Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * констативен нотариален акт * доказателствена сила на нотариален акт * доказателствена тежест


4

Р Е Ш Е Н И Е

N 113


гр.София, 31.07.2014 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6740/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
А. Р. Ш. и Л. Г. Ш. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1636 от 18.07.2013г. по гр.д.№ 676/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и е процесуално допустима.
Ответниците Р. П. Р. и Е. Г. Р. оспорват жалбата.
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, ХІV състав № 5046 от 03.12.2012 г. по гр. д. № 9056/2009г., с което е отхвърлен предявеният от А. Р. Ш. и Л. Г. Ш. ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ ПИ № 334 в кад.район 545 по плана на СО “Зеленика”, кв.Г., [населено място].
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че праводателката на ищците Н. С. е призната за собственик на недвижим имот, даден в замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС, находящ се в землището на кв.Г., местност „Т.-тепе”, с пространство 1 /един/ декар. Имотът е дарен с нот.акт № 90/68 г. на ищците по настоящото дело – касатори А. Р. Ш. и Л. Г. Ш. . Ответниците се легитимират като собственици с договор за продажба, сключен с нот.173/2009г. Продавачът по този договор „Р. [фирма], участващ като трето лице-помагач в процеса, е закупил имота от М. Й. С. , М. М. Ц. и Б. Й. Ц. , които от своя страна са се легитимирали като собственици по реституция на основание ЗВСОНИ. Въз основа на заключението на техническата експертиза съдът е приел, че липсва идентичност между имота на техния наследодател, който е одържавен и подлежи на възстановяване с влизане в сила на ЗВСОНИ и продадения от тях имот.
Правните изводи на съда са, че след като ищците претендират, че са собственици на имота въз основа безвъзмездна правна сделка – дарение от тяхната леля , която го е придобила след извършена замяна по ЗТПС /отм/ , а ответниците са оспорили собствеността на ищците с твърдението, че имотът е бил собственост на М. Ц., от която е одържавен и възстановен по реда на ЗВСОНИ и те черпят права по правоприемство от наследниците й, в тежест на ищците е било да установят, че праводатеката им е била собственик на имота. По делото не е установена пълна идентичност между придобития от ищците чрез договор за дарение, обективиран в нот.акт № 90 от 1968 г. имот и процесния, не са установени също така твърденията за извършена замяна с имот на наследодателката им, от което следва, че не е доказана активната материално правна легитимация на ищците. Предвид горното, съдът е приел предявения ревандикационен иск за неоснователен.
Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване за доказателствената стойност на нотариален акт , издаден въз основа на административен акт с вещноправно действие и тежестта на доказване при оспорването му, е разрешен с ТР 11/2013г. на ВКС, ОСГК. С тълкувателното решение е прието, че констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, но при оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна. В мотивите на тълкувателното решение е прието също така, че когато и двете страни по спор за собственост, се легитимират с нотариални актове / констативни или такива за правна сделка/, то доказателствената тежест ще се разпредели по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК – всяка от страните трябва да докаже своето право т. е. фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
По основателността на касационната жалба.
По настоящия спор за собственост и двете страни са се легитимирали с нотариален акт за правна сделка – ищците с договор за дарение, оформен с нот.акт № 90/68 г , а ответниците – с договор за продажба, сключен с нот.акт № 173/2009г. От доказателствата по делото е установено и това е прието от съда, че спорният имот е различен от одържавения по реда на ЗОЕГПНС от М. Ц. , наследниците на която са праводатели на продавача по договора, от когото имотът е закупен от ответниците. Следователно тяхното придобивно основание е опровергано. По общото правило на чл.154 ГПК обаче ищецът трябва да докаже, че е собственик на твърдяното основание дори и когато ответникът не доказал, че е собственик на поддържаното от него придобивно основание.
В отговора на исковата молба по ответниците изрично са оспорили правата на праводателката на ищците като са възразили, че тя не е била собственик на имота, който им е дарила. При това становище, в доклада по делото съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните като е указал на ищците, че следва да докажат своето придобивно основание. При така разпределената съобразно изискванията на чл.154 ГПК доказателствената тежест и заключението на експертизата, включително и обясненията на вещите лица в съдебното заседание на 07.06.2011г. , че границите на имота по нотариалния акт на праводателката на ищците от 1967г. не могат да се конфигурират , и недоказване на твърденията им за извършена замяна, с оглед поддържаното основание за придобиване на собствеността – частно правоприемство, правилно съдът е приел, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен.
Доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила с отказа на въззивния съд да изслуша нова експертиза са неоснователни , защото поставената задача във въззивната жалба да се установи кой е имотът, който ищците са придобили с техния нотариален акт, е извън предмета на доказване по делото, освен това ищците не са установили, че правата на тяхната праводателка произтичат от замяна, което е било необходимо при твърдения на ответниците за придобити от тях права върху същия имот по договор за продажба , предмет на нот.акт 173/2009г. с оглед мотивите на ТР 11/2013г. на ВКС, ОСГК. Доводите за правата на ответниците и за невъзможността те да бъдат въведени във владение в имота по административен ред преди решаване на спора за собственост също са неотносими към правилността на изводите на съда, защото съдът не е зачел техните права, а е отхвърлил иска поради недоказване правата на ищците.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1636 от 18.07.2013г. по гр.д.№ 676/2013г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: