Р Е Ш Е Н И Е № 262 гр.София , 19 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №957/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от адв. М. Х. в качеството й на пълномощник на частния тъжител Д. С. С., срещу решение № 101 от 20.07.2016г., постановено по внчхд № 186/2016г. на Ямболски окръжен съд, с позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. С присъда № 35 от 28.03.2016г. по нчхд № 128/2014г. по описа на Тополовградски районен съд подсъдимата С. Т. П. е призната за виновна в това, че на 14.05.2014г. с жалба до г-н И. И. – Изпълнителен Директор на ”агенция” – /населено място/ е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за Д. С. С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й, характеризиращи се като дискриминационно поведение и тормоз от страна на последната, които е разпространила по друг начин, поради което и на основание по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, 3 и 4, вр. чл. 147 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на глоба в размер на 5000лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез местния печат в [населено място]. Подсъдимата С. Т. П. е призната за виновна и в това, че на 09.07.2014г. със заявление до Директора на Дирекция ”дирекция” – [населено място] е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за Д. С. С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й, съставляващи наличие на отявлени форми на дискриминация и тормоз от последната, които е разпространила по друг начин, поради което и на основание по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, 3 и 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК и чл.54 от НК е осъдена на глоба в размер на 5000лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез местния печат в [населено място]. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата е определено общо наказание глоба в размер на 5000лв. и на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено наложеното наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез местния печат в [населено място]. На основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД подсъдимата С. Т. П. е осъдена да заплати на Д. С. С. сумата от 500лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, извършено на 14.05.2014 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 14.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД подсъдимата С. Т. П. е осъдена да заплати на Д. С. С. сумата от 500лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, извършено на 09.07.2014 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 09.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Предявените граждански искове от Д. С. С. против С. Т. П. са отхвърлени за разликите от уважените размери до претендираните размери от по 5000лв. Подсъдимата е била осъдена да заплати на частната тъжителка направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважените граждански искове. С определение № 17 от 29.03.2016г., постановено по същото дело по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, подс. С. Т. П. е осъдена да заплати на Д. С. С. направени разноски в размер на 910,80лв. Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. С. П.. С отделна жалба подсъдимата е обжалвала и определението от 29.03.2016г. С решение № 101 от 20.07.2016г., постановено по внчхд № 186/2016г. на Ямболски окръжен съд, присъда № 35/28.03.2016г., постановена по нчхд № 128/2014г. по описа на Тополовградски районен съд е отменена и наказателното производство по внчхд № 186/2016г. е прекратено. Със същото решение е отменено и определение № 17/29.03.2016г., постановено по нчхд № 128/2014г. по описа на Тополовградски районен съд. Д. С. С. е осъдена да заплати на С. Т. П. направените разноски по делото в размер на 1200лв. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от пълномощника на частния тъжител Д. С. – адв. Х., се развиват доводи за допуснато при постановяването му съществено нарушение на процесуалните правила, като прекратяването на производството е било постановено при неправилно приложение на чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК. Навеждат се съображения, изведени от представено удостоверение от Тополовградския РС, за това, че неявяването на частната тъжителка и на повереника й не е било без уважителна причина. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Претендира се присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. По реда на чл. 351, ал. 3 от НПК е постъпило възражение от подс. С. П. чрез защитника й – адв. А., с което се оспорват доводите, изложени в касационната жалба и се аргументира законосъобразност на решението на въззивния съд. Излагат се доводи за това, че уведомяването на частната тъжителка за постъпили молби за отлагане на производството не съставлява уважителна причина за неявяването й, поради което първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството. Оспорва се съдържанието на съдебното удостоверение, издадено от РС – Тополовград, като освен това се навеждат и доводи за липса на безпристрастност на съдията-докладчик в районния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Излага доводи, че при постановяване на въззивното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на частния тъжител. Защитникът на подс. П. – адв. Ч., моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и атакуваното решение да бъде потвърдено. Подс. С. П. не участва лично в производството. Частната тъжителка и касационен жалбоподател Д. С. не се явява и не се представлява пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената от пълномощника на частния тъжител Д. С. касационна жалба срещу въззивното решение е допустима по чл. 346, т. 4 от НПК и разгледана по съществото си е ОСНОВАТЕЛНА. Доводите на касатора обосновават касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В рамките на така заявеното касационно основание настоящата инстанция извърши проверка на атакувания съдебен акт, при която констатира, че въззивната инстанция не е спазила предвидения в НПК процесуален ред за произнасяне по постъпилите пред нея жалби срещу постановените от първоинстанционния съд съдебни актове. Районният съд на 28.03.2016г. е постановил присъда № 35, с която се е произнесъл по същество на повдигнатото с частната тъжба от Д. С. обвинение срещу С. П.. На 29.03.2016г. същият съд в закрито съдебно заседание е постановил определение № 17 по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с което се е произнесъл по въпроса за възлагане на разноските по делото. Подсъдимата П. е обжалвала отделно и двата съдебни акта. По обжалването и на двата съдебни акт окръжният съд се е произнесъл с решението № 101 от 20.07.2016г. – предмет на касационен контрол. По този начин въззивната инстанция не е съобразила процесуалния ред за произнасяне по жалбите срещу различните съдебни актове, постановени от първоинстанционния съд. Присъдата и определението по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК са различни по характера си съдебни актове, с различен предмет, като процесуалният закон предвижда различен ред за тяхното постановяване, както и за инстанционния им контрол. Докато присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от обявяването й /чл. 319 от НПК/, като редът на обжалването й е регламентиран в Глава двадесет и първа от НПК, то определението по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, съобразно разпоредбите на чл. 306, ал. 3 от НПК и чл. 342, ал. 1 от НПК, подлежи на обжалване в седмодневен срок от уведомяване на страната, но по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Въззивният контрол върху тези два съдебни акта, следователно се осъществява по различен ред, което е изисквало окръжният съд, сезиран с жалби както срещу присъдата, така и срещу обсъжданото определение, да се произнесе по правилността на присъдата в производство по Глава двадесет и първа от НПК със съответен съдебен акт, в случая, съобразно упражненото правомощие – с решение, а по проверката на определението е следвало да се произнесе по реда на Глава двадесет и втора от НПК, като извърши предвидения контрол на определението. По-нататък, касационната инстанция констатира неяснота във волята на въззивния съд, обективирана в диспозитива на атакуваното решение. Ямболският окръжен съд с решението си е отменил присъдата на Тополовградския районен съд и е постановил прекратяване на наказателното производство по въззивно нчхд № 186/2016г. Неясната воля на решаващия съд произтича от това, че формулировката на диспозитива на решението е за прекратяване на производството по образуваното въззивно производство. Принципно, прекратяването само на въззивното производство е равнозначно на неосъществяване на въззивен контрол върху първоинстанционния акт. В случая, едновременно с прекратяването на производството по внчх делото, е постановена отмяна на първоинстанционната присъда, а това означава на практика липса на произнасяне по същество на обвинението. В обстоятелствената част на въззивния съдебен акт също не са изложени съображения за това, кое свое правомощие упражнява въззивния съд, само е направена констатация за допуснато от първия съд процесуално нарушение, понеже той е следвало да прекрати производството по делото. На практика липсват мотиви, обосноваващи упражняването на конкретно правомощие на въззивната инстанция и само от позоваването на разпоредбата на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК може да се направи извод, че всъщност окръжният съд е целял да постанови прекратяване на наказателното производство. Ако действително волята му е била да прекрати изцяло воденото наказателно производство по частната тъжба от Д. С. срещу С. П., то е било нужно тази воля да бъде обективирана недвусмислено, а не да се свързва с прекратяване само на въззивното производство, защото, с оглед казаното по-горе, прекратяването на въззивното производство има различно действие и последиците от него не са идентични с тези от прекратяването на наказателното производство. С оглед посоченото в съдебния акт основание по чл. 334, т. 4 от НПК, настоящата инстанция приема, че волята на въззивния съд е за прекратяване на наказателното производство по делото. Поради това, за да извърши преценка дали въззивният съд е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение, следва да прецени правилността на прекратяването на наказателното производство. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК, наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се прекратява, ако частният тъжител не се яви в съдебно заседание без уважителна причина. В тези случаи, когато първоинстанционният съд не е приложил обсъжданата разпоредба, въпреки наличието на основания за това, въззивният съд следва да констатира това нарушение и да прекрати наказателното производство на основание чл. 334, т. 4 от НПК. По настоящето производство основният спор е дали в съдебните заседания на 24.06.2015г. и на 02.09.2015г. пред Тополовградския районен съд, посочени във въззивното решение, частната тъжителка С. е имала уважителна за неявяването си. За тези две съдебни заседания тъжителката е била редовно уведомена, като не се е явила нито тя, нито упълномощения от нея повереник. В приложеното към касационната жалба удостоверение, издадено от Тополвградския районен съд, е удостоверено, че за посочените съдебни заседания тъжителката С., по разпореждане на съдията-докладчик, е била уведомена изрично за постъпили молби за отлагане на производството от страна на подсъдимата и за наличието на процесуална пречка за разглеждане на делото. Удостоверяването на обстоятелството за така извършено уведомяване дава основание да се постави въпроса дали неявяването на частната тъжителка в посочените съдебни заседание пред първоинстанционния съд е било без уважителна причина. Следва да се има предвид, че предвиденото в процесуалния закон основание по чл. 24, ал 4, т. 5 от НПК за прекратяване на наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, държи сметка за характера на това производство. В производството по дело от частен характер от волята на частния тъжител зависи дали да поддържа повдигнатото от него обвинение пред съда. Поради това, той може да предизвика и прекратяване на наказателното производство чрез оттегляне на тъжбата – било изрично, било мълчаливо, чрез неявяване в съдебно заседание и демонстриране на незаинтересованост от продължаване на производството, започнало по негова инициатива. В случая, данните в удостоверението за уведомяване на частната тъжителка С. за предстоящото отлагане на делото и съответно - неявяването й в тези съдебни заседания, за които е била уведомена за предстоящо отлагане на делото, изобщо не могат да бъдат интерпретирани като мълчаливо оттегляне на тъжбата и дезинтересиране от производството. Доводите, развити от защитата на подсъдимата, за това, дали правилно е процедирал първостепенния съд, като е уведомявал страните, вместо да отсрочи делото, не могат да повлияят на горните изводи. Действията на съда не могат да бъдат тълкувани в ущърб на частната тъжителка, още повече, че поведението й сочи на изискуемата се процесуална активност в образуваното по нейна тъжба производство. Изложените съображения сочат, че въззивният съд не е имал основание да прекратява наказателното производство. Поради това, атакуваното решение следва да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Направените в отговора на касационната жалба от подсъдимата доводи, касаещи неспазването от първия съд на изискванията за безпристрастност и на принципа на равнопоставеност на страните, подлежат на обсъждане от въззивния съд. По исканията на страните за присъждане на разноски съдебният състав не следва да се произнася, понеже решаването на този въпрос е обвързано с произнасяне по същество на обвинението. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 101 от 20.07.2016г., постановено по внчхд № 186/2016г. на Ямболски окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1