5 5 РЕ Ш Е Н И Е № 80 София, 31 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и първи февруари... две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА.......…и на прокурора.....ИВАЙЛО СИМОВ......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 115 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения С. К. Н. за възобновяване на внохд № 501/2013 г. на Варненския окръжен съд. Сочи се, че решение № 155/ 13.06.2013 г. е постановено при допуснати нарушения на закона и процесуалните правила, а наказанието е явно несправедливо. В заключение се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане или деянието да се преквалифицира като по-леко наказуемо и се приложи разпоредбата на чл.78а от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: Варненският окръжен съд потвърдил изцяло присъда № 91/ 11.03.2013 г. по нохд № 2327/2012 г. на Варненския районен съд, с която подсъдимият С. Н. е признат за виновен в това, че на 13.07.2011 г., в нарушение на чл.13 ал.1 т.2, чл.13 ал.2 т.3 и чл. 73 ал.1 от ЗМГО е използвал в търговската си дейност търговски марки, поставени върху различни стоки на обща стойност 20 927 лв., без съгласието на притежателите на изключителни права Л. В., П., Ш., Л. Щ. и Д., поради което и на основание чл. 172б ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Решението не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила в деня на постановяването му. Искането е подадено от осъдения в законния шестмесечен срок от влизане в сила на решението, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Върховният касационен съд не споделя възражението, че присъдата почива на предположения. При формиране на фактическите изводи относно извършване на деянието и неговият автор първоинстанционният съд е извършил пълен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, възприет изцяло и от въззивния съд. От показанията на разпитаните по делото свидетели К., С., Т., Г., С. и И., които са присъствали на извършената проверка на търговския обект, както и тези на свидетелите П. и С.- представители на фирмите, притежатели на изключителни права върху търговските марки, съдилищата са приели за безспорно установен факта, че в търговския обект на подсъдимия са продавани инкриминираните стоки. По експертен път е установено, че всички стоки носят графични, словни и фигуративни знаци на марките Ш., П., Л. В., Л. Щ. и Д.. Част от тях са сходни, а други идентични с оригиналните марки на фирмите, което може да доведе до объркване на потребителя относно действителния произход на стоките. Съдът е анализирал показанията на св. П. и С., съпоставил ги е с официалните отговори от правопритежателите на марките и със справката от Патентното ведомство на Р.България и е направил обоснованите изводи, че: всички инкриминирани стоки, носещи посочените марки са фалшификати, че търговските марки, предмет на делото са регистрирани по надлежния ред в България и/или в Европейския съюз, че нито подсъдимият, нито неговият италиански партньор / от когото Н. твърди, че е купувал стоката/ имат разрешение от маркопритежателите да използват в търговската си дейност стоки, носещи знаците на оригиналните марки. Въззивният съд е обсъдил възражението за процесуална негодност на протокола за доброволно предаване, чрез който са приобщени веществените доказателства по делото и правилно го е отхвърлил като неоснователно. Огледът на търговския обект е извършен в присъствие на продавачката, служител на подсъдимия, в присъствието на поемни лица и от надлежен орган. Без всякакво съмнение подсъдимият е подписал протокола за доброволно предаване на стоките /веществени доказателства по делото/, видно от заключението на почерковата експертиза. Поради това и касационният състав приема, че съставомерните факти и авторството на деянието са установени на база събраните по делото доказателства, анализирани обективно от решаващия съд, поотделно и в тяхната съвкупност, поради което не са налице нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК. При правилно установените факти, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция, материалният закон е приложен правилно. Правните съображения на първата инстанция, възприети и от въззивната, са подробни и убедителни и не е необходимо да се преповтарят. Възраженията на защитата на осъдения, че Варненският районен съд е следвало да прекрати делото, тъй като за същото деяние се води и административно- наказателно производство, както и защото има постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство са неоснователни. От материалите по делото е видно, че соченото от защитата постановление от 02.05.2012 г. на М. К.- прокурор от Варненската районна прокуратура не е за частично или цялостно прекратяване на производството. С него прокурорът изпраща на Патентното ведомство в [населено място] копия от материалите по делото и част от веществените доказателства- поименно изброени стоки от текстилна материя „за преценка налице ли е административно нарушение, респ. налагане на административно наказание”. В постановлението изрично е посочено, че тези стоки не са предмет на наказателното производство. От постановлението за привличане на обвиняем, както и от съдържанието на обвинителния акт се установява, че на Н. не е повдигано обвинение за стоки от текстилна материя. Поради това, цитираното постановление на прокурор К. не е от кръга актове, посочени в чл.24 т.6 от НПК и не може да послужи като основание за прекратяване на наказателното производство. Второто възражение на защитата третира въпроса за съотношението между наказателната и административно- наказателната отговорност на извършителя. Правната теория и съдебната практика приемат, че при идентичност на фактите, въз основа на които е ангажирана административно- наказателната и наказателната отговорност на едно лице, водеща е наказателната отговорност. В подкрепа на това становище са разпоредбите на чл. 33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Първата забранява да се образува административно- наказателно производство в случай, че за деянието е образувано наказателно производство, а втората задължава административнонаказващият орган да прекрати образуваното административнонаказателно производство и да изпрати преписката на прокурора, когато установи, че деянието съставлява престъпление. В ЗАНН е предвидена и възможност за отмяна на влязлото в сила наказателно постановление, когато с влязла в сила присъда се установи, че деянието съставлява престъпление. С тази законова уредба се гарантира спазване на принципа „ non bis in idem”, който би бил нарушен, ако лицето бъде санкционирано два пъти, с присъда и с наказателно постановление, за деяние с идентични или сходни факти /Решение на ЕСПЧ по делото „Ц. Ц. срещу България”/. В настоящия казус са налице данни, че Председателят на Патентното ведомство е издал НП № 220/ 28.11.2012 г., което е обжалвано от С. Н. пред Варненския районен съд. Наказателното постановление е издадено след образуване на нохд № 2327/12 г. на В., като на Н. е наложено административно наказание за продажба на стоки, означени със знаци на регистрирани марки, без съгласието на маркопритежателите, включително и за стоките, предмет на наказателното дело. Това обстоятелство обаче е основание за прекратяване на административно наказателното производство, а не на наказателното производство. Поради това правилно първоинстанционният съд е отказал да уважи искането на защитата в коментираната посока. Не се подкрепя от данните по делото възражението, че наказанието е явно несправедливо, тъй като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. При решаване на въпроса за размера на наказанието, съдилищата са отчели както завишената степен на обществена опасност на деянието, изводима от голямото количество инкриминирани стоки, така и ниската степен на обществена опасност на осъдения. Той е неосъждан и с добри характеристични данни, поради което наказанието е индивидуализирано в размер, значително под средния за предвиденото в материалноправната норма. Липсват законови предпоставки за удовлетворяване на претенцията на осъдения за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, защото представлявало маловажен случай, нито такива, даващи възможност за приложение на чл.78а от НК. Нормата на чл.172б от НК предвижда по-тежко наказуем състав / в ал.2/, но не и по-леко наказуем такъв. Неясно е и позоваването на разпоредбата чл. 216 ал.4 от НК, която няма отношение по казуса. Като взе предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. Н. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 501/2013 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 155/ 13.06.2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :