О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 230 С о ф и я , 11 юни 2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а й 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски наказателно дело № 448/2015 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане (назовано „молба”) от името на осъдения Х. И. С. от [населено място], област В. Т., в момента в затвора Л., на основание чл.423, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 22 от 25.11.2008 г., постановена по НОХД № 156/2008 г. от Районен съд-Елена, поради ограничаване на правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството от стадия на съдебното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично и от процесуалния му представител адв.Л.Б. от АК-В. Т.. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК, като взе предвид следното: С присъда № 22 от 25.11.2008 г., постановена по НОХД № 156/2008 г. на Районен съд-Елена отговорността на подсъдимия Х. И. С. от [населено място], област В. Т., в момента в затвора Л., е ангажирана за извършено в периода от 09.07.2007 г. до есента на същата година в З., област В. Т. престъпление по чл.206, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното му по НОХД № 149/2004 г. по описа на Районен съд-Котел наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, в чийто изпитателен срок е било осъществено инкриминираното по настоящето дело деяние, като също е определен общ режим за изтърпяване и на това наказание. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие осъдения, при условията на чл.269, ал.3, т.1, 2 и 3, б.”а” от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник и е влязла в законна сила на 11.12.2008 г. В искането за възобновяване от упълномощения на 17.02.2015 г. защитник на осъдения адв.Л.Б. от АК-В. Т. се навежда довод за ограничаване на правото му на лично участие по делото поради не призоваването му по съответния ред в хода на съдебното производство пред Еленския районен съд, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното производство. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване не е направено в срока по чл.423, ал.1 от НПК, макар и от страна, имаща право на такова искане и имащо за предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ. Досъдебното производство е приключило с предявяване лично на осъдения на материалите по разследването на 29.05.2008 г. без възражение от негова страна, последвано от внасяне на 18.06.2008 г. на обвинителен акт срещу него за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Образуваното НОХД № 156/2008 г. по описа на Районен съд-Елена е било насрочено за разглеждане на 19.09.2008 г., като първоначално призовката с приложените обвинителни книжа до подсъдимия тогава Х. С. са били върнати от кметството със забележка, че лицето не живее в [населено място], по данни на съседи. Видно от справката от ОДП-В. Т., на 20.06.2008 г. С. е напуснал страната през ГКПП-К., като справката е била до 11.08.2008 г. След тази дата, на 01.09.2008 г. на посочения от С. адрес в [населено място], призовка и съпровождащите я книжа с поето задължение за предаването им, както и съобщение за разпореждането на съда за потвърждаване на поставената му мярка за неотклонение „подписка” със следващите се за подсъдимия задължения да не напуска посочения от него адрес в населеното място (л.9 и л.30 от НОХД), са били връчени на сина на осъдения И. Х. С.. Въпреки това съдът го е счел за нередовно призован, отложил е разглеждането на делото и е постановил щателното му издирване. След получаване на данните от него до 25.11.2008 г., на тази дата е бил даден ход на делото и то е било разгледано и решено в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.1, 2 и 3, б.”а” от НПК с участие на служебния му защитник, назначен още на досъдебното производство. След влизане на присъдата в законна сила на 11.12.2008 г., е пристъпено към привеждане на присъдата в изпълнение, но поради отсъствието на осъдения С. на територията на Р България се е стигнало до издаване на Европейска заповед за арест на 01.02.2011 г. от Районна прокуратура-Е.. По силата на същата, при откриването му от властите в Италия, осъденият С. е бил задържан на 04.06.2014 г. и е предприета процедура за неговата екстрадиция в България, завършила неуспешно, последвано от неговото освобождаване на 18.07.2014 г. Впоследствие, на 18.01.2015 г. той е бил открит и задържан по същата ЕЗА (за същото престъпление) от компетентните органи на Швейцария, предаден на българските власти в процедурата по екстрадиция на 27.01.2015 г. и на 28.01.2015 г. е преведен за изтърпяване на наложеното му наказание по присъдата на Еленския районен съд в затвора в Л.. Задочно осъдено лице може да отправи искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело, което е било разгледано в негово отсъствие, завършило с осъждането му. Тази възможност обаче не може да съществува безкрайно и да влияе за неопределен период във времето върху стабилността на влезлия в сила съдебен акт, поради което и законодателят я е ограничил до 6 месеца, с компромиса този срок да започне да тече от „узнаване” от страна на осъдения за постановената спрямо него осъдителна присъда и когато е разполагал с реална възможност да се възползва от това си право. В случая С. е узнал за осъдителната присъда по посоченото НОХД на Районен съд-Елена при първоначалното му задържане в Италия с искане за екстрадирането му в България за изтърпяване на наложеното му наказание за престъплението по чл.206, ал.1 от НК, което не се е случило. Безспорно е, че по време на задържането му (макар и уточнено от осъдения като „домашен арест”) в Италия не би могло да се приеме да е могъл ефективно да осъществи правото си да поиска възобновяване на производството по делото и разглеждането му при неговото лично участие, каквато е целта на основанието за възобновяване по чл.423, ал.1 от НПК като гаранция за отстраняване на допуснато в наказателния процес нарушение на това му право. След освобождаването му (т.е. при реална възможност за свободно придвижване на територията на ЕС да се върне в България) той не е отправил лично или чрез пълномощник такова искане до ВКС, въпреки знанието за това му осъждане и за наложеното му наказание и опасността наново да бъде потърсен и задържан за неговото изтърпяване. Отделно от горното, видно от данните по делото, осъденият С. е знаел за воденото срещу него досъдебно производство, бил е с мярка за неотклонение „подписка” със задължение да не напуска и съответно уведоми прокурора или съда при промяна на адреса си в РБ, но въпреки това при опитите за призоваването му от съда не е бил открит на адреса в [населено място], област В. Т.. Няма как да се приеме, че не е бил известен за съдебното разглеждане на делото, след като и призовката, и обвинителните книжа, и разпореждането на съдията-докладчик по чл.248 от НПК са били връчени на посочения от него адрес на неговия пълнолетен син със задължение да му бъдат предадени и по делото няма данни последният да не е изпълнил поетото от него задължение по чл.180, ал.2 от НПК. А последното сочи неявяването му по делото без уважителни причини и защото се е укрил, което измества началната дата за започване броенето на законовия срок по чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК към 11.12.2008 г., когато е влязла в законна сила постановената и атакувана в настоящето производство осъдителна присъда. Законосъобразно е било прието в постановлението от 17.04.2014 г. на Окръжна прокуратура-В. Т., че давността за изпълнение на наложеното на С. наказание от 1 година лишаване от свобода е била прекъсната и не е изтекла (абсолютната изпълнителска давност по чл.82, ал.4 вр.ал.1, т.4 от НК изтича на 11.05.2016 г.), поради което осъденият следва да изтърпи така наложеното му наказание. Друг е въпросът, че определеният му първоначален режим на изтърпяване на наказанието (включително и приведеното в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК) е в разрез с разпоредбите на чл.59 и чл.60 от ЗИНЗС, но при липсата на инициатива от главния прокурор в законовия срок по чл.421, ал.1 от НПК пропускът не би могъл да бъде отстранен. С оглед на всичко изложено ВКС намира, че искането на осъдения С. от 27.02.2015 г. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423, ал.1 от НПК е просрочено, при изтеклия на 18.01.2015 г. срок, и като такова следва да бъде оставено без разглеждане. Поради изложените съображения и на основание чл.426 вр.чл.351, ал.4, т.2 вр.чл.32, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на задочно осъдения Х. И. С. от [населено място], област В. Т., в момента в затвора Л., на основание чл.423, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 22 от 25.11.2008 г., постановена по НОХД № 156/2008 г. от Районен съд-Елена, като НЕДОПУСТИМО поради просрочие. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :