4 Р Е Ш Е Н И Е № 224 Гр. София, 30.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в съдебно заседание на 29 септември през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2310/2014 г., намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. Р. Т., срещу въззивното решение на Апелативен съд Б./АС/ по гр.д. №238/13 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК след констатацията, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси: предмет на предявения павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора –ищец и следва ли съдът да обсъжда качеството на ищеца като кредитор по иска с пр. осн. чл.135 ЗЗД, при положение, че това качество е установено с влязло в сила решение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение, иска се отмяната му и решаване на спора по същество с уважаване на павловия иск. Ответниците по жалба И. Д., Д. В. и Л. Д., лично и като наследници на починалия ответник Н. Д., я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора, като кредитор на отв. Н. Д., по чл.135 ЗЗД – за обявяване на относителната недействителност на извършените от длъжника Н. Д. и съпругата му отв. И. Д. в полза на децата им – отв. Д. В. и Л. Д. дарения на недвижими имоти / два апартамента, склад, гараж и част от ПИ, върху който са построени/ , с нот. акт№24 от 9.07.12 г. на нотариус с район на действие РС – Н.. Прието е, че не се установява ищецът да е кредитор на първия ответник, защото сключения между страните договор не дава основание да се приеме, че е ангажирана солидарно личната отговорност на ответника, заедно с тази на управляваното от него дружество [фирма], [населено място]. Според АС не е доказано и увреждане на кредитора, тъй като в негова полза е учредена ипотека от [фирма] с нот. акт №117/28.06.11 г. С договора за ипотека касаторът се е съгласил да обезпечи вземането си към [фирма] като получи паричната равностойност от продажбата на всеки имот, собственост на дружеството – длъжник. Атакуваните по реда на чл.135 ЗЗД дарения са сключени след учредяване на ипотеката и не може да се приеме, че са с цел увреждане на кредитора, респ. че длъжникът Н. Д. е знаел за увреждането по см. на чл.135, ал.1 ЗЗД. В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС е прието, че когато кредиторът предяви само павлов иск, без да го съедини с иск за вземането си, правоотношението, от което произтича вземането не става предмет на делото. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Съдът може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Увреждащо кредитора е всяко правно или фактическо действие на длъжника, с което се осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество. Без значение е дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, като длъжникът изплати задължението си към кредитора или искът на кредитора за вземането бъде отхвърлен. По делото кредиторът е предявил само иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Качеството си на кредитор спрямо първия ответник Н. Д. е обосновал с издадена на осн. чл.418, вр. с чл.417, т.3 от ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №201/10 г. на РС- Несебър. С нея [фирма] и Н. Д. са осъдени солидарно да заплатят на ищцовото дружество сумата от 466 039 лв., частично от обща претенция от 491 039 лв., съгласно споразумение то 17.09.09 г., като сумата представлява неплатено възнаграждение по договор за строителство от 18.11.08 г. С оспорените по реда на чл.135, ал.1 ЗЗД договори за дарение длъжникът и съпругата му дарили на последните двама ответници – Л. Д. и Д. В., техни деца, пет недвижими имота, притежавана в съпружеска общност. С тези сделки е намалено имуществото на длъжника Д., затова те увреждат кредитора по см. на чл.135 от ЗЗД, според приетото в практиката на ВКС по тълкуване и прилагане на разпоредбата. Без значение е обезпечаването на кредитора с имущество на друг от солидарните длъжници - кредиторът може да иска изпълнение на задължението от когото и да е от длъжниците – чл.122, ал.1 ЗЗД. Длъжникът Н.Д. е знаел за дълга и увреждането, а знанието на третите лица за увреждането при безвъзмездно разпореждане с имущество на длъжника не се изисква – арг. от чл.135, ал.1, пр.2 ЗЗД. Дългът на първия ответник е личен - това изрично е посочено в отговора на исковата молба и е безспорно по делото. Бракът и съпружеската общност са прекратени след завеждане на делото, със смъртта на длъжника. Искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е основателен при наличие на предвидените в закона предпоставки, посочени по-горе, и следва да се уважи срещу ответниците до размер на ½ ид.ч. от дарените имоти. Другата половина от имотите след прекратяване на брака и съпружеската общност е собственост на ответницата И. Д., която като преживяла съпруга не отговаря със своето имущество за личния дълг на починалия Н. Д.. Тя и децата й, ответници по иска, са се е отказали от наследството на Н. Д.. Нейната част от имотите не може да послужи за удовлетворяване на личния кредитор на бившия й съпруг и извършеното от нея разпореждане не следва да се обхваща от обявената по реда на чл.135 от ЗЗД относителна недействителност на действията на длъжника. Въззивното решение, с което искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за ½ ид.ч. от прехвърлените имоти, като част от имуществото на длъжника, е неправилно, следва да се отмени и вместо него се постанови ново, за уважаване на иска за ½ ид. ч. от дарените имоти, притежавани и прехвърлени в съпружеска общност. За другата ½ ид.ч., която е на преживялата съпруга – недлъжник, искът е неоснователен и въззивното решение, с което е отхвърлен, следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ на Апелативен съд Бургас по гр.д. № 238/13 г. от 16.12.13 г., с което предявеният от [фирма], [населено място] срещу И. Д. Д., Д. Н. В. и Л. Н. Д. /лично и като наследници на Н. Б. Д./ иск по чл.135 ЗЗД е отхвърлен за ½ ид.ч. от прехвърлените с договор за дарение по нот. акт 24, нот. д.№1583/12 г. на нотариус с район на действие РС Н., недвижими имоти и вместо него постановява: ОБЯВЯВА по иска на [фирма] , [населено място] срещу И. Д. Д., Д. Н. В. и Л. Н. Д. с пр. осн. чл.135, ал.1 ЗЗД, за относително недействителен спрямо ищеца до размер на ½ ид. част от прехвърлените имоти, сключения с нот. акт №24 от 9.07.12 г. , нот. д. №1583/12 г. на нотариус с район на действие РС Н., договор за дарение на: 60 кв.м. от ПИ с идентификатор 51500.502.333 с площ от 516 кв.м., ведно с изградените в него самостоятелни обекти – апартамент №1 с идентификатор 51500.502.333.1.1 с площ от 50,20 кв.м., апартамент №2 с идентификатор 51500.502.333.1.3 с площ от 50, 20 кв.м., склад с идентификатор 51500.502.333.1.3 с площ от 50,20 кв.м. и гараж с идентификатор 51500.502.333.1.4 с площ от 36,30 кв.м., всички съгл. КККР на [населено място], обл. Б.. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата му отхвърлителна за иска част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: