно действие до обема на притежаваните от Ц. Х. права, и касаторите Г. и Е. Г. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху 3/8 ид. части от дворното място, 5/8 ид. части от първия етаж, 5/8 ид. части от двете стаи в приземния етаж и 5/8 ид. части от двете стаи в тавана. С оглед на това делбата на дворното място следва да се допусне между съделителите Т. В. Ч., Г. В. Ц., Г. В. Г. и Е. Е. Г. при следните права: 3/40 ид. части за Т. Ч., 3/40 ид. части за Г. Ц., 19/40 ид. части за Г. Г. на собствено основание и 15/40 ид. части общо за Г. Г. и съпругата му Е. Г. в режим на съпружеска общност. По отношение на самостоятелните обекти в жилищната сграда- първия етаж от жилищната сграда, двете стаи в приземния етаж и двете стаи в таванския етаж, делбата следва да се допусне между посочените лица при следните права: 5/40 ид. части за Т. Ч., 5/40 ид. части за Г. Ц., 5/40 ид. части за Г. Г. на собствено основание и 25/40 ид. части общо за съделителите Г. Г. и съпругата му Е. Г. в режим на съпружеска общност.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него бъде постановено друго по същество от касационната инстанция, с което се допусне съдебна делба на дворното място и самостоятелните обекти в построената в него жилищна сграда, между посочените по- горе лица и при посочените квоти.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 357 от 15.10.2012 г. по в.гр.д. № 402/2012 г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която е допусната съдебна делба между Г. В. Г., Г. В. Ц. и Т. В. Ч. по отношение на дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 02508.68.86 с площ 589 кв.м, по кадастралната карта на [населено място], УПИ ХІІІ в кв. 24 с площ 591 кв.м по действащия подробен устройствен план на [населено място], при права за съделителите както следва: 3/5 ид. части за Г. В. Г., 1/5 ид. част за Г. В. Ц. и 1/5 ид. част за Т. В. Ч.; на самостоятелни обекти в двуетажната жилищна сграда, построена в описаното по- горе дворно място: жилище на първия етаж, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.1; две стаи в приземния етаж- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.6 и две стаи на таванския етаж- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.3, при равни права за тримата съделители- по 1/3 ид. част, както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на съделителката Е. Е. Г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 02508.68.86 с площ 589 кв.м, по кадастралната карта на [населено място], УПИ ХІІІ в кв. 24 с площ 591 кв.м по действащия подробен устройствен план на [населено място], между съделителите Т. В. Ч., Г. В. Ц., Г. В. Г. и Е. Е. Г. при следните права: 3/40 ид. части за Т. Ч., 3/40 ид. части за Г. Ц., 19/40 ид. части за Г. Г. на собствено основание и 15/40 ид. части общо за Г. Г. и съпругата му Е. Г. в режим на съпружеска общност.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на самостоятелни обекти в двуетажната жилищна сграда, построена в описаното по- горе дворно място: жилище на първия етаж, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.1; две стаи в приземния етаж- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.6 и две стаи на таванския етаж- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.3, между съделителите Т. В. Ч., Г. В. Ц., Г. В. Г. и Е. Е. Г. при следните права: 5/40 ид. части за Т. Ч., 5/40 ид. части за Г. Ц., 5/40 ид. части за Г. Г. на собствено основание и 25/40 ид. части общо за съделителите Г. Г. и съпругата му Е. Г. в режим на съпружеска общност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|