2 Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 09.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 317/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 120 от 09.02.2012г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на П. Й. Ч., представляван от адв.Г. от АК-В., на въззивно решение №451 от 01.11.2010год. на ОС Враца, постановено по в.гр.д.№ 548/2010год. С това решение е потвърдено решение на РС Бяла Слатина, постановено на 08.06.2010г. по гр. дело № 392/2009г. С последното е отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК НА№...... т..... рег.№ ....., н.д.№ ..../....г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., с който П. Й. Ч. от [населено място], обл.В. , е признат за собственик на основание 483 ал.1 от ГПК/отм./ на процесния недвижим имот по ЗСПЗЗ, представляващ: НИВА от ..... дка зем.земя в м."Д. п.", III к-я, имот №......, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ по плана за земеразделяне на [населено място], обл.В., при граници и съседи посочени в акта: имот №......-полски път на Общината, имот №.......-полски път на Общината, имот № .......-нива на И. В. П. и имот №.....-нива наел.на А. М. Г.; отменен е също НА№......,т....., рег.№....., н.д.№....../......г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие PC-Б.С., с който П. Й. Ч. е продал на З. С. Е. от [населено място] нивата от ....... дка зем.земя , описана подробно в предходния нотариален акт, за сумата от 2900,00 лв. изплатена изцяло и в брой; отхвърлен е искът за делба на земеделската земя, представляваща нива от....... дка по отношение на ответника З. С. Е. като неоснователен; допусната е съдебна делба между съделителите В. П. Й. и П. Й. Ч. по отношение на процесната НИВА от ....... дка при квоти: за В. П. Й.-1/2 ид.ч. и за П. Й. Ч.-1/2 ид.ч.; допусната е съдебна делба между съделителите В. П. Й. и П. Й. Ч. и по отношение на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], обл.В., представляващ: ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ/ГОРА/ от....... дка, в м."А.", представляваща имот № ....... в землището на [населено място], обл.В., при граници и съседи: имот №........-залесена територия насл. на Д. Ц. Т. В. Р., имот № .......-ливада на П. С. П. и имот №.......-пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, наследствена от общия наследодател на страните по делото Й. П. Ч., б.ж. на [населено място], обл.В., починал на ......г., при квоти: за В. П. Й.-1/2 ид.ч., и за П. Й. Ч.-1/2 ид.ч. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила. Ответниците по касация В. П. Й. и З. С. Е. не вземат становище по жалбата. С цитираното по-горе определение № 120 от 09.02.2012г. е допуснато касационното обжалване за извършване на преценка за допустимостта на решението във връзка с въпроса - допустимо ли е произнасяне по непредявен иск. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението. В настоящия случай производството пред БСлРС е образувано е по предявени от В. П. Й. против П. Й. Ч. иск за делба на НИВА от ........ дка - зем.земя в м."Д. п.", и на ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ/ГОРА/ от ....... дка, в м."А.", и двата имота находящи се в землището на [населено място], обл.В., както и за отмяна на НА№ .... т..... рег.№ ...., н.д.№ ..../........г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., В ЧАСТТА, с която П. Й. Ч. от [населено място], обл.В. , е признат за собственик на основание 483 ал.1 от ГПК/отм./ на процесния недвижим имот по ЗСПЗЗ, представляващ: НИВА от ........ дка зем.земя в м."Д. п.", над 1 / 2 ид. част . Ищецът е поддържал, че двата недвижими имота, предмет на делото, са останали в наследство от общия им наследодател Й. П. Ч. –поч. ......г.,чийто единствени наследници са той и ответника съответно като негови правнук и син, че имотите са възстановени с влезли в сила решения на ОСЗ , както и, че имат равни права. Съобразно тези си твърдения е оспорил и е поискал отмяната на НА№..... т..... рег.№ ....., н.д.№ ...../......г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., В ЧАСТТА, с която същият легитимира П. Й. Ч. като собственик на процесната нива над 1 / 2 ид.част. В срока за отговор ответникът е оспорил произхода на ищеца и качеството му на наследник на общия наследодател. По отношение на процесната нива се е позовал на придобивна давност. Представил е и НА№......, т....., рег.№......, н.д.№ ....../......г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие PC-Б.С., с който е продал на З. С. Е. от [населено място] нивата от ....... дка зем.земя за сумата от 2900,00 лв. изплатена изцяло и в брой. Във връзка с последния нотариален акт съдът е конституирал като страна в производството и З. С. Е.. С постановеното на 08.06.2010г. по гр. дело № 392/2009г. решение , БСлРС е приел за установено, че общият наследодател Й. П. Ч. –поч........г. е имал двама сина – ответникът П. Й. Ч. и В. Й. Ч. – починал на ......г. и оставил за единствен наследник внука си В. П. Й. /ищецът/, който е единствено дете на сина му П. В. Й.-поч. на ........г. Приел е също, че по отношение на реституираните нива и гора, останали от общия наследодател, ищецът В. П. Й. и ответникът П. Й. Ч. са съсобственици на основание наследство и реституция при равни права. Счел е също за неоснователно възражението на ответника Ч. за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на нивата. С оглед на това съдът е отменил изцяло НА№.... т...... рег.