Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 01 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря М. П. и в присъствието на прокурора Тома Комов , като изслуша докладваното от съдията Каракашева н. д. № 732/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалба на адв.Н. В., повереник на частните обвинители П. А. А., А. М. А., К. П. А. и С. А. С. чрез законен представител А. С. А. срещу въззивно решение № 95 от 13.06.2022 г., на Апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 45/2022 г., по описа на съда. В жалбата е релевиран довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Р. М. Р. наказание, ангажиращ касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.Изложени са съображения, според които, както основното, така и кумулативното наказание, наложени на подс.Р. са занижени, тъй като са несъответни на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства.Заявена е липса на мотиви в частта от съдебния акт, касаеща индивидуализацията на наказанието.Настоява се още, че последното неправилно е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.В тази връзка се оспорва позицията на инстанционните съдилища, според която е прието, че поведението на подсъдимия непосредствено след деянието е било насочено към оказване помощ на пострадалите.Настоява се, че този извод е формиран при ингнориране показанията на свидетелите Х. Х., С. Х. и Д. Л., както и при надценяване на информацията, изводима от обясненията на подсъдимия Р..Несъгласие е изразено и със становището на съдилищата за проявена критичност от страна на подсъдимия, както и с това, че за същия са налице добри характеристични данни като се поддържа, че неправилно тези обстоятелства са включени в кръга обстоятелства, смекчаващи отговорността на Р..На последно място се сочи, че извън вниманието на съда е останал опита на подсъдимия да осуети и възпрепядства разследването срещу него, за което свидетелства факта, че е бил установен като участник в инкриминираното ПТП едва след разпознаването му от свидетелите Х. и С. Х.. Иска се отмяна на въззивния акт и увеличаване размера на наложените на подс.Р. основно и кумулативно наказание. На съдебно заседание пред касационния съд повереникът на частните обвинители адв.С., преупълномощен от адв.В., поддържа касационната жалба по изложените в допълнението нея съображения.Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, с оглед на което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Адв.А., упълномощен защитник на подсъдимия Р. М. Р. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставянето й без уважение. Подсъдимия Р. Р. не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционната присъда №74 от 23.11.2021г., постановена по НОХД №594/2021г., Окръжният съд – В. е признал подсъдимия Р. М. Р., за виновен в това, че на 07.07.2019г., около 19,40ч. от разклона на [населено място], обл.В. към главен път 904 по посока [населено място], обл.В., при управление на МПС-„О. А.“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение предвидени в чл.50, ал.1 от ЗДвП; чл.46, ал.1 от ППЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. П. А. и средни телесни повреди на лицата А. М. А. и С. А. С., поради което и на основание чл. 343, ал.3, вр. ал.1, б.“б“ и б.“в“ от НК и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение отложил за срок от пет години. На основание чл.343г, вр. чл.343 от НК наложил на подс.Р. Р. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. Съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия Р.. С обжалваното въззивно решение №95 от 13.06.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 45/2022г., Варненски апелативен съд потвърдил първоинстанционна присъда.Въззивното производство било образувано по жалба на повереника на частните обвинители адв.В., съдържаща оплакване за явна несправедливост на наложените на подс.Р. основно и кумулативно наказание, поради това, че са занижени. Заявеният с жалбата единствен касационен повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не е налице. Преди всичко следва да се посочи, че идентични с изложените в жалбата, инициирала настоящото производство съображения, аргументиращи явната несправедливост на наложеното на подс.Р. наказание, както основното, така и кумулативното такова, са били поставени на вниманието на въззивния съд, който обосновано ги е приел за несъстоятелни.На л.8 -11 от мотивите към проверявания съдебен акт, въззивният съд се е занимал подробно с възраженията на частното обвинение, излагайки аргументация, която изцяло се споделя от ВКС.В този смисъл, неоснователно се поддържа от касатора липса на мотиви в частта от мотивите, касаеща индивидуализацията на наказанието на подс.Р.. На следващо място, ВКС ще отбележи, че явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, каквато хипотеза не е налице по настоящото дело. Констатацията на проверявания съд, че основното наказание на Р. следва да бъде индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства е споделена от касационният съд.Неоснователно е твърдението, че въззивният съд е игнорирал обстоятелства, които отегчават отговорността на подс.Р., съответно е надценил тези, които я смекчават.Прочитът на съдебните мотиви в обжалваната им част установява, че въззивната инстанция в пълнота е обсъдила степента на обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е заключила, че тези от първата група имат превес.Възражението, че съдът е надценил смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства е несъстоятелно. Касационната проверка установява, че смекчаващите отговорността на Р. обстоятелства са отчетени коректно и са оценени от проверявания съд в тяхното действително съдържание.Правилно към тази група е съотнесено поведението на подсъдимия непосредствено след деянието, изразяващо се в оказване помощ на пострадалите.Неоснователно се поддържа от касатора, че тази съдебна констатация е изведена при игнориране на сведенията депозирани от свидетелите Х. и Л., съответно – при надценяване на информацията, съобщена от подсъдимия.Прочитът на показанията, дадени от посочената група свидетели установява, че въззивният съд не е интерпретирал погрешно дадените от тях сведения.По- нататък, споделена е и позицията на въззивната инстанция, според която инкриминираното деяние съставлява инцидентна престъпна проява в живота на подсъдимия, което в съчетание с останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства го характеризира го като лице с ниска степен на обществена опасност. В отговор на твърдението на жалбоподателите, че изразеното от подсъдимия разкаяние е само формално, следва да се посочи, че това тяхно заключение е изведено на базата на субективните им възприятия и в този смисъла няма обективна опора.Още повече, че ВКС е имал повод да посочи в принципен план, че конкретното поведение на подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от НПК, поради което липсата на демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност са факти, които не могат да отчегчават наказателноправното му положение.Същевременно, коректно са отчетени отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, които също са оценени в тяхното действително съдържание.Не се констатират отегчаващи отговорността на дееца, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да налагат допълнително завишаване на наложената санкция.Доводът, че подсъдимият Р. се е опитал да отклони и осуети разследването не намира опора в доказателствата по делото.Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани комплексно са оправдали заключението, че за постигане на всички цели по чл.36 от НК и най-вече за поправянето на дееца, не е било наложително същият да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 3 години лишаване от свобода. В този смисъл, законосъобразно е преценено от предходните съдебни инстанции, че целите на наказанието ще се постигнат и ако наложеното наказание не се търпи от подсъдимия ефективно, като приложението на чл.66 от НК ще укаже достатъчно въздействие по отношение на специалната цел. Обществената опасност на деянието принципно не може да бъде отделена от конкретиката на разглежданато престъпление, като бъдат игнорирани всички останали обстоятелства, посочени в чл.54 от НК, в каквато насока са изложените доводи. Няма основание за коригиране и на наложеното на подсъдимия кумулативно наказание, чийто размер е законосъобразно определен. В обобщение, в конкретния случай, по-строга наказателно-правна репресия би била неоправдана, с оглед личностния профил на подсъдимия и с нищо не би допринесла за постигане целите, визирани в чл.36 от НК, които при непредпазливите престъпления са свързани преди всичко със „създаването на условия за утвърждаване на вътрешните задръжки и за надлежно насочване и центриране на вниманието, за да се избегне поведение, което може да предизвика нежеланите от дееца престъпни последици“. / Н., И.. Наказателно право на НРБ. Обща част. София, Наука и изкуство.1972 /. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за неоснователна, поради което счита, че атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 95 от 13.06.2022 г., на Апелативен съд -Варна, постановено по ВНОХД № 45/2022г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :