О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 308 Гр.С., 03.05.2018г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през двехиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5005 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] и И. С. В. срещу решение от 10.02.17 по г.д.№.1057/17 на Софийски градски съд, ІІ Бс. - в частта, с която е потвърдено решение от 30.06.16 по г.д.№.38811/14 на СРС, 55с., за осъждане на [фирма] да плати на И. В. на основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД 14000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука и 4156,97лв. лихви за периода 21.08.11-14.07.14, ведно със законна лихва и разноски, при отхвърляне на претенциите в останалата им част. [фирма] обжалва решението в осъдителната му част, И. В. – в отхвърлителната за главница над 14000лв. до 24000лв. и съответните й лихви. Всяка ответна страна оспорва касационната жалба на другата страна. Трето лице помагач [фирма] не взема становище. К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.200 КТ за основателен за сумата 14000лв. /от претендирани 50000лв./ обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със съответни лихви. Приел е, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука /разп. №.13568/3.09.11 на С. НОИ/. По делото няма спор, че увреждането е настъпило на 21.08.11г., когато И.В., на длъжност „сътрудник охрана” в Дирекция „Сигурност”, отдел „Контрол на достъпа”, по време на изпълнение на трудовите му задължения на Терминал 1, В. паркинг, при излизане от помещението на дежурния, губи съзнание и пада върху настилка от тротоарни плочки - при което получава контузия на главата, мозъчно сътресение и спукване на главичката на лява лакътна кост, както и че преди настъпване на злополуката - на 5.05.09, той е претърпял друга такава, при която също е получил травма на главата.. Съдът се е позовал на заключение на СМЕ и показания на свидетели, които установяват уврежданията /че по време на процесната трудова злополука са получени черепно-мозъчна травма /контузия на главата и сътресение на мозъка/ и спукване на главичката на лъчевата кост /изискващо обездвижване в шина 20дни и последващо раздвижване/-от което пък са възникнали усложнения /лек дискоординационен синдром (нарушение на равновесието) и посттравматичен церебрастенен синдром (периодично главоболие, световъртеж, гадене, повръщане)/ (признати с ЕР ТЕЛК №.0756/9.04.12 – 50% Т. за 3г. със съответни противопоказания (тежък физически труд и нервнопсихично напрежение)/, като това състояние продължава с периодични обостряния, вкл. към момента на изготвяне на заключението, а предходната Ч. от м.05.2009, посочена в ЕР ТЕЛК от 2.02.11г., може да се яви като влошен, променен терен, върху който се наслагва новата Ч. от 21.08.11/ - и търпяните във връзка с травмата страдания /около месец ищецът носил гипсова шина, след което започнал рехабилитация; поради болките в ръката не можел да полага грижи за детето си, като при промяна на времето, усилие или пренапрежение изпитвал болки в ръката; най-тежките последици били с главата - имал главоболие, гадене, световъртеж - което налагало ползване на отпуск по болест; чувствал се непълноценен и депресиран, ежедневието му се променило, не бил способен да помага в семейството за ежедневни занимания/. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил, че в конкретния случай увреждането се състои в Ч. /контузия на главата и сътресение на мозъка/ и спукване на главичката на лъчевата кост - наложило ползване на отпуск за временна нетрудоспособност 73дни/, че за значителен период от време движението на ръката е било ограничено, че в резултат на Ч. са възникнали усложнения-лек дискоординационен синдром /нарушение на равновесието/ и посттравматичен церебрастенен синдром /периодично главоболие, световъртеж, гадене, повръщане/-което състояние продължава с периодични обостряния, довели до провеждане на поддържаща терапия значителен период от време след настъпването на инцидента, че ищецът е търпял както физически болки и страдания, така и същите са дали отражение върху начина му на живот, като са препятствали пълноценното му участие в социалния и семейния живот – да изпълнява родителските си задължения и участва пълноценно в домакинската работа. При тези обстоятелства е приел, че справедливото обезщетение възлиза на 14000лв. Посочил е, че доводите на ищеца, че е необходимо определяне на отделно обезщетение за всяка от причинените травми, са неоснователни. За претърпените неимуществени вреди се дължи общо обезщетение, при определяне на което следва да се вземат предвид всички увреждания, обстоятелствата, които следва да бъдат прецени съвкупно, още повече, че често настъпилите последици са взаимно обусловени от всички травми. В тази връзка са намерени за неоснователни възраженията на ответника, че се дължи обезщетение само за периода, в който ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност – посочено е, че такова се полага за всички преки и непосредствен вреди от злополуката, независимо от това дали пострадалият е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност или не. Върху горната сума следва да се начислят и съответни лихви за забава от датата на злополуката. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. К. [фирма] се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като излага оплаквания за неправилност на въззивното решение. К. И. В. извежда въпроси във връзка с приложението на обществения критерий за справедливост, определянето на паричен еквивалент на неимуществените вреди без да бъдат индивидуализирани и преценени поотделно, включването в преценката по чл.52 ЗЗД освен на обществения критерий и на критерия на самия пострадал и себеоценката му. По касационната жалба на [фирма]. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност – предвид допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че такова основание е налице във връзка с понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД, то въззивният съд не се е отклонил от формираната задължителна практика на ВКС /т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968/ - съгласно която това понятие не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Съдът не е отрекъл задължението си да обсъди както факти, на които се основава претенцията, така и направените от ответника възражения и доводи – в това число медицинската документация и заключението на ВЛ във връзка със здравословното състояние на ищеца и предходната травма, и показанията на разпитаните свидетели. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи, респективно е приел, че е налице причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. При това положение не е налице отклонение от задължителната практика на ВКС във връзка с несъобразяване на твърдени от ответника обстоятелства, които биха обосновали присъждане на по-нисък размер на обезщетение. Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване по жалбата на [фирма] не следва да се допуска. По касационната жалба на И. В.: Във връзка с първия поставен въпрос за обществения критерий за справедливост е налице задължителна практика на ВКС - в това число цитираната и множество други решения по чл.290 ГПК, съгласно която справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; поради това и не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики; при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди; такива факти са характерът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, морални страдания, осакатявания, загрозявания, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти, и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Обосновани са твърденията на касатора, че, в противоречие с практиката, въззивната инстанция не е обсъдила и взела предвид определени критерии и правно релевантни за случая обстоятелства, в това число възрастта на пострадалия и отражението на увреждането върху себеоценката му, вкл. предвид отношенията му с малолетното му дете. С оглед на изложеното по жалбата на този касатор следва да се допусне касационно обжалване, като останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на жалбата му по същество. Мотивиран от горното, и доколкото И.В. не дължи държавна такса, В. касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2017 по г.д.№.1057/17 на Софийски градски съд, ІІ Бс., по жалбата на [фирма]. ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2017 по г.д.№.1057/17 на Софийски градски съд, ІІ Бс., по жалбата на И. С. В.. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: