Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр.София, 11.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3929 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на М. на п. на РБ против Решение от 13.03.2013 г. на Д. к. на К. на ч. с. и. на РБ, постановено по дисциплинарно дело № 2/2013 г., с което е отхвърлено искането на М. на п. по реда на чл.70 ал.1 ЗЧСИ за налагане на дисциплинарано наказание на ЧСИ А. Я., рег. № *** с Район на действие Окръжен съд – [населено място]. Оплакванията, развити в жалбата, са за неправилно прилагане на материалния закон, за необоснованост на решението и за допуснати нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на акта на дисциплинарната комисия и постановяване на решение, с което съобразно тежестта на извършените от А. Я. нарушения по чл.76 ЗЧСИ, да й бъде наложено дисциплинарно наказание. Искане за налагане на конкретно наказание жалбоподателят не е посочил в производството пред К. и в настоящата жалба. Ответната страна по жалбата ЧСИ А. Я. поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Изтъква се, че при напълно изяснени факти и обстоятелства по делото дисциплинарната комисия е стигнала до правилни правни изводи и е постановила законосъобразно и обосновано решение. Ответника по жалбата С. на К. на частните съдебни изпълнители, чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Иска се решението на Д. к. да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и провери данните по делото, намери за установено следното: Жалбата е депозирана в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Производството по дисциплинарно дело № 2/2013 г. на Д. к. на К. на частните съдебни изпълнители на РБ е образувано по реда на чл.70 ал.1 ЗЧСИ, въз основа на искане на М. на п. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. В. Я. поради допуснати нарушения и неизпълнение на законови задължения, констатирани в доклад при извършена проверка на дейността й по повод жалба на длъжника по изпълнително дело № 20127470400887 по описа на ЧСИ. Твърденията за нарушения, за които е поискано налагане на съответно наказание /без то да е посочено/, се изразяват в следното: 1/ ЧСИ в нарушение на чл.427 ГПК е образувала изпълнително производство извън нейната териториална компетентност; 2/ В нарушение на чл.426 ал.1 ГПК е определила размер на задължението, несъответстващ на изпълнителния лист, като в нарушение на чл.428 ГПК в поканата за доброволно изпълнение е отразено невярно задължението на длъжника - включена е сумата от 288 лева, нефигурираща в изпълнителния лист; 3/ В нарушение на чл. 446 ГПК е насочила изпълнението към несеквестируемо имущество на длъжника; 4/ В нарушение на чл.18 ал.1 ЗЧСИ не е извършила пълно проучване на имуществото на длъжника, респ. установяване наличието на секвестируемо имущество; 5/ В нарушение на чл.18 ал.1 ЗЧСИ и чл.12-13 от Етичния кодекс на ЧСИ е обезпечила изпълнението с неадекватни и несъразмерни мерки; 6/ В нарушение на чл.83 ал.1 ЗЧСИ е определила пропорционалната такса в завишен размер, несъответстващ на материалния интерес. За да отхвърли искането на М. за налагане на дисциплинарно наказание, дисциплинарният състав е приел, че при водене на изпълнителното дело, ЧСИ А. Я. е допуснала само нарушението по чл. 427 ГПК - действала е извън местната компетентност при извършване на изпълнителните действия. По отношение на останалите твърдяни нарушения, К. е приела, че едни от тях не са осъществени, а други, че не са довели до неблагоприятни последици за длъжника. Поради това, с решението си К. не е наложила дисциплинарно наказание на ЧСИ А. Я.. В подадената от М. на п. жалба се оспорва Решението на Д. к. само досежно приетото по отношение на твърдяните нарушения на нормите на чл.427 ГПК /т.1 от искането/, чл.426 и чл.428 /т.2 от искането/, и чл.446 ГПК /т.3 от искането/. Относно останалите нарушения, релевирани от жалбоподателя в дисциплинарното производство, за които К. е приела, че не са извършени от ЧСИ, в жалбата няма оплаквания за допуснати нарушения на закона, или на процесуалните правила, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от ЗЧСИ, те не следва да се обсъждат. С оглед на така очертания предмет на производството по чл.73 ЗЧСИ, настоящият състав приема следното: Изпълнителното производство е образувано въз основа на представен изпълнителен лист, издаден от РС – [населено място], по гр.д. № 696/2012 г., по силата на който длъжникът Д. Н. Т. от [населено място] е осъдена да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], сумата от 160.32 лева главница, 41.24 лева лихва за забава за периода от 25.04.2009 г. до 25.08.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2012 г., деловодни разноски 25 лева и 144 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист, на 22.06.2012 г. е образувано изпълнително дело № 201274790400887 по описа на ЧСИ Я.. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за заплащане освен на посочените суми, още и за сумата от „288 лева присъдени разноски”, 84 лева разноски по изпълнителното дело и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 85.83 лева. Основателен е доводът на жалбоподателя за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.427 ГПК, определяща местната компетентност на съдебния изпълнител. Съгласно цитираната норма, молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението, или в чийто район е постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него; или по постоянния адрес на взискателя или длъжника от вземане за издръжка. В конкретния случай с молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки. Същевременно, нито седалището на взискателя, нито постоянният адрес на длъжника, или на третите задължени лица /банки/, се намират в района на действие на ЧСИ А. Я.. Не са били налице и изключенията, визирани в нормата на чл.427 ал.2 ГПК, относно правилата за местна подсъдност. Следователно, по делото не е имало никакви данни и не е съществувало законово основание изпълнителното производство да се образува от съдебен изпълнител с район на действие - Окръжен съд [населено място]. Поради това съдът намира, че с действията си по образуване на делото ЧСИ А. Я. е допуснала грубо нарушение на правилата на местната компетентност, определени в чл.427 ГПК, което е достатъчно основание, за да бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност. На следващо място, видно от приложените доказателства по дисциплинарната преписка, в поканата за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника, е включена и сумата от 288 лева, посочена като „присъдени разноски”. С молбата за образуване на изпълнително дело, пълномощника на взискателя - адв. В. Г. е представила общо пълномощно без дата от м.октомври 2010 г., даващо й право да образува съдебно – изпълнителни производства срещу съответните длъжници на дружеството; както и договор за правна защита и съдействие за договорено и платено възнаграждение в размер на 288 лева. Този договор също е без дата, а като основание и предмет в документа е записано – „оказване на правна защита и съдействие за образуване на заповедно производство и установителен иск при възражение” срещу длъжника Д. Н. Т.. Впоследствие, едва на 03.12.2012 г., по изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно за адв. Г., касаещо процесуалното й представителство по изпълнителното дело срещу Д. Т., в който като договорено и изплатено възнаграждение е вписана сумата от 288 лева. Към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, по изпълнителното дело не са били налице документи, установяващи задължение на длъжника в цитирания по-горе размер. Както се посочи, пълномощно и договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по изпълнителното дело на адв. Г. са представени едва на 03.12.2012 г., докато поканата за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника на 16.07.2012 г. При това положение, налице е извършено от ЧСИ Я. нарушение на нормата на чл. 426 ал.1 ГПК, която предвижда, че съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Вписаният в поканата за доброволно изпълнение размер на задължението не отговаря нито на размера по представеният изпълнителен лист, нито на представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, които към този момент не са установявали наличие на задължение в размер на 288 лева в тежест на длъжника по изпълнителното дело. В хода на образуваното изпълнително производство ЧСИ Я. е наложила запори върху банковите сметки на длъжника в 16 банки. В тази връзка и по отношение на твърдяното нарушение на нормата на чл.446 ГПК съдът счита изводите на Дисциплинарната комисия за правилни. Към момента на налагане на запорите ЧСИ не е разполагал с информация за произхода на средствата по сметките. С действията си по принудителното изпълнение Я. фактически е допуснала нарушение на нормата на чл.80 ЗЧСИ, несъбирайки авансово от взискателя таксата за изпълнителните действия. Тъй като обаче, такова нарушение не е въведено от М. на п., то и съдът не следва да го обсъжда. Действията на ЧСИ А. Я., извършени в нарушение на нормите на чл.427, чл.426 и чл.428 от ГПК и чл.67 ЗЧСИ представляват дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задълженията й, следващи от закона, поради което съставляват основание за реализиране на дисциплинарната й отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание. Предвид установеното съдът намира, че подадената жалба е основателна. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл.53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, съобразявайки, че повечето са с формален характер, както и с факта, че на Я. не е налагано друго дисциплинарно наказание; че липсват данни срещу нея да са постъпвали други жалби и не на последно място, че не са съществено засегнати правата и интересите на длъжника, или на трети лица в изпълнителното производство, съдът намира, че за допуснатите от ЧСИ Я. нарушения, следва да й бъде наложено най-лекото дисциплинарно наказание по чл.68 ал.1 т.1 ЗЧСИ – порицание. По изложените съображения и на основание чл.73 ал.4 и ал.6 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение от 13.03.2013 г. на Д. к. на К. на с. и. по дисциплинарно дело № 2/2013 г. по описа на КЧСИ. Вместо това ПОСТАНОВЯВА: НАЛАГА на Ч. с. и.А. В. Я., рег. № ***, с Район на действие - Окръжен съд – [населено място] дисциплинарно наказание „Порицание”. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.