Ключови фрази
Отговорност * безвъзмездна финансова помощ * обсъждане на доказателства от въззивния съд * обезщетение за имуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 173

гр. София,03.01.2016 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1689 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. „Наша земя” срещу решение №3 от 28.01.2015 г. по в.т.д.№314/2015 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №309 от 07.10.2014 г. по т.д.№578/2013 г. на ОС Бургас, с което е отхвърлен предявеният от З. „Наша земя” срещу К. А. К. иск по чл.24 от ЗК за сумата от 100 000 лв., част от претенция от 247 752 лв., обезщетение за имуществени вреди причинени от допуснато нарушение на договор №874/17.11.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. Посочва се, че въззивната инстанция неправилно е очертала предмета на спора, възприемайки становище, че основният спорен въпрос е, доколко ответникът е подписвал процесните договори след взимане на решение за това от съответните органи на кооперацията, при положение, че основното твърдение на ищеца е, че ответникът е извършил нарушение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Навеждат се доводи, че решаващите мотиви на съда са основани на възражения и доказателства, направени и събрани в противоречие с установената в чл.370 от ГПК преклузия, като тези доказателства са интерпретирани неправилно, а от друга страна въззивният съд изобщо не е обсъдил доводите на ищеца, свързани с антидатиране на приложенията, съдържащи опис на отдадените под наем вещи, както и доводите за липса на фактическия състав за сключване на всеки от двата договора, за липсата на необходимото съдържание на решенията на ОС и на УС, за да се установи за какъв договор се отнасят и за липсата на предварително съгласие за сключването им с оглед изискването на чл.28в от ЗК.
Ответникът по касация К. А. К. заявява становище за неоснователност на жалбата.
С определение №389 от 27.05.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, е приел, че правото на ответника да иска представяне на доказателства не се е преклудирало с изтичането на срока за отговор на исковата молба, тъй като доказателственото искане е заявено непосредствено след доклада по делото при провеждане на откритото съдебно заседание и ангажирането на доказателства /направено по повод указанията на съда и доклада по делото/ е за установяване на факти, от които ответникът въвежда възражения срещу твърденията на ищеца, че процесните договори са сключени без мандат за това. Посочил е, че извършените от ответника физическо лице, в качеството му на председател на ищеца, действия – подписване на договорите от 01.06.2007 г. и 17.03.2008 г. за наем на активи на кооперацията /за които ДФ „Земеделие” е предоставил на З. „Наша земя” безвъзмездна финансова помощ/, са в изпълнение на решения на управителни органи на ищеца, при спазване правилата за редовно провеждане на заседанията и събранията на същите и съобразяване с гласовете на мнозинството. В този смисъл е достигнал до извод за липса на противоправни, извършени в нарушение на законовите изисквания, действия на председателя на кооперацията, а настъпилата в патримониума на ищеца вреда – възстановяване на получена от Фонд Земеделие сума е последица от неизпълнение на сключения с фонда договор /изискващ активите, за които е предоставена помощта да не се продават и да не се преотстъпва ползването им/, но не и от действия на председателя.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
Настоящият състав споделя изцяло правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС и тъй като в случая, въззивният съд в противоречие с това разрешение, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил наведените във въззивната жалба на ищеца доводи: за липса на фактическия състав за сключване на всеки един от договорите поотделно, за липса на необходимото съдържание на решенията на УС и ОС на кооперацията /за да се установи за какъв договор се отнасят/ и за липса на предварително съгласие с оглед разпоредбата на чл.28в от ЗК /заявена и с исковата молба/, обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.3, вр. чл.236, ал.2, вр. чл.269 от ГПК, а делото върнато за ново произнасяне на въззивния съд, при което следва да се обсъдят всички доводи и възражения на страните във връзка със спорните въпроси по делото.
При новото разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,Върховният касационен съд


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №3 от 28.01.2015 г. по в.т.д.№314/2015 г. на АС Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Бургас
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.