1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 266 София, 07 декември 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1298/2016 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [община] баня, подадена от адвокат В. С. и на Д. С. М., със съдебен адрес [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Р. Д., срещу въззивно решение №446 от 16.11.2015 г. по гр. дело № 1498/2015 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 269 от 13.05.2015г. по гр.дело № 1186/2014 г. на Казанлъшкия районен съд и [община] баня е осъдена да заплати на Р. С. А. сумата 8 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане заедно със законната лихва, считано от 31.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъден е Д. С. М. – трето лице помагач на [община] баня и ответник по предявения обратен иск да заплати на общината 8 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 31.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел за установено, че на 31.12.2012 г., около 18:30 ч., в [населено място] баня, на [улица], след кръстовището с [улица]ищецът Р. С. А. е претърпял злополука като е получил оток и кръвонасядане на долната устна, оток и охлузване в предната част на шията, контузия на гръкляна. Тичайки по тротоарната част на [улица]се е ударил в напречно завързана на височина 1.50/1.60 м. тел от единия край за метален кол на оградата на имота, собственост на Д. С. М. - третото лице помагач на ответника по делото, а от другия край за метален стълб, намиращ се на тротоарната част, като ударът попаднал в долната устна и след това в предната част на шията на ищеца поради опънатата на нивото на лицето и шията му тел. Д. М. е поставил процесната тел, преграждаща напречно тротоарната част, за да укрепи метален кол на изградената от него ограда на имота си. Отговорността за причинените вреди е на [община] баня, защото тротоарната част на улицата е публична общинска собственост и общината не е предприела никакви действия за нейното сигнализиране, обезопасяване или премахване, независимо че не е била уведомена от Д. С. М. за извършваната реконструкция на строеж по смисъла на ЗУТ. Касаторът [община] баня е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него неправилно въззивният съд е приел, че общината трябва да носи отговорност за вреди от поставено от трето лице препятствие на тротоар – публична общинска собственост. Касаторът Д. С. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от [община] баня обратен иск като изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Р. С. А., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбите. С определение №497 от 01.06.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №446 от 16.11.2015 г. по гр. дело № 1498/2015 г. на Старозагорския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за това носи ли отговорност за деликта собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, причинила вредата, когато се установи, че увреждането е по изключителна вина на трето лице. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл.50 ЗЗД. Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния. Отговорността по чл.50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна. При нея отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира според икономическата логика комуто ползите, нему и тежестите. Възможно е вредите да настъпят в резултат едновременно от вещта и от виновното поведение на дадено лице. Само при наличие на причинна връзка обаче между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Ако увреждането е изключителна последица от поведението на трето лице, то липсва причинна връзка между действията на изпълнителя на работата, поради което нито той, нито възложителят носят отговорност. По същия начин и собственикът, и лицето под чийто надзор се намира вещта, причинила вреда, не носят отговорност за деликта, когато се установи, че вредите са резултат на изключителна вина на трето лице, на изключителна вина на пострадалия, или на непреодолима сила. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение №309 от 04.06.2014 г. по гр. дело №1354/2012 г. на ВКС, IV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че ищецът Р. С. А. е претърпял злополука в [населено място] баня като е получил оток и кръвонасядане на долната устна, оток и охлузване в предната част на шията, контузия на гръкляна. Тичайки по тротоарната част на [улица]се е ударил в напречно завързана на височина 1.50/1.60 м. тел от единия край за метален кол на оградата на имота, собственост на Д. С. М. - третото лице помагач на ответника по делото, а от другия край за метален стълб, намиращ се на тротоарната част, като ударът попаднал в долната устна и след това в предната част на шията на ищеца поради опънатата на нивото на лицето и шията му тел. Д. М. е поставил процесната тел, преграждаща напречно тротоарната част, за да укрепи метален кол на изградената от него ограда на имота си. Неправилно обаче с оглед на отговора на повдигнатия въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е направен извод, че отговорността за причинените вреди е на [община] баня, защото тротоарната част на улицата е публична общинска собственост и общината не е предприела никакви действия за нейното сигнализиране, обезопасяване или премахване, независимо че не е била уведомена от Д. С. М. за извършваната реконструкция на строеж по смисъла на ЗУТ. В случая увреждането е изключителна последица от поведението на трето лице - Д. С. М., който виновно и противоправно е сложил препятствието на тротоара, общинска собственост, поставяйки в невъзможност собственика на вещта да я обезопаси, поради което общината не носи отговорност за причинените вреди. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе първоначалният иск трябва да се отхвърли като неоснователен. Изходът на спора по първоначалния иск обуславя съответно неправилност на въззивното решение и в частта, с която е уважен обратният иск. Поради отхвърлянето на първоначалния иск обратният иск следва да бъде оставен без разглеждане. Съобразно изхода на спора ответникът по касационната жалба трябва да заплати на [община] баня 1510 лв. деловодни разноски, а [община] баня като ищец по обратния иск - на ответника по същия Д. С. М. 950 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №446 от 16.11.2015 г. по гр. дело № 1498/2015 г. на Старозагорския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. А., със съдебен адрес [населено място], срещу [община] баня иск с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД за сумата 8 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 31.12.2012 г., като неоснователен. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от [община] баня срещу Д. С. М., със съдебен адрес [населено място], обратен иск за сумата 8 000 лв. ОСЪЖДА Р. С. А., със съдебен адрес [населено място], да заплати на [община] баня 1510 лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА [община] баня да заплати на Д. С. М., със съдебен адрес [населено място], 950 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.