Р Е Ш Е Н И Е № 158 С., 07.11.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря К.Дали като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1128 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 1020 от 18.06.2012г. по въззивно търговско дело № 428/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С него е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на иска на дружеството срещу [община] за заплащане на сумата 12 053лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД- обезщетение за забава за периода 13.06.2006г.-25.05.2011г. в плащането на дължимото възнаграждение от 20 000лв. по договор за проектантска услуга от 01.06.2006г. Решението в частта за уважаването на иска по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД за сумата 20 000лв. не е било предмет на въззивното обжалване и е влязло в сила. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът поддържа, че апелативният съд не е преценил правилно събраните доказателства за предаване на изработения проект с приемо-предавателeн протокол и отправяне на покана за плащане на възнаграждението, обективирана в издадена от изпълнителя и приета и осчетоводена фактура от възложителя по договора за изработка. Поддържа, че фактурата има доказателствената стойност на покана за плащане на възнаграждението за приетата работа. Прави искане за отмяна на решението и за уважаването на иска за заплащане на обезщетението за забава със законните последици. Отговор на касационната жалба от насрещната страна-ответника [община], възложител по договора за изработка не е постъпил в срока по чл.287 ГПК. С определение № 524 от 12.06.2013г. съставът на ВКС допусна при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК касационно обжалване по материалноправния въпрос за възможността с подписването на фактурата, получателят на услугата по договор за изработка да бъде поставен в забава за плащането на възнаграждението. Въпросът е поставен при законодателната уредба, действаща преди новата разпоредба на чл.303а ТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013г., приложима за договорите, сключени след 15.03.2013г./. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т.о., след преценка на данните по делото и заявените касационни основания и в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е потвърдил извода за неоснователност на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за проектантска услуга от 01.06.2006г., сключен между общината като възложител и ищеца като изпълнител. Изложил е собствени съображения, че възложителят изпада в забава при наличие на една от хипотезите на чл.84 ЗЗД и доколкото в договора не е уговорен срок за изпълнението на задължението за плащане на цената, следва да бъде поканен от кредитора. Мотивирал е, че ищецът който носи доказателствена тежест да установи поканата за плащане, поставяща длъжника в забава, не е установил този факт. Връчената на общината фактура /известие към фактура/ не представлява такава покана, тъй като тя е данъчен документ, чието издаване е задължение на данъчно задълженото лице-доставчик на стоки или услуги, с оглед установяване настъпването на данъчното събитие и възникване на задължението за заплащане на ДДС, поради което само по себе си издаването на такъв документ не е равнозначно на покана към длъжника с последиците поставянето му в забава. Предвид извода за липса на надлежна покана за изпълнение е счел, че общината не е поставена в забава по отношение изпълнението на задължението си за заплащане на дължимото по договора възнаграждение и не дължи обезщетение за мораторните вреди от неизпълнението му в размер на законната лихва за исковия период. По поставения материалноправен въпрос: Фактурата е първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира доставка на стока или услуга към получателя й. Съгласно чл.113,ал.1 ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга /или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 ЗДДС/. Последователна е практиката на ВКС, че двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка има доказателствено значение за сключен договор за изработка и е основание за плащане на уговореното възнаграждение; тя може да бъде ценена и като доказателство за приемане от поръчващия на фактически извършените работи, независимо от липса на подписан приемо-предавателен протокол- Решение 138 от 17.10.2011г. по т.д.№ 728/2010г. на ІІ т.о. и Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. 333/2011г на ІІ т.о. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване е в хипотеза на изискуемо задължение за плащане на възнаграждението по чл.266,ал.1 във вр. с чл.264 ЗЗД, чийто падеж не е обвързан с издаване на фактура и не е определен в договора, но възложителят е приел издадения данъчен документ, в който е описан видът на услугата и стойността й и е посочена банкова сметка за плащане на възнаграждението. По поставения в контекста на изложената фактическа обстановка правен въпрос, съставът на ВКС приема, че след като задължението на възложителя за плащане на възнаграждението е станало изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на фактурата от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението на поръчващия- той вече е настъпил. В такава хипотеза, издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение- чл.84,ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава. Задължението на лицето по чл.3 ЗДДС е да издаде в петдневен срок от настъпването на данъчното събитие фактура или друг данъчен документ по чл.112 ЗДДС с оглед облагане с данък на извършените от него доставки на стоки или услуги. Законът не предвижда задължение на това лице да изпрати фактурата на получателя. Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има и облигационната последица на покана по чл.84,ал.2 ЗЗД. Вменяването в задължение на търговеца, чиято работа е вече приета и изпълнителят е получил фактурата с посочена банкова сметка, да отправя последващо изрично искане за плащане, за да постави длъжника си в забава, не намира опора в закона. Необходимост от повторна покана за плащане към длъжник с неоспорено задължение, би означавало неоправдано толериране на забавата на плащане на възнаграждение по търговска сделка в противоречие с Директива 2011/7/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Изискванията на Директивата са изрично въведени с новата разпоредба на чл.303а /ДВ бр.20/2013, приложима за договорите, сключени след 15.03.2013г./. По съществото на спора: С оглед отговора на правния въпрос, решението на САС е частично неправилно. Съгласно т.ІV от сключения между страните договор, договореното възнаграждение е 20 000лв. без ДДС, дължимо по банков път след предаване на проекта. Безспорно между страните е приемането на проекта от общината, обективирано и в приемо-предавателен протокол от 13.06.2006г. Ищецът [фирма] е издал известие към фактура на 13.06.2006г., съдържащо описание на услугата, стойност и отразена банкова сметка. Решаващият извод на въззивния съд, че само по себе си издаването на фактура не е равнозначно на покана към длъжника е неправилен, тъй като освен издадена в изпълнение на задълженията на доставчика на услуги по ЗДДС, тя е изпратена на възложителя, поради което има действие на покана по чл.84,ал.2 ЗЗД с последиците поставянето му в забава. С исковата молба, постъпила в съда на 25.05.2011г. ищецът е претендирал обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода 13.06.2006г. до 23.02.2011г. Възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за обезщетението за забавено плащане е частично основателно, като са погасени лихвите, дължими за тригодишния период от предявяване на иска – натрупаните до 25.05.2008г. Приложимият давностен срок е по чл.111, б.“в“ЗЗД, а не общият петгодишен, каквото е становището на [община]. Акцесорното вземане за периода от 25.05.2008г. до 23.02.2011г. е дължимо и същото е в размер на 6 769.50лв. Поради изложените съображения и на основание чл.293,ал.1 във вр. с ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество с уважаване на иска до размер на 6 769.50лв. Решението в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за забава за периода до 25.05.2008г. следва да бъде оставено в сила, тъй като вземането е погасено по давност. Въззивният съд е потвърдил решението на СГС за отхвърлянето на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода от 13.06.2006г. до 25.05.2011г.- до завеждането на иска без да съобрази, че крайната дата, до която е поискано е 23.02.2011г. В частта за произнасяне по иска за заплащане на обезщетение за забава за периода от 23.02.2011г. до 25.05.2011г. решението на САС и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд са недопустими –постановени по иск, с който съдилищата не са сезирани и следва да бъдат обезсилени на основание 293,ал.4 във вр. с чл.270 ГПК. Съобразно изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски, съобразно уважената част на иска за трите инстанции-1 197лв. На касатора следва да бъде възстановена, на основание чл.4б от ЗДТ неправилно изисканата и внесена от него държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 Тарифа № 1 в размер на 399лв. /сумата над 241 лв. по вносна бележка-разписка № 02000180562050 от 04.07.2013г./, която не е включена в дължимите от ответника разноски. Сумата следва да се преведе по посочената на л.29 от материалите по делото на ВКС банкова сметка на касатора. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 и ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 1020 от 18.06.2012г. по въззивно търговско дело № 428/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав и потвърденото с него Решение № 268 от 21.11.2011г. по гр.д.№ 288/2011г. на ОС Видин в частта за отхвърлянето на иска, предявен от [фирма], [населено място] срещу [община] за заплащане на основание чл.86,ал.1 ЗЗД на обезщетение за забава за периода 25.05.2008г.-23.02.2011г. върху сумата 20 000лв., дължима по договор за проектантска услуга от 01.06.2006г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [община] да заплати на основание чл.86,ал.1 ЗЗД на ВТС К.“Е., [населено място] сумата 6 769.50лв. /шест хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и 50ст./ обезщетение за забавено плащане за периода 25.05.2008г.-23.02.2011г. на дължимото възнаграждение от 20 000лв. по договор за проектантска услуга от 13.06.2006г. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 13.06.2006г.-25.05.2008г. ОБЕЗСИЛВА същото решение и потвърденото с него Решение № 268 от 21.11.2011г. по гр.д.№ 288/2011г. на ОС Видин в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 23.02.2011г.-25.05.2011г. ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 197лв. разноски по делото за трите съдебни инстанции. Да се върне на [фирма], [населено място], на основание чл.4б ЗДТ сумата 399лв. по вносна бележка /разписка № 02000180562050 от 04.07.2013г./ недължимо внесена държавна такса по сметката на ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.