№...., н.д.№..../.......г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., с който се легитимира П. Й. Ч. като собственик на процесната нива, както и НА№...., т....., рег.№......, н.д.№ ....../.........г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие PC-Б.С., с който П. Й. Ч. е продал на З. С. Е. от [населено място] същата нива. С решението съдът е допуснал до делба и двата недвижими имота между В. П. Й. и П. Й. Ч. и е изключил от делбата З. С. Е.. За да потвърди това решение въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд досежно това, че В. П. Й. и П. Й. Ч. са единствените наследници на общия наследодател по отношение на реституираните имоти, и , че възражението на Ч. ,че е станал изключителен собственик на нивата на основание изтекла в негова полза придобивна давност, е неоснователно. Отчел е, че съдът е следвало да отмени двата нотариални акта единствено до размер 1 / 2 ид.част от имота, а не изцяло, както и да допусне делба на нивата между В. П. Й. и З. С. Е., но предвид забраната да се влошава положението на жалбоподателя е приел, че този порок не може да бъде саниран и поради това решението следва да се потвърди. При тези данни касационната инстанция констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли “плюс петитум” – искането на ищеца за отмяна на първия нот.акт е само за частта, легитимираща ответника Ч. като собственик над ½ ид.част от процесната нива,а съдът е отменил целия нот.акт; липсва направено в хода на производството позоваване на чл. 76 от ЗН за относителна недействителност на сделката по втория нотариален акт и съдът служебно /което е недопустимо и с оглед на ТР№1/04г. на ОСГК/ е отменил при това изцяло и този нотариален акт; не е изследван от съда брачният статут на купувача по втората сделка-дали имотът не е СИО , доколкото делба без участието на съпругата на Е. би била нищожна. Посочените процесуални действия на съда обосновават извод за недопустимост на решението. Този порок не е констатиран от въззивния съд и като краен резултат и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли “свръх петитум” . С оглед диспозитивното начало в процеса е недопустимо съдът да излиза извън рамките на търсената защита. Той е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. Предвид обстоятелството, че ищецът е поискал отмяна на нотариалния акт само досежно ½ ид.част от имота, недопустимо е съдът да постановява отмяна на същия изцяло. На следващо място съгласно нормата на чл.76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. Трайната съдебна практика, установена с ТР№1/04г. на ОСГК, приема, че недействителността по чл. 76 ЗН е особен вид недействителност - след като актът на разпореждане със сънаследствено имущество може да се заздрави и се заличат последиците на недействителността, то тази недействителност предполага ограничено във времето състояние на сделката в отношенията между сънаследниците. Касае се за относителна недействителност, която предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е. лицата с конкретен материален интерес. За тези лица недействителността на сделката е една възможност, едно право, упражняването на което зависи само от тях. В съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателят по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес - по арг. от чл. 279 ГПК, под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Недопустимо е съдът служебно да се позовава на тази относителна недействителност и да отменя нотариалният акт, в който е материализирана разпоредителната сделка, още повече, че тази недействителност има ограничен обхват - няма действие по отношение на всички, а само спрямо сънаследника, който не е извършил разпореждане. Нещо повече, дори и при надлежно предявен иск по чл.76 ЗН /което в случая не е налице/ следва да се има предвид, че приобретателят по сделката също има качеството на главна страна (ответник) и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност. В тази връзка е необходимо да се изследва брачния статут на последния към датата на сключване на сделката и конституиране като главна страна-ответник и на съпруга при установяване режим на СИО. Това следва и от нормата на чл. 75, ал. 2 ЗН , която постановява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изложените по-горе въпроси, в това число и евентуалният спор по чл. 76 ЗН се явяват преюдициални и обуславящи спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри (съпритежатели) на правото на собственост. Задължение за въззивния съд е като втора инстанция по същество да определи съобразно съдържащите се в исковата молба обстоятелствена част и петитум рамките на търсена защита. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането и произнасянето – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. В конкретния случай извършените процесуални действия и бездействия на съда при разглеждането на спора и произнасяне на съдебния акт, в контекста и на изложеното по-горе, имат пряко отношение към допустимостта на постановеното решение, а за нея ВКС е задължен да следи служебно, дори и без изтъкнати доводи и съображения в касационната жалба по този въпрос съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ от 19.II.2010г. Изложеното обуславя недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №451 от 01.11.2010год. на ОС Враца, постановено по в.гр.д.№ 548/2010год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: