Ключови фрази


12
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 05.08.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1238/2020 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. (последната конституирана като съделител на осн. чл. 227 ГПК, като единствен наследник на починалата съделителка С. Г. К.), чрез адв. Н. Г., срещу решение № 858 от 25. 06. 2019 г. и допълнително решение № 1215 от 24. 10. 2019 г., и двете постановени по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта, с която след отмяна на решение № 2087 от 26. 06. 2017 г. по гр. д. № 159/2006 г. на ПРС, 4 с-в в частта му по извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан, делбата е извършена чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 292 ГПК /отм./, присъдени са суми за уравнение на дяловете и съделителите са осъдени да заплатят държавни такси, както и в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са уважени претенциите на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. за присъждане общо на сумата 50080, 50 лв. подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], Пловдивска област. Твърди се нарушение на чл. 292 ГПК /отм./, тъй като този способ за извършване на делбата е приложим само тогава, когато субектният състав на собствеността в допуснатите до делба имоти е един и същ и когато има възможност да се спази правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН за получаване на дял в натура от всички съделители/всяка група съделители. В случая има две делбени маси, които не се притежават от едни и същи лица. В едната се включват два обекта на собственост (стоматологичен кабинет и магазин), допуснати до делба между К. К. и Б. В. (общо 1/3 ид.ч. при условията на СИО), С. К. (1/3 ид.ч.) и Й. и Д. К. (общо 1/3 ид.ч.). В другата се включват други два обекта – първи етаж от жилищна сграда, допусната до делба между К. К. и Б. В. (общо 1/3 ид.ч. при условията на СИО), С. К. (1/3 ид.ч.) и Г. Й. К. (1/3 ид.ч.) и застроен имот в [населено място], допуснат до делба между К. К. и Б. В. (общо 1/3 ид.ч. при условията на СИО), С. К. (1/3 ид.ч.), Г. Й. К. (1/6 ид.ч.) и Р. Й. С. (1/6 ид.ч.), като във втората фаза на делбеното производство Р. С. е прехвърлила на Г. К. собствената си 1/6 ид.ч. В частта, с която е уважена претенцията на Г. К. срещу касаторите за присъждане на сумата 50080, 50 лв. се твърди неправилност, поради необоснованост на фактическите изводи и съществено нарушение на производствените правила – на чл. 235 и чл. 236 ГПК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Иска се допускане до касационно обжалване на решението в обжалваните части, отмяната му в същите, извършване на делбата чрез изнасяне на имотите на публична продан и отхвърляне на претенцията по сметки на Г. К. срещу касаторите за присъждане на сумата 50080, 50 лв., представляваща подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място].
Подадена е касационна жалба от Й. Г. К. и Д. Д. И. – К., чрез адв. Н. А., против решение № 858 от 25. 06. 2019 г. по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Й. и Д. К. против К. К. и Б. В. – общо за сумата 10000 лв. обезщетение за подобрения, евентуално – общо за 5200 лв. разходи за подобрения, извършени в стоматологичния кабинет в [населено място], и против Е. С. (конституирана като наследник на С. К., на осн. чл. 227 ГПК) – за сумата 10000 лв. подобрения, евентуално – за 5200 лв. разходи за подобрения, извършени в стоматологичния кабинет в [населено място]. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС и чл. 110 ЗЗД, при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 235 и чл. 236 ГПК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска се допускане до касационно обжалване на решението в посочената част, отмяната му и уважаване на предявените искове по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС в пълните предявени размери.
Подадена е касационна жалба от Г. Й. К., приподписана от адв. С. Г., против решение № 858 от 25. 06. 2019 г. по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К., на чието място е конституирана Е. С. С., за присъждане на обезщетения за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], Пловдивска област, са отхвърлени общо над сумата 50050, 50 лв. до сумата 238621, 27 лв. (срещу К. Г. К. и Б. П. В. – отхвърлени над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв., а срещу С. Г. К. – отхвърлени над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв.), както и в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К. (на чието място е конституирана Е. С. С.), за присъждане на сумата 24590 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място]. Твърди се постановяване на решението в противоречие с чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС и чл. 114 ЗЗД, необсъждане доводът на Г. К. за извършване на претендираните подобрения като недобросъвестен владелец на имотите, със знанието и непротивопоставянето от страна на останалите съсобственици. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочените части, отмяната му в същите и уважаване на претенциите в пълните предявени размери.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С решение № 224 от 19. 11. 2007 г. по гр. д. № 159/2016 г. на ПРС, решение № 1789 от 28. 11. 2008 г. по гр. д. № 1111/2008 г. на ПОС, поправяно по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, като решенията за поправка на очевидна фактическа грешка не са допуснати до касационно обжалване с определение № 1363 от 16. 12. 2009 г. по гр. д. № 1118/2009 г. на ВКС, 1 г.о., е допусната съдебна делба на следните обекти на собственост:
а/. СТОМАТОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ, включващ кабинет с полезна площ 18, 90 кв.м., чакалня с полезна площ 11, 70 кв.м., санитарно помещение с полезна площ 7,40 кв.м. и тоалетна с полезна площ 1,90 лв., находящ се в западната част на партерния етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ........., в кв. ... (стар кв....) по плана на ЦГЧ на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], между: К. К. и Б. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. К. – 1/3 ид.ч. и Й. и Д. К. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО
б/. МАГАЗИН, включващ помещение с полезна площ 27,30 кв.м., склад с полезна площ 11, 75 кв.м. и тоалетна с полезна площ 2, 65 кв.м., находящ се в западната част на партерния етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ........, в кв. ... (стар кв....) по плана на ЦГЧ на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], между: К. К. и Б. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. К. – 1/3 ид.ч. и Й. и Д. К. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО
в/. ПЪРВИ ЕТАЖ с площ от около 87 кв.м. от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от около 110 кв.м., ведно с принадлежащите му таванско помещение с площ от 51 кв.м. и избено помещение в западната част на избения етаж от 25,90 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, построена във вътрешната част на УПИ ........, в кв. .. (стар кв....) по плана на ЦГЧ на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], между: К. К. и Б. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. К. – 1/3 ид.ч. и Г. Й. К. – 1/3 ид.ч.
г/. ЗАСТРОЕН ИМОТ в [населено място], общ. М., обл. Пловдивска, включващ: ДВОРНО МЯСТО с площ от 3760 кв.м., съставляващо УПИ 1-178, кв. 27 по плана на селото, ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА СГРАДА с площ 272 кв.м., ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА с площ 191 кв.м., МАСИВНА СГРАДА с площ 144 кв.м. и НАВЕС с площ 15 кв.м., между: К. К. и Б. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. К. – 1/3 ид.ч., Г. Й. К. – 1/6 ид.ч. и Р. Й. К. – 1/6 ид.ч.
С нотариален акт № .../27. 03. 2009 г.Р. К. продала на Г. К. собствената си 1/6 идеална част от описания имот.
Във втората фаза на делбеното производство, при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, С. К. е починала и на нейно място като съделител е конституирана, на осн. чл. 227 ГПК, дъщеря й Е. С. С..
Във втората фаза на делбата съделителите К. К. и Б. В., както и С. К. са искали делбата да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан, евентуално (в случай, че съдът разпредели имотите по чл. 292 ГПК /отм./) са претендирали в общ дял на първите двама да се разпредели стоматологичният кабинет, а в дял на С. К. – магазинът. Й. и Д. К. са искали да им бъде разпределен по реда на чл. 292 ГПК /отм./ стоматологичният кабинет. Г. Й. е искал да му бъде разпределен в дял първият етаж от 87 кв.м. от двуетажната жилищна сграда в [населено място]. Р. К. е заявила, че е съгласна да получи парично уравнение за имота в [населено място], вместо дял в натура.
Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасяне на имотите на публична продан. Приел е, че това е единственият способ за извършване на делбата, предвид броя на делбените имоти, броя на съделителите, различния състав на лицата, които формират съсобствеността в отделните имоти и съвпадащи претенции между някои от тях по отношение на един и същ имот.
Въззивният съд е приел че делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК /отм./, тъй като са налице 4 групи съделители желаещи да получат дял в натура и 4 индивидуални обекти на собственост, а съделителката Р. К. е заявила, че не желае получаване на дял в натура, а иска да бъде обезщетена парично. Стоматологичният кабинет е разпределен в дял на Й. и Д. К., тъй като същите са стоматолози, ползват обекта от години по занятие, извършили са множество подобрения и са направили множество разходи за запазването му. Магазинът е разпределил на К. К. и Б. В., тъй като те от години го отдават под наем и събират наема. Първият етаж от двуетажната жилищна сграда е разпределил на Г. К., тъй като същият е извършил там множество подобрения, собственик е на втория етаж и достъпът до втория етаж се осъществява през общ вход и стълбище, минаващо в центъра на първия етаж. На Е. С. (наследник на С. К.) е разпределен имотът в [населено място], а Р. С. е обезщетена в пари. Присъдил е и суми за уравнение на дяловете и държавни такси според стойността на дяловете.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Й. и Д. К. против К. К. и Б. В. – общо за сумата 10000 лв. подобрения, евентуално – общо за 5200 лв. разходи за подобрения, извършени в стоматологичния кабинет, и против С. К. – за сумата 10000 лв. подобрения, евентуално – за 5200 лв. разходи за подобрения, извършени в стоматологичния кабинет, въззивният съд е приел за доказани твърденията за извършване на подобренията от съделителите К. със знанието и непротивопоставянето от страна на останалите съсобственици, квалифицирал е претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС и е приел същите за погасени по давност, тъй като са предявени след изтичане на 5-годишния срок от извършване на подобренията. Прието е, че с решението по допускане на делбата са отречени претенциите на К. да са придобили собствеността върху идеалните части на останалите съсобственици по давност.
Относно претенцията на Г. Й. К. срещу К. К., Б. В. и С. К. за присъждане на сумата 238621, 27 лв. подобрения и необходими разноски за запазване на имота в [населено място] съдът е приел, че същите са доказани общо за сумата 50080, 50 лв., поради което К. К. и Б. В. следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата 25040, 25 лв., а Е. С. следва да бъде осъдена да му заплати 25040, 25 лв. За разликата над сумата 50080, 50 лв. до сумата 238621, 27 лв. исковете са приети за неоснователни и за посочената разлика първоинстанционното решение е потвърдено. Претенцията, касаеща подобрения и необходими разноски, извършени в периода 2003 г. – 18. 02. 2008 г., е приета за погасена по давност. Относно претенцията на Г. Й. К. срещу К. К., Б. В. и С. К. за присъждане на сумата 24590 лв., представляваща подобрения и необходими разноски, извършени в допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], въззивният съд е приел същата за неоснователна и е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение в частта по тази претенция.
По жалбата на К. К., Б. В. и Е. С..
Налице са основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му по извършване на делбата по следните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на К. К., Б. В. и Е. С.: Възможно ли е извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК /отм./, чрез разпределяне на делбените имоти от съда, ако субектният състав на съсобствеността в допуснатите до делба имоти е различен, във всяка от делбените маси броят на имотите е по-малък от броя на съделителите и някои от съделителите се обезщетяват само парично. Извършването на делба по реда на чл. 292 ГПК /отм./ в посочената хипотеза няма ли да доведе до принудително изкупуване на дяловете на съделителите, получили само парично обезщетение, от останалите съделители.
Въпросите са решени в противоречие с ППВС № 4/1964 г., т. 13, ТР № 63/1. 06. 1965 г. по гр. д. № 38/65 г. на ОСГК на ВС, Решение № 66 от 1. 07. 1988 г. на ОСГК на ВС.
В цитираната практика се приема, че за да се извърши делба по реда на чл. 292 ГПК /отм./ е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител, съотв. за всяка група съделители. Когато броят на съделителите надхвърля броя на имотите, делбата следва да се извърши чрез изнасяне на последните на публична продан. Недопустимо е в този случай имотите да бъдат разпределени на част от съделителите, а дяловете на останалите съделители да се уравнят само с пари, тъй като това би означавало извършване на принудителна продажба на съсобствените имоти и лишаване на някои от съделителите от правото им по чл. 69 ЗН да получат дял в натура.
В случая съдът е извършил делбата на стоматологичния кабинет и магазина, съсобственост на съпрузите К. К. и Б. В. – 1/3 ид.ч., Е. С. (наследник на С. К.) – 1/3 ид.ч. и съпрузите Й. и Д. К. – 1/3 ид.ч., като е разпределил на последните двама стоматологичния кабинет, на първите двама – магазина, а Е. С. е обезщетена парично.
Делбата на първия етаж от 87 кв.м. от двуетажната жилищна сграда в [населено място] – съсобствен между съпрузите К. К. и Б. В. – 1/3 ид.ч., С. К. с правоприемник Е. С. – 1/3 ид.ч. и Г. К. – 1/3 ид.ч. и на имота в [населено място], съсобствен между съпрузите К. К. и Б. В. – 1/3 ид.ч., С. К. с правоприемник Е. С. – 1/3 ид.ч., Г. К. – 1/6 ид.ч. и Р. К. -1/6 ид.ч. (прехвърлила в хода на делото дела си на Г. К.) е извършена чрез разпределение на първия етаж от двуетажната жилищна сграда на Г. К., имота в [населено място] – на С. К., а К. К. и Б. В., както и Р. К. са обезщетени парично.
Следва да се допусне касационно обжалване на решението в частта, с която претенциите по сметки на Г. К. против К. К., Б. В. и Е. С., за присъждане на обезщетения за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], са уважени общо за сумата 50050, 50 лв., като К. К. и Б. В. са осъдени за сумата 25040,25 лв., а Е. С. за сумата 25040,25 лв., на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, за проверка на правилността му, тъй като в мотивите към решението не е посочено и не става ясно въз основа на кои писмени и гласни доказателства съдът е приел за установени следните факти: извършването от Г. К. на разноски за опазване на имота в [населено място] на стойност 29400, 50 лв. и период на извършването им; извършването от Г. К. на разходи за подобрения и запазване на едноетажната жилищна сграда в [населено място] с идентификатор ........... на стойност 27702, 63 лв. и период на извършването им; извършването от Г. К. на разходи за подобрения и запазване на едноетажната стопанска сграда в [населено място] с идентификатор .......... на стойност 16139,25 лв. и период на извършването им; извършването от Г. К. на разходи за подобрения и запазване на самостоятелна сграда в [населено място] с идентификатор ......... на стойност 649, 31 лв. и период на извършването им; извършването от Г. К. на разходи за подобрения и запазване на самостоятелна двуетажна сграда в [населено място] с идентификатор ........ на стойност 1229, 04 лв. и период на извършването им.
По жалбата на Й. и Д. К..
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Й. и Д. К. против К. К. и Б. В. – общо за сумата 10000 лв. подобрения, евентуално – общо за 5200 лв. разходи за подобрения, извършени в стоматологичния кабинет, и против Е. С. – за сумата 10000 лв. подобрения, евентуално – за 5200 лв. разходи за подобрения, извършени в стоматологичния кабинет, по следните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Й. и Д. К.: а/. при заявена от съсобственик срещу друг съсобственик претенция за заплащане на обезщетение за извършени в съсобствения имот, със знанието и непротивопоставянето от останалите съсобственици, подобрения и необходими разноски, съдът трябва ли да изследва качеството на съсобственика-подобрител към извършване на подобренията и разноските– държател или владелец, за да определи дали отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по реда на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС или по чл. 30, ал. 3 ЗС и да обсъди събраните в тази връзка доказателства; б/. неуважаването на възражение за придобивна давност на съсобственика-подобрител, отмяната на издадения в негова полза нотариален акт по обстоятелствена проверка и допускане до съдебна делба на подобрения имот има ли за последица отпадане качеството на владелец на съсобственика-подобрител, ако към извършване на подобренията същият е владял идеалните части на останалите съсобственици; в/. от кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени от съсобственик, в качеството му на недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съсобственици и с тяхното знание и непротивопоставяне.
Въпросите са разрешени в противоречие с ППВС № 6/1974 г., ТР № 85/2. 12. 1968 г., решение № 441 от 12. 04. 1991 г. по гр. д. № 1718/1990 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 404 от 27. 03. 1995 г. по гр. д. № 122/94 г., на ВКС, 2 г.о. и др.
В същите е разяснено, че при довод/възражение на съсобственика-подобрител, че е подобрил общата вещ в качеството си на владелец на идеалните части на останалите съсобственици, съдът е длъжен да изследва това обстоятелство. Ако съсобственикът е бил владелец на идеалните части на останалите съсобственици от общата вещ, отношенията му с тях за подобренията ще се уредят по реда на чл. 72-74 ЗС, а ако е бил държател – по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС (ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици), по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД (ако липсва съгласие на останалите съсобственици) и по реда на чл. 59 ЗЗД (ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването им). Отмяната на издаден в полза на съсобственика-подобрител нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот не засяга правоотношенията, възникнали по подобряването на имота (т.е. няма за последица отпадане качеството на съсобственика-подобрител на владелец на идеалните части на останалите съсобственици). Погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота.
В случая въззивният съд е квалифицирал претенцията на Й. и Д. К. за присъждане на обезщетение за извършени подобрения в стоматологичния кабинет по чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй в мотивите към решението по допускане на делбата възражението им за придобивна давност е прието за недоказано. Във връзка с възражението на К. за извършване на подобренията върху общата вещ като владелци на идеалните части на останалите съсобственици не са обсъдени събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По жалбата на Г. Й. К..
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Г. К. против К. К., Б. В. и С. К., за присъждане на обезщетения за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], са отхвърлени, като погасени по давност, общо над сумата 50050, 50 лв. до сумата 238621, 27 лв. (срещу К. К. и Б. В. над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв., а срещу С. К. над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв.), както и в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Г. К. против К. К., Б. В. и С. К., за присъждане на сумата 24590 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в първия етаж от 87 кв.м. от двуетажната жилищна сграда в [населено място], [улица], са отхвърлени, също като погасени по давност.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпросите: а/. по кой ред следва да се уредят отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията, ако съсобственикът-подобрител е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее имота само за себе си и се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка; б/. от кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени от съсобственик в общата вещ, в качеството му на недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съсобственици и с тяхното знание и непротивопоставяне.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради разрешаване на въпросите в противоречие с ППВС № 6/1974 г., според което при възражение на съсобственика-подобрител, че е владял частите на останалите съсобственици, съдът е длъжен да изследва дали то е основателно. Ако съсобственикът е владелец, отношенията му с останалите съсобственици за подобренията ще се уредят по реда на чл. 72-74 ЗС, а ако е бил държател – по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС (ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици), на чл. 60 и сл. ЗЗД (ако липсва съгласие на останалите съсобственици) и чл. 59 ЗЗД (ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването им). Погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота.
В случая, въззивният съд не е дал правна квалификация на претенциите на Г. К. за присъждане на обезщетения за подобрения и необходими разноски на първия етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място] и на имота в [населено място], не е разгледал доводът му за извършване на подобренията и разноските в качеството му на недобросъвестен владелец на имотите и е приел, че течението на погасителния давностен срок е започнало от извършване на подобренията. Следва да се провери правилността на тези изводи.
По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да се допусне до касационен контрол въззивното решение в атакуваните с подадените касационни жалби части, за проверка на правилността му.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

I. ДОПУСКА, по касационната жалба на К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. (последната конституирана като съделител на осн. чл. 227 ГПК, като единствен наследник на починалата съделителка С. Г. К.), касационно обжалване на решение № 858 от 25. 06. 2019 г., допълнено с решение № 1215 от 24. 10. 2019 г., и двете постановени по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта, с която след отмяна на решение № 2087 от 26. 06. 2017 г. по гр. д. № 159/2006 г. на ПРС, 4 с-в, в частта по извършване на делбата чрез изнасяне на имотите на публична продан, е постановено решение по извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК /отм./, чрез разпределяне на делбените имоти от съда, присъдени са суми за уравнение на дяловете и държавни такси, както и в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважена претенцията на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. за присъждане общо на сумата 50080, 50 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], Пловдивска област (срещу К. Г. К. и Б. П. В. – уважена общо за сумата 25040, 25 лв. и срещу С. Г. К. – уважена за сумата 25040, 25 лв.).
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на К. Г. К. и Б. П. В. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер общо на 3348, 13 лв., която сума включва: 2847, 32 лв. – държавна такса по касационната жалба срещу въззивното решение в частта по извършване на делбата и 500, 81 лв. лв. - държавна такса по касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която са осъдени да заплатят на Г. Й. К. сумата 25040, 25 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, направени в имота в [населено място].
Предупреждава жалбоподателите, че при неизпълнение в срок на горното указание, касационната им жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на Е. С. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер общо на 3348, 13 лв., която сума включва: 2847, 32 лв. – държавна такса по касационната жалба срещу въззивното решение в частта по извършване на делбата и 500, 81 лв. - държавна такса по касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на Г. Й. К. сумата 25040, 25 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, направени в имота в [населено място].
Предупреждава жалбоподателката, че при неизпълнение в срок на горното указание, касационната й жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
II. ДОПУСКА, по касационната жалба на Й. Г. К. и Д. Д. И. – К., касационно обжалване на решение № 858 от 25. 06. 2019 г. по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки на Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. против К. Г. К. и Б. П. В. – общо за сумата 10000 лв. обезщетение за подобрения, евентуално общо за 5200 лв. разходи за подобрения, направени в допуснатия до делба стоматологичен кабинет в [населено място], и против С. Г. К. (на чието място е конституирана Е. С. С.) – за сумата 10000 лв. обезщетение за подобрения, евентуално за сумата 5200 лв. разходи за подобрения, направени в допуснатия до делба стоматологичен кабинет в [населено място].
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер общо на 400 лв.
Предупреждава жалбоподателите, че при неизпълнение в срок на горното указание, касационната им жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
III. ДОПУСКА, по касационната жалба на Г. Й. К., касационно обжалване на решение № 858 от 25. 06. 2019 г., допълнено с решение № 1215 от 24. 10. 2019 г., и двете постановени по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К. (на чието място е конституирана Е. С. С.), за присъждане на обезщетения за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], са отхвърлени общо над сумата 50050, 50 лв. до сумата 238621, 27 лв. (срещу К. Г. К. и Б. П. В. – отхвърлени над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв., а срещу С. Г. К. – отхвърлени над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв.), както и в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К., за присъждане на сумата 24590 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място].
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на Г. Й. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер общо на 4263,22 лв. (3771.42 лв. д.т. по жалбата срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта отхвърляща претенцията за подобрения и необходими разноски, направени в имота в [населено място], за разликата над сумата 50050, 50 лв. до сумата 238621, 27 лв., и 491, 80 лв. д.т. по жалбата срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта отхвърляща претенцията за подобрения и необходими разноски, направени в първия етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], в размер на 24590 лв.).
Предупреждава жалбоподателя, че при неизпълнение в срок на горните указания, касационната му жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на сроковете за внасяне на дължимите държавни такси, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: