Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от администрацията * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * неправилна правна квалификация * непозволено увреждане

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

435

 

гр. София, 24.06.2010 г.

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десетата година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

                                     ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

при секретаря Борислава Лазарова и с участието на прокурора Стаменова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 813 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. П. Д. от гр. П., в качеството й на Едноличен търговец “Г” със седалище и адрес на управление в гр. П., чрез служебния й защитник адв. В, против въззивното решение № 295 от 5 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 499 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г. с изключение на частта на решението по отношение на неправилно присъдената държавна такса.

Касационният контрол е допуснат с определение № 653 от 20 юни 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по правните въпроси определението, с което се отказва правна помощ, следва ли да се провери от горната инстанция при проверка на правилността на решението и следва ли съдът да напъти страната да поиска назначаване на служебен защитник, приложим ли е ЗОДОВ за вреди от административни актове и незаконни действия и бездействия на кметовете на общини и техни служители, издадени и извършени преди изменението на закона през 2006 г. или отговорността е по реда на ЗЗД и по въпроса следва ли съдът в хода на производството по ЗОДОВ да обсъжда нищожността на административния акт, от издаването и изпълнението на който се претендират произтекли вреди.

По поставените въпроси касаторката сочи, че съдът е бил длъжен да я напъти да поиска назначаване на служебен адвокат за осъществяване на процесуално представителство предвид заявеното от нея незнание на законите и невъзможността й да си ангажира адвокатска защита; правната квалификация на исковете е дадена неправилно от съда, защото към момента на осъществяването на деликта не е имало възможност обезщетение да се търси от общината; в хода на производството по ЗОДОВ гражданският съд има право да прецени дали административният акт, от който са причинени вреди, не е нищожен и ако е такъв – да установи нищожността му.

Ответникът О. П. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.

Прокуратурата сочи, че правното основание на предявения иск е по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като се касае за административна дейност и правоотношението между страните е настъпило въз основа на заповед по чл. 65 от ЗОбС; нищожността на административния акт не е изследвана, защото такъв иск не е предявен от ищцата, а отговорността по ЗОДОВ се ангажира само в случай, че заповедта е отменена; по отменения ГПК липсва задължение на съда да напътва страните във връзка с правата им да ползват правна помощ.

С решението си въззивният съд приел, че искът е по чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; в гражданското съдопроизводство съдът не е компетентен да упражнява контрол за законосъобразността на административна заповед, тъй като за контролирането й предвиденият ред е изчерпан; при принудителното изпълнение на заповедта не са използвани незаконни начини и средства по отношение на ищцата.

При условията на чл. 291 т. 1 от ГПК, касационният съд приема, че по втория поставен въпрос правилна е представената практика на състав на ВКС. С решение № 1* от 22 януари 2009 г. по гр.д. № 5* по описа на ІІ ГО за 2007 г. ВКС приема, че не е допустимо по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди, претърпени от действия на общините в периода от приемането на ЗОДВПГ до изменението му в ДВ бр. 30 от 2006 г. Този извод следва да се приеме за правилен предвид правилото на чл. 14 от Закона за нормативните актове, предвиждащо материалноправните норми, каквато е и нормата на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да се прилагат само за правоотношения и юридически факти, настъпили след влизането на нормата в сила. Като е приел, че изпълнението на заповедта на кмета на общината по реда на чл. 65 от ЗОбС, от което изпълнение според твърдението на ищцата са произтекли претендираните вреди, предприето на 1 февруари 2002 г., поставя спора в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, въззивният съд е възприел разрешение в нарушение на посочения принцип.

По първия поставен въпрос при условията на чл. 291 т. 1 от ГПК касационният съд приема за правилно разрешението, възприето от въззивния съд в разглеждания спор. Процесуалният ред за разглеждането на спора пред въззивния съд е този на отменения ГПК по аргумент на § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК от 2007 г. По реда на отменения ГПК не е предвидено задължение за съда да напътва страната да поиска назначаване на служебен защитник. При действието на отменения ГПК съдът е следвало да съобразява правилото на чл. 25 от Закона за правната помощ, предвиждащо предоставяне на правна помощ за процесуално представителство само в два случая – по молба на заинтересованото лице или по силата на закона. В процесния случай процесуалното представителство не е задължително, а е могло да бъде поискано от страната, като в този случай съдът подлага на преценка обстоятелствата по чл. 23 и 24 от Закона за правната помощ. Едва с приемането на ГПК от 2007 г. съдът следва да съобразява разпоредбата на чл. 99 от ГПК и да напътва страните във връзка с техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, а определението, с което се отказва правна помощ подлежи на инстанционен контрол – чл. 95 ал. 5 от ГПК.

По третия поставен въпрос касационният съд намира, че не следва да даде отговор, тъй като той касае иск, който не е бил предявен, поради което отговорът на въпроса не би променил изхода на конкретния спор.

Касационната жалба е основателна.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът неправилно е квалифицирал основанието на иска, тъй като към момента на събарянето на сградата на касаторката не е имало възможност по закона да се търси отговорност за незаконни действия от общини.

Въззивният съд е разгледал искове по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, а всъщност предявените искове следва да се квалифицират като такива по реда на чл. 49 от ЗЗД. Изпълнението на заповедта на кмета на общината по реда на чл. 65 от ЗОбС, от което изпълнение според твърдението на ищцата са произтекли претендираните вреди, е предприето на 1 февруари 2002 г. На преценка на съда по действително предявените искове подлежат различни елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане от елементите по исковете по реда на ЗОДОВ. Налага се атакуваното решение да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд, който, при необходимост, да остави исковата молба без движение и да укаже на ищцата да конкретизира твърденията си във връзка с предявените искове.

Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивното решение № 295 от 5 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 499 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г. в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение № 169 от 29 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 19 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в гр. В..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: