Р Е Ш Е Н И Е № 15 София, 17 септември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1580/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Д., защитник на подсъдимия С. А., срещу въззивна присъда № 295 от 20.05.2014г., постановена по внохд № 20/14г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В касационната жалба, която е бланкетна, изрично не се релевират касационни основания. Сочи се, че атакуваният съдебен акт е незаконосъбразен, неправилен, а наложеното наказание несправедливо. Към касационната жалба са постъпили две допълнения-от адв.Д. и от адв.М., също пълномощник на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за основателност на жалбата, тъй като счита, че не са изпълнение задължителните указания на ВКС. Адвокат Д., защитник на подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба.Твърди, че въззивната инстанция не е изпълнила указанията, дадени от ВКС, а именно да провери дали сделката не е била фиктивна. Поддържа тезата си за невиновност на подсъдимия, предвид липсата на доказателства. Намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Отправените искания са в условията на алтернативност-за оправдаване на подсъдимия, намаляване на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият С. А., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 3 от 21.03.2013г., постановена по н.о.х.д. № 54/2013г., Окръжен съд - Смолян е признал подсъдимия С.А. А. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 257, ал. 1, предложение първо /ред., ДВ, бр. 62/1997 год., в сила от 06.11.1997 год.-отм. с ДВ бр. 75/2006 год., в сила от 13.10.2006 год./, вр. чл. 255, ал. 1, предложение второ, хипотеза втора от НК /ред., ДВ, бр. 62/1997 год., в сила от 06.11.1997 год. - изм. с ДВ бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 год./ и на основание чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение. С въззивна присъда № 128 от 24.06.2013г., постановена по внох № 192/13г., Пловдивският апелативен съд е отменил изцяло атакуваната пред него присъда, като е постановил нова, с която подсъдимият С.А. е признат за виновен в извършване на инкриминираното му престъпление по чл. 257, ал. 1, предложение първо /ред., ДВ, бр. 62/1997 год., в сила от 06.11.1997 год.-отм. с ДВ бр. 75/2006 год., в сила от 13.10.2006 год., вр. чл. 255, ал. 1, предложение второ, хипотеза втора от НК /ред., ДВ, бр. 62/1997 год., в сила от 06.11.1997 год. - изм. с ДВ бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 год., вр. чл.2, ал.2 от НК и чл.55 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три месеца. С решение № 577/10.01.2013г., постановено по н.д. №1890/13г., ВКС, І н.о. отменил изцяло въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС. С въззивна присъда № 259 от 20.05.2014г., постановена по внохд № 20/14г., АС-Пловдив, втори наказателен състав е отменил първоинстанционната присъда на ОС-Смолян и е постановил нова, с която е признал подсъдимият С. А. А. за виновен в това, че през месец ноември 2005г., в качеството си на управител и представляващ [фирма], [населено място], е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - Данък добавена стойност /ДДС/ в размер на 14190,00 лв. за данъчен период - от 01.10.2005 год. до 31.10.2005 год., като е затаил истина в подадена декларация, която се изисква по силата на закон - чл. 100, ал. 1 и ал. 3 /в ред. ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г./ от Закона за данъка за добавената стойност (отм.) - обн. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998 год., в сила от 01.01.1999 г. отм. ДВ. бр.63 от 4.08.2006г./, а именно в справка-декларация по ЗДДС(отм.), с вх. №21.00.907699/14.11.2005г. на Териториална данъчна дирекция-Смолян, за данъчен период от 01.10.2005 год. до 31.10.2005 год., като не е отразил в справката декларация извършената облагаема доставка - /за продажбата на: техническа спецификация и технологична инструкция на пастет млечен „К.”; техническа спецификация и технологична инструкция на пастет млечен „М.”; техническа спецификация и технологична инструкция на пастет млечен „Прелест"; техническа спецификация и технологична инструкция на ролета кашкавалени „Прелест”; техническа спецификация и технологична инструкция на сирена топени „П.” и търговската марка „П.” по Договор за покупко - продажба № 1/10.02.2005 год., сключен в [населено място], между [фирма], в качеството на продавач и [фирма], [населено място], в качеството на купувач, поради което и на основание чл. 257, ал. 1, пр. първо /ред., ДВ, бр. 62/1997г., в сила от 06.11.1997г.-отм. с ДВ бр. 75/2006г., в сила от 13.10.2006г., вр. чл. 255, ал.1, пред.2, хипотеза втора от НК /ред., ДВ, бр. 62/1997г., в сила от 06.11.1997 год. - изм. с ДВ бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г./, вр. чл.2, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. Касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. От значение е да се очертаят пределите на касационната проверка, предвид изложението в жалбата и допълненията към нея. Независимо от общия обем на изложенията, конкретни доводи могат да бъдат изведени, в подкрепа на поддържаните касационни основания по чл.348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК. Касационната проверка е по отношение на въззивния съдебен акт и е в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, след извършен от него доказателствен анализ и направените правни изводи. Доводите в жалбата и допълненията към нея, които се поддържат и в съдебно заседание, очертават твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на въззивния съд във връзка с неизпълнение указанията, дадени от ВКС в отменителното решение, както и относно аналитичната му дейност. Също така оплаквания се правят и относно нарушения на материалния закон, като се акцентира върху проблематиката за нереалност на сделката, а оттук и за несъставомерност на повдигнатото обвинение. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Въззивният съд е изпълнил тези си задължения и постановената въззивна присъда отговаря на законоустановените изисквания за съдържание. Неоснователно е твърдението, че апелативният съд не е изпълнил указанията, дадени с отменителното касационно решение. Последното визира, а и изрично в него е отразено, упражнено правомощие на касационната инстанция по чл.354, ал.3, т.2 от НПК, а именно да отмени въззивния съдебен акт, в случая изцяло и да върне делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Касационната инстанция в акта си е очертала необходимостта от изясняването на относими към обвинението факти, което е следвало да бъде сторено след събирането на нови и проверка на събрани доказателства, както и вярна оценка на доказателствената съвкупност. Прието, че горното прави касационната проверка за приложимото право преждевременна, което е обусловило и връщането на делото за ново разглеждане. Всичко това, преценено в контекста на разпоредбата на чл.355 от НПК определя и задължителността на указанията, при новото разглеждане на делото.Указания относно приложението на материалния закон с отменителното решение не са били дадени и това е така независимо от изложеното от състава принципно разбиране относно характеризиращите данъчните престъпления признаци. В изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение, апелативният съд, след проведено въззивно съдебно следствие е събрал възможния доказателствен обем. Извършеният задълбочен анализ на доказателствената съвкупност е обусловил и приемането на фактическа обстановка, която е несъмнено установена. Изяснени са всички релевантни, с оглед на обвинението факти. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, е правилен и в унисон с изискванията на горепосочените законови текстове. Неоснователни са твърденията на защитата, че сделката, която подсъдимият не е отразил в процесната справката декларация, е фиктивна. Във връзка с тази проблематика въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства-гласни и писмени, излагайки аргументи, за да кредитира едни от тях и не възприеме за достоверни други. Съдът е достигнал до извод за това, че сделката по продажба на технически спецификации между [фирма] и [фирма] е реално осъществена, след като подробно е обсъдил показанията на свидетелите Р. и обясненията на подсъдимия, като е изследвал въпросът за съществувалите между тях граждански-правни отношения. Преценката на доказателствата, установявани с горните доказателствени източници, съдът е направил и в корелацията им със събраните писмени доказателства. Не би могло да се приеме, че съдът се е позовал на едно “голо” признаване на данъчно задължение от страна на подсъдимия, тъй като неговите обяснения са проверени и подкрепени от останалите, надлежно събрани доказателства. Тезата на защитата за несъставомерност на деянието, поради привидност на сделката, е въпрос на защитна позиция, която не може да бъде противопоставена изводите, направени при обсъждането на доказателствените източници, включително на обясненията на подсъдимия. Тя може да бъде приета или отхвърлена от съда със съответната аргументация, а обясненията на подсъдимия са годно доказателствено средство и като такова са част от доказателствената съвкупност. Правилно е прието от апелативния съд, че последвалото подаване на коригираща справка –декларация по чл.126, ал.3 от ЗДДС не води до извод за оневиняване на подсъдимия, тъй като визира възможност за корекция, при допуснати грешки в подадени декларации, пред каквато хипотеза не сме изправени. При вярно установени фактически констатации, апелативният съд е достигнал и до правилни изводи относно приложимия материален закон. Обсъдени са всички признаци както от обективната страна, така и досежно субективната страна на престъплението, за което подсъдимият е бил признат за виновен, включително и относимите разпоредби от ЗДДС. Доколкото изводите по правото са правилни и се споделят изцяло, настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря. В обобщение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон. В касационните жалби се прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. А. наказание, но същото е декларативно заявено, без наличието на подкрепяща го аргументация. Такава не беше развити и в съдебното заседание пред касационната инстанция, поради което проблематиката, касаеща наложеното на подсъдимия наказание не може да бъде предмет на коментар в настоящия съдебен акт. В обобщение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна и като такава не би могла да бъде уважена. Това обуславя оставяне в сила на въззивната присъда, постановена от Пловдивски апелативен съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 295 от 20.05.2014г., постановено по в.н.о.х.д. № 20/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: