Р Е Ш Е Н И Е № 231 С о ф и я, 27 май 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а й 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 454/2015 година. Производство по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на защитника на осъдения М. Г. П. от [населено място], област София адв.Г.Х. от САК, с основание в чл.420, ал.2 от НПК, като се претендира отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение от 22.10.2014 г., постановено по НОХД № 14276/2014 г. от Софийския районен съд с доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, алтернативно за изменянето му със замяна на лишаването от свобода с наказание пробация или „друго по-леко по вид наказание”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият П., лично и чрез защитника си адв.Г.Х. от САК моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията му по чл.425 от НПК, като съобрази следното : С протоколно определение от 22.10.2014 г., постановено по НОХД № 14276/2014 г. на Софийския районен съд отговорността на осъдения М. Г. П. от [населено място], област София е била ангажирана за извършено на 01.12.2013 г. в [населено място], област София престъпление по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор. В процедура по чл.383, ал.2 от НПК е приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения П. по НОХД № 10217/2013 г. на Софийския районен съд, в чийто изпитателен срок е било извършено инкриминираното по настоящето дело деяние, като е постановено същото да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Искането от защитника на осъдения от 11.03.2015 г. визира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при одобряване на споразумението, неправилното приложение на материалния закон при определяне на вида и размера на дължимото се наказание и заради явната му несправедливост, изводима от негативната за него последица от привеждане в изпълнение на предишното му условно наказание лишаване от свобода с искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от съдебното производство пред районния съд, алтернативно за изменяне на вида на наложеното му наказание с определяне на наказание пробация или друго по-леко по вид „справедливо” наказание. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира искането за направено в законоустановения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от осъден, имащ право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, неподлежащ и непроверен по касационен ред, поради което за допустимо, а разгледано по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК се аргументира с доводи за нарушения на разпоредбите на чл.382, ал.5 и 7 и чл.384, ал.3 от НПК, но свързано с нарушение на материалния закон – на чл.54 и чл.55 от НК, заради което съдът нямал основание да одобри постигнатото между защитника и прокурора споразумение, като противоречащо на закона и морала и като не били разяснени на осъдения П. последиците от това споразумение, водещо до приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, с което пък била нарушена и разпоредбата на чл.306, ал.1, т.3 от НПК. Позоваването на чл.384, ал.3 от НПК е неоснователно, тъй като разпоредбата касае другите страни в процеса, извън подсъдимия и защитника му, доколкото има конституирани такива по делото. Процедурата по глава 29 от НПК изисква, съгласно чл.381, ал.6, изр.2-ро от НПК, съгласие от страна на обвиняемия/подсъдимия с условията на постигнатото между защитника му и прокурора споразумение и декларацията му за отказ от съдебно разглеждане на делото по общия ред, което в случая е категорично заявено с подписа на П. както под представения проект за споразумение (л.21 от НОХД), така и съобразно отразеното в протокола от съдебното заседание негово изрично изявление. Подписвайки и самото споразумение, осъденият е изразил знанието си за какво престъпление се признава за виновен, какво наказание му се налага и относно начина на неговото изтърпяване – ефективно при първоначален строг режим в затвор, с оглед на миналото му осъждане, поради което не може да се възприеме възражението, че той не е уведомен за последиците от споразумението с характер на влязла в сила осъдителна присъда. От друга страна, съдът не е имал каквото и да е основание да предложи промяна в споразумението за приложение на чл.55 от НК с преминаване към друго по вид наказание, като приеме предлаганото в споразумението като несъответстващо на деянието и дееца. Наказателното производство е било образувано по повод допуснато на 01.12.2013 г. от осъдения П. ПТП с друг лек автомобил, при категорично установено негово нарушение на правило на ЗДвП относно осигуряване предимството на другия лек автомобил на процесното кръстовище, при което са били причинени вреди на другото МПС в размер на 1 272,70 лв и леки телесни повреди на три лица, но като несъставомерни, не са довели до повдигане на обвинение по чл.343 от НК. В същото време, справката в СДП, сектор ПП установява, че преди това той е бил двукратно наказван за управляване на МПС без каквато и да е правоспособност, включително и като е бил осъден за престъпление по чл.206, ал.1 от НК с предмет МПС (мотоциклет). Всичко това го е очертало като деец със завишена обществена опасност и престъпна упоритост да управлява различни МПС, без да притежава правоспособност за това. А всичко това сочи и на липса на визираното в искането основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неправилно приложение на материалноправните норми на чл.54 и чл.55 от НК. Така постигнатото със споразумението наказване на осъдения П. за извършеното не се явява явно несправедливо с оглед изискванията на тези разпоредби за постигане целите на чл.36 от НК. При осъществяване на деянието в изпитателния срок на отложеното за изпълнение предишно наложено му наказание, то и правилото на чл.383, ал.2 вр.чл.306, ал.1, т.3 от НПК е спазено и приложението на чл.68, ал.1 от НК е законосъобразно, поради което оплакванията и в тази насока са неоснователни. С оглед съображенията, касаещи съответствието на вида и размера на наложеното на осъдения П. наказание на извършеното от него, то няма какво повече да се допълни и относно наведеното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на същото, освен липсата на такова и неоснователността на искането в неговата цялост, поради което то следва да бъде оставено без уважение. Воден от горните съображения и на основание чл.426 вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. П. от [населено място], област София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение от 22.10.2014 г., постановено по НОХД № 14276/2014 г. от Софийския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :