Р Е Ш Е Н И Е № 94 София, 18.07.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 04.06.2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 3030 /2018 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Я. Г. от [населено място], в качеството му на конституиран по реда на чл.227 ГПК правоприемник на починалата в хода на делото ищца П. Д. Я. - б.ж. на [населено място], против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1938 от 20.07. 2018 г., по в.гр.д.№ 983/2018 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 7813 от 22. 11.2017 г., по гр.д.№ 10723/2016 г. е отхвърлен предявения срещу ЗД ”БУЛ ИНС” АД пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 22 400 лв. до 36 000 лв. – обезщетение за причинени, приживе, на пострадалата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.04.2016 г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в общ размер от 1622.38 лв. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното несъгласие на касатора е с извода на въззивния съд, че общият размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди е справедливо по см. на чл.52 ЗЗД и се явява достатъчен паричен еквивалент за тяхното репариране. Касационното обжалване е допуснато с определение на ВКС,ТК № 214 от 03. 04. 2019 г. на основание чл.280, ал.1 ГПК. Прието , че следва да се извърши проверка за съответствието на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната съдебна практика по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на справедливо по см. чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента Ответникът по касационната жалба ЗД”БУЛ ИНС” АД в срока по чл. 287, ал.1 ГПК наред с възражението си срещу искането за допускане на касационно обжалване, излага и подробни писмени съображения за неоснователност на въведените касационни основания, както и въвежда възражение по чл.278, ал.5 ГПК. Допълнително становище в проведеното по делото открито съдебно заседание не излага. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите и възраженията на страните във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел за доказани предпоставките на закона за ангажиране пряката функционална отговорност на застрахователя за обезвреда настъпилите, приживе за починалата в хода на делото П. Д. Я. – б.ж. на [населено място], неимуществени вреди от травматичното й увреждане - закрито счупване на лявата бедрена кост, представляващо по своя характер средна телесна повреда, причинено от виновно предизвикано от водача на л.а. „Ланчия”, модел „Капа” с ДК [рег.номер на МПС] И. Т. В. пътно- транспортно произшествие на 08.04.2016 г. в [населено място]. При обосноваване наличието на елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД решаващият състав на Софийски апелативен съд се е позовал на влязлото в сила първоинстанционно решение, в частта, с която предявената пряка искова срещу „БУЛ ИНС”АД е уважена за сумата от 10 000 лв., обезщетение за обезвреда моралните болки и страдания на пострадалата от процесния пътен инцидент, което формира сила на пресъдено нещо по отношение пасивната материалноправна легитимация на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на делинквента по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за виновно извършеното от последния деяние, в качеството му на водач на увреждащото моторно –превозно средство, чиято противоправност, поради нарушаване на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, е обусловила и налагане на влязло в сила административно наказание по НОХД № 1855/2016 г. на ПРС . Позовавайки се на чл.51 ал.2 ЗЗД и на установения в хода на процеса механизъм на процесното пътно-транспортно произшествие, според който към релевантния за спора момент пострадалата, като пешеходец, е пресичала пътното платно на необозначено за целта място, въпреки наличие на пешеходна пътека в близост и без да съобрази нито посоката, нито скоростта на движещия се на заден хода автомобил, решаващият състав на въззивния съд е споделил като законосъобразен извода на Софийски градски съд за основателност на въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата в определеното съотношение на приноса й от 20%. Възприетото разрешение за основателност на възражението за съпричиняване на вредата е допълнително аргументирано и с предприето единствено от ответника- застраховател обжалване на съдебния акт на първостепенния съд – обстоятелство, което по силата на императива на чл.271, ал.1, пр.2 ГПК изключва да е налице процесуална възможност за отхвърляне приноса на увреденото лице или за неговото намаляване. Затова и като е съобразил така приетата за установена фактическа обстановка по делото решаващият състав на Софийски апелативен съд, позовавайки се на заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза за вида и характера на травматичното увреждане на Я., за вида, характера и интензитета на търпените от нея приживе конкретни субективни физически болки, страдания, битови неудобства, продължителността на проведеното болнично лечение и възстановителен период, невъзможността за пълно отзвучаване на последиците от фрактурата на бедрената кост, необходимостта от ползване на помощно средство при придвижване(бастун), възрастта на пострадалата и стандарта на живот в страната и населеното място, в което е живяла е изградил краен правен извод, че справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД в случая се явява обезщетение в размер на 28 000 лв., а не определеното от СГС от 45 000 лв. В съответствие с отчетения принос този размер е редуциран до сумата от 24 000 лв. І.По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато: Последователно в практиката си по приложението на чл.52 ЗЗД, изразена както в т.ІІ на ППВС № 4/68 год., така и във формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика, свързана с прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) , обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС: № 66 от 30.07.2012 г., по т.д.№ 619 /2011 г. на ІІ т.о.; № 83 от 06. 07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. и № 99 от 08.10.2013 г., по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения по чл. 290 ГПК: № 1 от 26.03.2012 год., по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о., № 202 от 16. 01.2013 год., по т.д.№ 705/2011 год. на ІІ т.о.; № 25 от 17.03. 2010 год., по т.д.№ 211/2009 год. на ІІ т.о., № 749/2008 г., по т.д.№ 387/2008 год. на ІІ т.о. № 93/ 23. 06. 2011г. на ВКС по т.д. № 43/2010г. на II т.о.; № 104/25.07.2014 г., по т. д. № 2998 /2013 г. на І т.о.; № 73/27.05.2014 г., по т.д.№ 3343/2013 г. на ІІ т.о. ; № 114/03.11.2014 г., по т. д. № 1053/2012 г. на ІІ т.о.; № 88/ 17.06. 2014 г. , по т. д. № 2974/2013 г. на ІІ т.о.; № 101/3.07.2014 г., по т. д.№ 4391 / 2013 г. на ІІ т.о., № 158/ 17. 10. 2014 г., по т.д. № 3594/2013 г., г.о. на І т.о., № 4/ 03.08.2015 г., по т.д.№ 40/2014 г. на ІІ т.о.; № 83 от 06. 07. 2009 г., по т.д.№ 795 /2008 г. на ІІ т.о.; № 749 от 05.12.2008 г., по т.д.№ 387 /2008 г. на ІІ т.о. и много други, която безусловно споделя, Върховният касационен съд поддържа разбирането, че понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а обусловено от конкретни обективно съществуващи обстоятелства - начин на извършване на деликта, характер на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, техния интензитет и продължителност, възраст и социално положение, които решаващият съд е длъжен не само формално да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което с оглед паричния характер на обезщетението, е детерминиран от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимитите на застрахователно покритие, минимална работна заплата и установената в тази насока съдебна практика за сходни случаи. Следователно, за да удовлетвори въведения от законодателя критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, обезщетението за репариране на претърпените от непозволено увреждане морални вреди, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия. ІІ. По основателността на касационна жалба: Въззивното решение на Софийски апелативен съд, в отхвърлителната му част - за разликата от 22 400 лв. до 36 000 лв., се явява постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Прилагайки законоустановения принцип за справедливост при определяне дължимото обезщетение за възмездяване на понесените приживе от б .ж. на [населено място] Д. Я. морални вреди, въззивният съд, макар правилно да е определил техния обем, не е отчел в достатъчна степен всички приети за установени факти по делото, свързани с разяснените в посочената по-горе съдебна практика (задължителна и казуална), обективни критерии, давайки необоснован превес на стандарта на живот в населеното място, където е живяла ищцата, който като недоказан по делото, е хипотетичен и на стандарта на живот в страната. С оглед констатирания порок на обжалваното въззивно решение, в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, поради което след отмяна на въззивния съдебен акт, в частта му предмет на касационната жалба, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция, в съответствие с процесуалното правило на чл.293, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. Видно от заключението на допуснатата и изслушана в хода на делото специализирана медицинска експертиза получената от пострадалата основна травма-закрито счупване на лява бедрена кост е довела до хоспитализация на лицето в болнично заведение, последвана от кръвно наместване на счупването и метална фиксация със заключваща плака, извършени под спинална анастезия. Наложително е било ползването на чужда помощ и медикаментозно лечение след оперативната интервенция, в който период и търпените от пострадалата болки са били най- интензивни. Движението на увредения ляв долен крайник е било силно затруднено за срок от около 6 -8 месеца, като пълно възстановяване не е настъпило и към момента на процеса, въпреки проведената продължителна рехабилитация. Според констатациите на в.л. и ангажираните гласни доказателства при продължително натоварване на левия крак и при влошаване на времето увредената Я. е продължила, приживе, да изпитва силни болки, а подвижността на лявата й коленна става е била значително ограничена. Същата, която към датата на увреждането е била 72 годишна, е била принудена до края на живота си, настъпил в хода на делото, да се движи с помощно средство- бастун, да ползва чужда помощ при слизане и качване по стъпала и да търпи видим козметичен белег на крака си. Според събраните по делото гасни доказателства, в резултат на ноторно преживяния стрес от процесното пътно- транспортно произшествие и последвалата го оперативна интервенция Я. е станала и емоционално нестабилна -страхувала се е от пътуване, от излизане сама навън, търсила е чужда помощ – поведение, което преди инцидента не й е било присъщо. Съобразявайки тези обстоятелствата, които наред с възрастта на увреденото лице към релевантния за спора момент, продължителността на търпените от него морални болки и страдания, който в своята конкретика несъмнено са относими към съдържанието на понятието "справедливост”, настоящият съдебен състав намира, че необходима и достатъчна за тяхното обезщетяване, съобразно установения в чл.52 ЗЗД принцип, се явява сумата от общо 45 000 лв., каквато е била и приетата със съдебния акт на СГС. С оглед установения принос на съпричиняване на вредата този размер следва да бъде намален на 36 000 лв. Или въз основа на гореизложеното и на осн. чл.293, ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде изменено в посочения смисъл, като на касатора- надлежно конституиран правоприемник на ищцата, следва да се присъдят допълнително 13 600 лева. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и в частта за присъдените на ответника - застраховател деловодни разноски за въззивното производство. На АД ”Г. и партньори” се следва още сумата 341.71 лв. - разлика между пълния размер на определеното от въззивната инстанция адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т. 2 ЗА от 1091.33 лв с вкл. ДДС ( 181.89лв.) и присъдените, съобразно уважената част на въззивната жалба 749.72 лв. с вкл.ДДС. В приложен списък по чл.80 ГПК касаторът е претендирал деловодни разноски за касационното производство в размер на сумите: 1 200 лв. - адвокатско възнаграждение на АД ”Г. и партньори” по договор за правна защита и съдействие № 316 от 31.05.2019 г. и платена по сметка на ВКС д.т. от 30.00 лева. По отношение заплатеното от страната адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. ответникът по касационната жалба е въвел възражение, основано на чл.78, ал.5 ГПК, което настоящият съдебен състав счита за основателно. Фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита на жалбоподателя от страна на АД ”Г. и партньори”, която е сведена до изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване и писмено становище, препращащо към аргументите на същата, без явяване в съдебно заседание, дават основание да се приеме, че адвокатско възнаграждение - реално заплатено, предвид представените в тази насока писмени доказателства, следва да бъде намалено до неговия минимален размер. С ъгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, същият възлиза на сумата 1104 лв., с вкл. ДДС ( 920 +184 лв.). На основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД ”БУЛ ИНС” АД дължи заплащане на държавна такса от 370 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1938 от 20.07. 2018 г., по в.гр.д.№ 983/2018 г., в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен, предявения срещу ЗД ”БУЛ ИНС” АД пряк иск за разликата над сумата 22 400 лв. до 36 000 лв. – обезщетение за причинени, приживе, на П. Д. Я. - б.ж. на [населено място] неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените на ЗД ”БУЛ ИНС” АД деловодни разноски от 1622.38 лв. за двете инстанции и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „ БУЛ ИНС”АД, гр.София, с ЕИК: 831830482 да заплати на на Г. Я. Г. от [населено място], в качеството му на правоприемник на починалата в хода на делото ищца П. Д. Я. - б.ж. на [населено място] допълнително сумата 13 600 лв. (тринадесет хиляди и шестстотин лева), представляваща обезщетение за причинените й, приживе, неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие на 08.04.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от тази дата до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 1 134 лева.. ОСЪЖДА ЗД „ БУЛ ИНС”АД, гр.София, с ЕИК: 831830482 да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 370 лв.( триста и седемдесет лева) . ОСЪЖДА ЗД „ БУЛ ИНС”АД, гр.София, с ЕИК: 831830482 да заплати на АД ”Г. и партньори” сумата 341.71 лв. ( триста четиридесет и един лв. и седемдесет и една ст.), представляваща разлика между определеното от въззивния съд адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА от 1091.33 лв с вкл. ДДС и присъдените, съобразно уважената част на въззивната жалба 749.72 лв., с вкл.ДДС. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: