Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

[населено място], 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 2451 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. И. и Р. Т. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв.П. С. от Ямболска адвокатска колегия срещу решение № 7 от 15.2.2019 г, постановено по в.гр.дело № 340/2018 г на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 210/6.7.2018 г по гр.дело № 1738/2017 г по описа на Окръжен съд-Бургас.
С първоинстанционното решение е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .., т.6, рег. № ... по н.д. № .. от 5.12.2008 г, на нотариус с район на действие Бургаски районен съд, по силата на който „Каучукова компания ДС“ ООД, представлявана от С. И. е прехвърлила на С. И. недвижим имот с идентификатор № ....., представляващ ателие за творческа дейност с площ от 53, 03 кв.м, ведно с прилежащи общи части, в [населено място], [улица], намиращо се в сграда № 2 за сумата 31 500 лв с ДДС, като накърняващ добрите нрави.Осъдил е С. И. И. и Р. Т. И. да предадат на „Каучукова компания ДС“ ООД владението на този недвижим имот на основание чл.108 ЗС, като е осъдил ответниците да заплатят на дружеството на основание чл.78 ал.3 ЗЗД разноски в размер на сумата 9693, 92 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. С направеното валидно изявление за отказ от иска, съдът е десезиран, което представлява пречка за произнасяне по съществото на спора, с оглед на което постановения въззивен акт е процесуално недопустим. Преценката на съда следва да се сведе единствено до това дали лицето, което е извършило отказа от иска е легитимирано да го направи, но не и дали това действие е в интерес на дружеството.Иска се обезсилването на решението като недопустимо и прекратяване на производството по делото, респ. отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба „Каучукова компания ДС“ ООД оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.К. Т.-особен представител.Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
С определение № 428 от 3.6.2020 г, постановено по гр.дело № 2451/2019 г на ВКС, Трето ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси :
1/Представлява ли евентуалното неплащане на цената по договор за покупко-продажба основание за прогласяване нищожността на сделката, поради противоречие с добрите нрави и
2/Продажбата на недвижим имот на занижена цена, респ. на цена по данъчна оценка, представлява ли основание за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД.

По отговора на поставените въпроси.
1/ С решение № 31 от 1.3.2018 г по гр.дело № 1532/17 г на ВКС, ГК, Второ ГО, решение № 6 от 31.1.2013 г по гр.дело № 470/12 г на ВКС, Трето ГО и решение № 884 от 2.12.2009 г по гр.дело № 2799/2008 г на ВКС, ГК е прието, че фактът, че приобретателят по сделката е заплатил на продавача продажната цена по сделката не води до нищожност на сделката, а е облигационно вземане, което е основание за реализиране на договорната отговорност по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД.Действително продавачът сключва договора, за да получи цената на вещта, която прехвърля и във всички случаи договорът има основание, когато такава цена е уговорена.Самото плащане на цената на вещта обаче е извън фактическия състав на продажбата.Договорът се сключва в момента на постигане на съгласие от двете страни по всички негови съществени елементи, а изпълнението на поетите задължения по него, съответно –неизпълнението, не рефлектира върху валидността му и не води до нищожност, поради противоречие с добрите нрави.
2/За да отговори на втория от поставените въпроси, настоящият състав на ВКС съобрази правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.Според ТР № 1 от 15.6.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай.ВКС в практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност.При преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката.Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност.Още повече законът за местните данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея.Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави.В този смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от 25.6.2010 г по гр.дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение, решение № 119/22.3.2011 г по гр.дело № 485/11 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 29 от 22.3.2017 г по гр.дело № 2955/2016 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 24 от 9.2.2016 г по гр.дело № 2419/2015 г на ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 65 от 21.3.2017 г по гр.дело № 639/2016 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение.

От данните по делото се установява следното :
Първоинстанционният Бургаски окръжен съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка, поради противоречие с добрите нрави, тъй като приобретателят не е заплатил на продавача цената по сделката, респ.заплатената такава не отговаря на пазарната стойност на вещта и евентуален иск по чл.40 ЗЗД за недействителност, тъй като представителят и лицето, с което той договаря, се споразумели във вреда на представлявания, поради което договорът не произвежда действие за представлявания и иск по чл.108 ЗС за ревандикация на същия имот.
Установено е по делото, че на 10.6.2005 г ответникът С. И. като физическо лице е сключил с „Интертайм Бургас“ ООД договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който дружеството се е задължило да построи и предаде в уговорената степен на завършеност процесното ателие, срещу заплащане на сумата 30 000 лв без ДДС в срок до 15.10.2005 г-съгласно приложен анекс.На 17.10.2005 г “Интертайм Бургас“ ООД е прехвърило на ищцовото дружество собствеността върху имота срещу сумата 36 000 лв с ДДС, за което е издадена фактура от 14.10.2005 г. С нотариален акт № .., т.6, рег.№ ..... от 5.8.2008 г дружеството, представлявано от управителя С. И. И. е продало на последния като физическо лице, описания недвижим имот за сумата 31 560 лв с ДДС, която продавачът е заявил, че е получил изцяло и в брой от купувача.Ищецът е подържал, че за сделката ответникът е използвал протокол от 12.11.2008 г за проведено общо събрание на съдружниците, на което Д. Ш. е заявил съгласие имотът собственост на дружеството да бъде продаден.Този протокол обаче не е подписан от Ш..
При предходното разглеждане на делото от ВКС, с решение № 149 от 6.11.2017 г, постановено по гр.дело № 151/2017 г на Трето Гражданско отделение е обезсилено решение № 84/5.7.2016 г по в.гр.дело № 208/2016 г на Апелативен съд-Бургас и потвърденото с него решение № 95/22.2.2016 г по гр.дело № 82/2015 г на Окръжен съд-Бургас и е върнал делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.Приел е, че Д. Г. Ш. и С. И. И. са съдружници с равни дялове и управители на дружество „Каучукова компания ДС“ ООД, които представляват и управляват същото заедно и поотделно.Исковата молба, предявена от дружеството е подписана от управителя Д. Г. Ш. и е насочена срещу С. И. И. и съпругата му Р. Т. И..С нея се иска прогласяване на нищожността, поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба, по силата на който С. И. И. в качеството си на управител на дружеството е продал на себе си като физическо лице процесното ателие, както и ревандикацията му.В първоинстанционното производство от дружеството са постъпили молби с вх.№№ 3008/17.2.2015 г и 5225/20.3.2015 г, подписани от С. И. в качеството му на управител, с които е направен и подържан отказ от предявените искове и е поискано прекратяване на делото.ВКС е приел, че въззивният съд не е формирал изводи, дали е налице редовно сезиране, респ.десезиране, въпреки служебното му задължение да го стори.Действайки като законен представител на дружеството и подавайки молби за отказ от иска, С. И. е заел позицията на ищеца, а като физическо лице е бил на позицията на ответник, т.е извършвал е процесуални действия като представител и в лично качество от името на двете насрещни страни с противоположни интереси по материалноправния спор, предмет на делото.В случая е било налице не само разногласие между двамата управители, но и участие на един от тях на насрещни позиции.Поради това е било необходимо и назначаването на особен представител на ищеца.Предвид изложеното решението на АС е обезсилено, както и потвърденото с него решение на ОС и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото от търговско дружество „Каучукова компания ДС“ ООД, представлявано от управителя С. И. е постъпила молба от 29.11.2017 г, в която заявява, че подържа депозираните искания от 17.2.2015 г и 20.3.2015 г за отказ от предявените искове.Същевременно е постъпила молба от дружеството, представлявано от другия управител Д. Ш., с която заявява, че подържа предявените искове.При това положение и тъй като управителите на дружеството са на противоположни позиции на основание чл.29 ал.4 ГПК на дружеството е назначен особен представител-адв.К. Т. от БАК, който е приподписал исковата молба.
С обжалваното въззивно решение, Бургаски апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал предявен от „Каучукова компания ДС“ иск за нищожност на договор за покупко-продажба, сключен от една страна с управителя на дружеството С. И., а от друга като купувач С. И. в лично качество.Договорът е прогласен за нищожен, като накърняващ добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД, като на основание чл.108 ЗС ответниците са осъдени да предадат на дружеството собствеността и владението на недвижимия имот, предмет на нищожната сделка.Приел е, че при първоначалното разглеждане на делото, на 17.2.2015 г и на 20.3.2015 г е подадена молба за отказ от иска, която не съдържа валидно волеизявление в този смисъл.Приел е, че с връчване на преписа от исковата молба С. И. е придобил качеството ответник по делото и не би могъл валидно да упражни правата като управител, извършвайки отказ от предявените от другия управител искове.Това е така, защото от една страна той заема позиция на ответник като физическо лице, а от друга чрез изявлението за отказ от иска, заема позицията на ищец.Това положение изпълва хипотезата на чл.29 ал.4 ГПК, поради което първоинстанционният съд е действал в съответствие с процесуалния закон като е назначил особен представител на ищцовото дружество.Особеният представител не е подържал заявеният отказ от иска, поради което първоинстанционното решение е прието за валидно и допустимо.Прието е за неоснователно твърдението на ответниците, че при връщане на делото за ново разглеждане съдът не им е връчил препис от исковата молба.Назначеният особен представител е приподписал първоначалната искова молба, без изменения и допълнения.Не е направено, нито допуснато изменение на първоначалната искова претенция, не са твърдени нови факти обстоятелства, нито пък искания за нови доказателства, като при това положение подаденият от ответниците на 22.6.2015 г писмен отговор по чл.131ГПК запазва действието си.По иска за нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави, въззивният съд е приел следното : когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат от сделката са съвместими с общо приетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.Добрите нрави са накърнени когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно са довели до неоправдано разместване на имуществени права.
Съдът е приел, че ответникът по делото е упражнявал правата си на управител при нарушение на принципите на добросъвестност и фирмена лоялност, както по отношение на дружеството, така и по отношение на съдружника си.Поради професионалните си знания и умения като счетоводител и по вътрешна уговорка между двамата управители, И. е отговарял за счетоводната дейност на дружеството, като лично се е занимавал с оперирането по банковата сметка на дружеството и с касовите операции.Извършеното разпоредително действие злепоставя интересите на дружеството и е в лична изгода на приобретателя.Купувачът по сделката не е внесъл по сметка на продавача цената на имота, респ. внесъл е цена три пъти по-ниска от действителната пазарна цена в размер на около 76 000 лв.Следователно не е установена изобщо или установената такава разменна насрещна престация не е адекватна, с оглед принципа на еквивалетност, което сочи на нарушение на добрите нрави.

С оглед отговора на поставените въпроси и по оплакванията в касационната жалба, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
В съответствие с дадените от ВКС задължителни указания, при предходното разглеждане на делото, въззивният съд на основание чл.29 ал.4 ГПК е назначил особен представител на дружеството поради наличие на противоположни интереси по конкретното гражданско дело между представляван и представител.Особеният представител е заявил, че не подържа молбите за отказ от иска, следователно съдът не е бил десезиран с изявление по чл.233 ГПК.При това положение постановеното въззивно решение не е процесуално недопустимо.С оглед отговора на поставените въпроси обаче същото е неправилно, постановено в противоречие с дадените с практиката на ВКС, формирана на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК правни разрешения.С оглед на същите добрите нрави не са накърнени, тъй като не може да се приеме, че се е стигнало до неоправдано разместване на имуществени блага.Дори да се вземе за база пазарната оценка на имота, която съгласно съдебно-техническата експертиза е в размер на 76 000, също не е налице неравностойност на престациите по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД, тъй като волеизявленията на страните са в рамките на свободата на договаряне.
С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено, като се отхвърлят исковете за нищожност, поради нарушение на добрите нрави.Предявеният иск по чл.40 ЗЗД за недействителност на сделката, тъй като представителят и лицето, с което той е договарял, са се споразумели във вреда на представлявания, е заявен като евентуален.Въззивната инстанция не се е произнесла по него.С оглед отхвърляне на главните искове, въззивният съд дължи произнасяне по евентуалния такъв.Доколкото ревандикационният иск е обусловен от предявения при условията на евентуалност иск, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и по обусловения от изхода му иск по чл.108 ЗС.
При новото разглеждане на делото, въззиният съд следва да се произнесе по сторените пред съдилищата разноски, в това число и тези, заплатени пред ВКС, на основание чл.294 ал.2 ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 7 от 15.2.2019 г, постановено по в.гр.дело № 340/2018 г на Апелативен съд-Бургас, с което са уважени предявените от „Каучукова компания ДС“ООД срещу С. И. И. и Р. Т. И. обективно и субективно съединени искове по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № .... ,т.6, рег.№...., дело .... от 5.12.2008 г на нотариус О. Ж. № 133 по регистъра на Нотариалната камара, действащ в района на Бургаски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Каучукова компания ДС“ООД, представлявано от особения представител адв.К. Т. от АК-Бургас срещу С. И. И. и Р. Т. И. обективно и субективно съединени искове по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави на покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт №... ,т.6, рег.№ ....., дело..... от 5.12.2008 г на нотариус О. Ж. № 133 по регистъра на Нотариалната камара, действащ в района на Бургаски районен съд, с която дружество „Каучукова компания ДС“ ООД е продало на С. И. И. и Р. Т. И. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....... в [населено място], [улица], в сграда № .. и представляващ ателие с площ по документ 53 кв.м за сумата 31 560 лв с ДДС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на предявения в условията на евентуалност иск по чл.40 ЗЗД за недействителност на горната сделка, тъй като представителят и лицето, с което той е договарял са се споразумели във вреда на представлявания и обусловения от изхода му иск по чл.108 ЗС за ревандикация на същия имот.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.