О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 28.11.2013 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, наказателна колегия, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 2204/2013 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по настоящото дело е образувано пред ВКС на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искания за възобновяване на ВНОХД № 240/2013 г. по описа на Врачанския окръжен съд, отправени от адв. Д. К., защитник на осъдения Т. Г. М., адв. Д. Д., защитник на осъдените И. Ц. И., Г. Р. Б., Б. Р. Б., М. К. С., и адв. Д. Г., защитник на осъдения Г. М. Ц.. В исканията на тримата защитници са залегнали и молби за спиране на изпълнението на потвърдената с решение № 92 от 29.07.2013 г. на Врачанския окръжен съд по ВНОХД № 240/2013 г. осъдителна присъда № 56 от 29.04.2013 г. на Врачанския районен съд, постановена по НОХД № 972/12 г. ВКС, след като обсъди подадените молби, намери за установено следното: Исканията на защитниците адв. К., адв. Д. и адв. Г. за спиране на изпълнението на влязлата в сила осъдителна присъда са неоснователни. Наказателната отговорност на осъдените лица е ангажирана, както следва: по отношение на осъдения Т. Г. М. за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК и по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено наказание пет години и два месеца лишаване от свобода; по отношение на осъдения И. Ц. И. за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК и по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено наказание пет години и пет месеца лишаване от свобода; по отношение на осъдения Г. Р. Б. за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода; по отношение на осъдения Б. Р. Б. за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода; по отношение на осъдения М. К. С. за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено наказание пет години лишаване от свобода; по отношение на осъдения Г. М. Ц. за престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание пет години лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 3 от НПК искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или ВКС постанови друго. Решението за спиране не се основава на субективното усмотрение на съдебния състав, а всякога е базирано на внимателна преценка на обективни предпоставки, които обосновават необходимостта от спиране – хипотези по чл. 420, ал. 4 от НПК, обстоятелства по чл. 415 от НПК, опасност от изтърпяване на съществена част от на наложеното наказание до приключване на делото пред ВКС или от изтърпяване на по-дълъг период от определения с влязлата в сила присъда, както и други случаи, които биха могли да намалят или обезсмислят ревизионния капацитет на този извънреден способ за проверка на съдебните актове. В разглеждания казус обаче всички искания на защитниците за спиране изпълнението на присъдата са напълно немотивирани, като не съдържат доводи, основателността на които настоящият съдебен състав да обсъди. Залегналите в исканията съображения се отнасят изключително до ангажираните основания за неправилност на съдебния акт, като вероятно защитниците основават молбите си за спиране на изпълнението на влязлата в сила присъда върху претендираната от тях основателност на претенциите им за възобновяване на въззивното дело. Тези доводи обаче са относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, явяват се предмет на производството по възобновяване по същество, поради което е недопустимо да бъдат обсъждани предварително и предрешавани в контекста на исканията по чл. 420, ал. 3 от НПК. Водим от изложеното и на основание чл. 420, ал. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на адв. Д. К., защитник на осъдения Т. Г. М., адв. Д. Д., защитник на осъдените И. Ц. И., Г. Р. Б., Б. Р. Б., М. К. С., и адв. Д. Г., защитник на осъдения Г. М. Ц., за спиране на изпълнението на потвърдената с решение № 92 от 29.07.2013 г. на Врачанския окръжен съд по ВНОХД № 240/2013 г. осъдителна присъда № 56 от 29.04.2013 г. на Врачанския районен съд, постановена по НОХД № 972/12 г. Определението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.