Р Е Ш Е Н И Е № 146 СОФИЯ, 29.04.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА...................... и с участието на прокурора......................................... , като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1912 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 46/16.11.2018 г., постановено по настоящето дело, образуваното по реда на чл. 288 ГПК касационно производство е било спряно, на основание чл. 292 ГПК: до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по правните въпроси, които са били предмет на тълкувателно дело № 8/2017 г. С тълкувателно решение № 8/2.IV.2019 г.на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г. е било прието, че е допустимо предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Същият положителен установителен иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документа по чл. 417 ГПК. Освен това разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на посочения документ, а също и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовността на последната, нито за уважаването на този иск с предмет установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена надлежно на длъжника преди подаване на заявлението. На основание това ТР на ОСГТК на ВКС, с определение № 421/30.VII.2019 г., постановено по настоящето дело, касационното производство по чл. 288 ГПК е било възобновено, като в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК е било допуснато касационно обжалване на атакуваното от банката въззивно решение № 2176/3.I..207 г. на СГС, ГК, с-в П-Д, по гр. д. № 12933/2016 г. по следните 4 правни въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС: 1./ „Представлява ли промяна в предмета на делото, заведено по иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, искането и съответно - установяването на дължимите поради настъпил падеж месечни вноски за главница и лихва, в случаите, когато те не са диференцирани нито в заявлението, нито в исковата молба, нито в извлечението /т.е. в документа по чл. 417, т. 2 ГПК - бел. на ВКС/, като банково вземане с настъпил падеж и дали в тази връзка са приложими постановките по т. 11 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно попада ли посочената хипотеза под изричната забрана за изменение на основанието на исковата претенция?"; 2.1 „Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба по иск с правно основание по чл. 415 ГПК да са диференцирани частите от вземането на ищеца за вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж, както и следва ли твърдението за дължимост на претенцията да е разделено на такова, изискуемо поради падежирали месечни вноски и вземане, поради настъпила предсрочна изискуемост, за да бъде уважена частично исковата претенция само за вземанията, които са падежирали и изискуеми по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД преди подаване на заявлението в съда?"; 3./ „Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковатамолба да са изрично посочени конкретните падежирали съгласно договора за кредит и погасителния план към него месечни вноски и техният размер, за да се установят те с решението по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК?"; 4./ „Обвързан ли е съдебният състав с твърдението за фактите относно настъпването на предсрочна изискуемост или може да приеме различна от посочената от ищеца дата на нейното настъпване с оглед събраните по делото доказателства?" В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните по спора, редовно /своевременно/ призовани, са били надлежно представлявани. Касаторът „Юробанк България" АД е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа жалбата си, като претендира отменяване на атакуваното с нея въззивно решение на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Съответно ответникът по касация /и по исковете/ К. Сим. В. поддържа становището си в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК за неоснователност на касационната жалба на кредитната институция и затова претендира да бъде оставено в сила обжалваното въззивно решение на СГС за отхвърляне на положителните установителни искове на кредитната институция с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 2 ГПК: като неоснователни. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на банката касатор, съобрази становището и аргументите на ответника по касация В., както и след като провери процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение на СГС в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационна жалба на „Юробанк България" АД-София е основателна. Видно е от съдържанието на т. нар. „допълнителна информация" по т. 14 на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, подадено от банката настоящ касатор с вх. № 51736/28.XI.2011 г. по описа на Софийския районен съд, във връзка с което пред него е било образувано гр. дело № 51748/2011 г. по описа на II ГО, 69-и с-в, че доколкото посоченият там длъжник /кредитополучателят К.С.В./ не бил изпълнил договорните си задължения по чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 относно погасяване на дължимите вноски, а именно три последователни месечни погасителни вноски, то на датата 28.VI.2011 г., с изрично позоваване на клаузата по чл. 18, ал. 2 от Договор за рефинансиране на потребителски кредит, банката настоящ касатор /тогава под фирменото наименование „Юробанк И Еф Джи България"/ „обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо без да е необходимо каквото и да е волеизявление от страна на банката ". Две години и половина по-късно, докато делото за съществуването на процесиите три вземания на Юробанк България" АД към К. С. В. от София е било все още висящо пред Софийския районен съд, Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС е приело свое ТР № 4/18.VI.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., в т. 18 от което е било разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, „вземането стана изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В случай, че предсрочната изискуемост е уговорена в договора при н настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита". Във връзка с горните задължителни разяснения в мотивите към първоинстанционното решение № П-69-220 от 7.VI.2016 г. на СРС, ГО, 69-и с-в, постановено по гр. дело № 46657/2012 г., се съдържа както констатацията, че ищцовата банка не излага твърдения за упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем „чрез нарочно изявление до длъжника, което да е получено от последния преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК в съда", но има отправена от банката последваща този момент нотариална покана едва от датата 19.IХ.2014 г., на това основание квалифицирана от състава на СРС като: „ирелевантна към предмета на делото по предявения иск по чл. 422 ГПК". Крайният срок за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по процесния договор за банков кредит № НL-440/22.VIII.2007 г. е бил на датата 27.IХ.2013 г., поради което отправянето от страна на ищцовата банка на нотариална покана до длъжника й В. близо година по-късно след падежа на последната погасителна вноска е било безпредметно. Първостепенният съд обаче, би могъл в тази връзка да съобрази т. 9 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VI.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. досежно това, че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес /а не към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изп. лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образуван изпълнителен процес. На тази плоскост ще следва да се отбележи, че с определение № 15927/5.Х.2012 г. на СГС, ГК, с-в Н-б, постановено по ч. гр. дело № 13115/2012 г., е било потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение на издадената в полза на „Юробанк България" АД срещу кредитополучателя К.С. В. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.ХII.2011 г. на СРС, П-ро ГО, 69-и с-в, по гр. дело № 51748/2011 г. С атакуваното въззивно решение № 2176/3.IV.2017 г. на СГС, постановено по гр. дело № 12933/2016 г., е бил споделен решаващия правен извод на първата инстанция да отхвърляне на положителния установителен иск на „Юробанк България" АД срещу кредитополучателя В., основан върху констатацията за недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на остатък в размер на 24 056.31 лв. от вземането по договор за рефинансиране на потребителски кредит НL-440/22.VIII.2007 г. преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /27.IV.2011 г./. Горното разрешение е било в духа на изоставената сега /след 2 април 2019 г./ съдебна практика, според която щом надлежно релевираното основание за възникването на вземанията, подлежащи на установяване в исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е предсрочната изискуемост на кредита, а фактите, относими към обявяването й не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то и процесиите вземания не са възникнали „на предявеното основание". Напротив, както това е разяснено в мотивите към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 8/2.IV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г., присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, „не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно право. По релевираните от банката настоящ касатор 4 правни въпроса от значение за изхода по конкретното дело: С оглед всичко гореизложено отговорът на първия от релевираните от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроси следва да е в смисъл, че няма да е налице промяна в предмета на делото, заведено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по искане за установяване на дължими поради вече настъпил падеж месечни вноски за главница и лихви в случаите, когато те не са диференцирани нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито в исковата молба, а също и в извлечението от счетоводните книги, като банково вземане с настъпил падеж. Този отговор произтича от несъмненото положение, че предсрочната изискуемост е само подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Оттук произтича отрицателния отговор на следващите два правни въпроса, формулирани от банката настоящ касатор в изложението към жалбата й срещу въззивното решение на СГС. В обобщение, решаващият съд не е обвързан от твърденията за фактите относно настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и затова може да приеме различна от посочената от ищеца дата на нейното настъпване с оглед събраните по делото доказателства. По същество: Атакуваното въззивно решение на СГС е постановено не само при допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради погрешната представа за това кое е основанието на положителен установителен иск на банка за съществуването на нейни вземания срещу кредитополучател, чието частично неизпълнение я е принудило да направи кредита предсрочно изискуем -независимо дали надлежно е била обявена на длъжника тази предсрочна изискуемост или не /както това се е оказало в процесния случай/ - нарушена е била и процесуалната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК, във връзката й с чл. 273 ГПК, за извършване преценка от страна на решаващия съд на всички доказателства, събрани по делото, в съвкупност с исканията и възраженията на страните по спора, като преди всичко се държи сметка за това, че положението на кредитора не може да бъде по-неблагоприятно вследствие инициираното заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземанията си за главница, лихви и такси по общия ред. Следователно налице е хипотезата на чл. 293, ал. 3 ГПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд като въззивна инстанция. Съгласно чл. 294, ал. 2 при повторното разглеждане на делото новият състав на въззивния съд има задължението да се произнесе и по въпроса за разноските, направени в настоящето производство пред ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 2176 на Софийския градски съд, ГК, с-в II-Д, от 3.IV.2017 г., постановено по гр. дело № 12933/2016 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, който да се произнесе и за разноските по водене на делото в настоящето касационно производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС. търговска колегия, първо отделение, постановено пот. д. № 1912 по описа за 2017 г.