1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 50107 гр. София, 07.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: Председател: Татяна Върбанова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 530 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Юджийн Джи Гейда, гражданин на САЩ, чрез адвокат Д. Д., против Решение № 266712 от 26.11.2021г. по в.гр.д. 4794/21г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено Решение от 11.01.2021г. по гр.д.№ 36106/19г. на Софийски районен съд, в частта, с която „Бриксет“ ЕООД е осъден да заплати на Юджийн Джи Гейда на основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД сумата от 11 117.38 щ.д., получена без основание на 12.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 21.06.2019г. до окончателното изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 437.00 щ.д., представляваща лихва за забава за периода 08.08.2017г. – 19.12.2017г., и е прекратено производството по делото в тази част, както и в частта, с която е отменено първоинстан- ционното решение, в частта, с която „Бриксет“ ЕООД е осъден да заплати на Юджийн Джи Гейда на основание чл.86 ЗЗД лихва за забава за разликата над сумата от 437.00щ.д. до пълния присъден размер от 2 099.95 щ.д. за периода 20.12.2017г. – 19.06.2019г., като вместо това е постановено отхвърляне на иска по чл.86 ЗЗД за посочената разлика. Искането за отмяна на решението на Софийски градски съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, изразяващи се в направено от въззивния съд приравняване на хипотезите /основанията / за връщане на сумата, като ги е свел до една такава, без да съобрази разпоредбата на чл.55 ЗЗД, уреждаща три различни хипотези. Не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба - „Бриксет“ ЕООД, [населено място]. С Определение № 286 от 10.05.2022г. по настоящото т.д. № 530/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следния въпрос: Каква е исковата защита в хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел недопустимост на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и частично на този по чл.86 ЗЗД за сумата от 437.00щ.д., поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка по чл.299, ал.1 ГПК и чл.298, ал.1 ГПК, каквато е силата на присъдено нещо. След обсъждане на постановеното между същите страни Решение № 1041/31.10.2018г., постановено по гр.д. № 4118/2018г. по описа на Районен съд – Велико Търново, влязло в сила на 11.06.2019г., с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника искове с правно основание чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за връщане на сумата от 11 117.38 щ.д., като получена на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на пъзели, и сумата от 437.00 щ.д., представляваща лихва за забава за периода 01.08.2017г. – 19.12.2017г., въззивният съд е приел наличие на тъждество между страните и предмета на делата, тъй като ищецът се позовава на института на неоснователното обогатяване по чл.55 ЗЗД, претендирайки връщане на процесната сума, заплатена при липса на валидно правно основание. Развити са съображения, че искът по чл.55 ЗЗД е един, като в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а тази на ответника – основанието, на което е получил даденото.И в двете производства ищецът претендира връщане на процесната сума, която е заплатена при липса на валидно правно основание, т.е. правопораждащият факт е плащането на процесната сума, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд - развалянето на договора /в производството пред РС-Велико Търново/ и изначална липса на основание /в настоящото производство/. След като е отрекъл наличието на главен дълг, за неоснователен решаващият съд е приел акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 437.00 щ.д. и за периода 20.12.2017г. - 19.06.2019г. По въпроса, по който атакуваното решение е допуснато до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: В съдебната практика и правната доктрина няма спор, че в разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД са уредени три от специалните фактически състави на неоснователното обогатяване. В задължителното по силата на чл.130,ал.2 ЗСВ за съдилищата ППВС № 1/79 са разяснени всяка от трите хипотези на иска за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, които се разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента на получаването на престацията или отпада в последствие, т.е. хипотезите при които може да се претендира връщането на една неоснователно осъществена престация. Видно от мотивите на т.1 към ППВС № 1/79 постановяването му е обосновано с необходимостта от преодоляване на съществували неправилни тълкувания в отделни съдебни актове по повод неразграничаване на отделните фактически състави при приложението на чл.55 и чл.59 ЗЗД, считайки, че се касае за един единствен иск за неоснователно обогатяване и за едно единствено основание. За преодоляване именно на разбирането, че се касае за един иск за неоснователно обогатяване, в ППВС № 1/79 подробно са разгледани различните три хипотези на чл.55, ал.1 ЗЗД с оглед правилното им подвеждане под нормата на закона, с оглед процесуалните изисквания за разпределяне на тежестта на доказване и с оглед на различните правни последици. Към общия за всички фактически състави правопораждащ положителен факт – плащане на сумата, чието връщане се претендира, за да се реализира защитата по чл.55, ал.1 ЗЗД в изложението на обстоятелствата, на които се основава искът по смисъла на чл. 127, ал.1,т.4 ГПК, т.нар. фактическо основание на иска, в тежест на ищеца е посочване на коя от трите хипотези на текста се позовава. Следователно, всяка от хипотезите е основание за самостоятелен иск, поради което исковата защита в хипотезите на чл.55 ЗЗД се реализира чрез предявяване на отделни искове. По правилността на въззивното решение: С предявения пред Софийски районен съд иск ищецът Юджийн Джи Гейда, гражданин на САЩ, е поискал ответникът „Бриксет“ ЕООД да бъде осъден да му заплати сумата от 11 117.38 щ.д., на основание чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД - получената без основание, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска, както и лихвата за забава върху сумата от момента на поканата 01.08.2017г. до предявяване на иска в размер на 2 124.82 щ.д. Твърди, че с влязло в сила Решение № 1041/31.10.2018г. по гр.д. №4118/ 2018г. на РС Велико Търново е бил отхвърлен искът му за връщане на даденото по договор за покупко-продажби на стоки на отпаднало основание /чл.55, ар.1,предл.3 от ЗЗД/, ведно с лихва за забава от момента на поканата /чл.86 ЗЗД/, поради недоказаност на факта на сключен договор между страните по делото. Поради доказване и неоспорване на факта, че е налице извършено без основание плащане на претендираната сума от ищеца по банковата сметка на ответното дружество, възстановяването й се иска в хипотезата на чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД. При разгледан на заявеното основание и уважен от Софийски районен съд иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, въззивният състав при квалифицирането на предявения иск не е посочил хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД, на която изрично ищецът се е позовал. Правилно решаващият съд е установил, че между същите страни е постановено и влязло в сила решение по гр.д. № 4118/2018г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което искът за възстановяване на сумата от 11 117.38 щ.д., претендирана на отпаднало основание в хипотезата на чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД /развален между страните договор за покупко-продажба на пъзели/, е отхвърлен поради недоказване на твърдяното договорно правоотношение. Неправилно обаче е приел наличието на тъждество и в предмета на делото, изхождайки от разбирането, че ищецът се позовава на института на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, уреждащ един иск, по който е упражнил правата си в предходно производство. По предявения в настоящото производство иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД не е формирана сила на присъдено нещо, която да е пречка за разглеждането му по същество по смисъла на чл.299, ал.1 ГПК. Като е приел обратното и на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК е обезсилил първоинстанционното решение в посочената част, а за останалата част на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД е приел неоснователност поради липса на главен дълг, въззивният съд е постановил неправилно решение. Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд за произнасяне по същество на предявените искове по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. При новото разглеждане на делото въззвният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за направените разноски в касационното производство. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.4 във връзка с чл.270 от ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 266712 от 26.11.2021г. по в.гр.д. 4794/21г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.