Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 24 април 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Фиданка Пенева при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 365/2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. К., изготвена от упълномощения му защитник адвокат А. Б. от САК, срещу нова присъда № 499/2012 година постановена по в н о х д № 588/2011 година от Благоевградски окръжен съд. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, за допуснато нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че атакуваният съдебен акт почива изцяло на предположения, довели до неправилно приложение на закона, както и това, че изводите не са основани на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция подсъдимият не се явява. Процесуалният му представител – адвокат Б., устно и с писмена защита пледира в подкрепа на касационната жалба и доводите изложени в нея. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивнната присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С атакувания акт е отменена присъда № 1021/21.10.2011 година по н о х д № 1087/2011 година по описа на Районен съд-Петрич и е постановена нова, с която въззивният съд е признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 23.08.2011 година в района на ГКПП-Златарево е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно – 1,48 промила, което е установено по надлежен ред-прест. по чл. 343б, ал. 1 от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, условно, с тригодишен изпитателен срок и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца. Законосъобразността на въззивната присъда се оспорва от гледна точка на това, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда. При проверката по делото се установи, че изводът на въззивния състав за доказаност на обвинението описано в обвинителния акт, е направен в съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на прокурора подал протест срещу първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е бил признат за невиновен в извършването на посоченото престъпление и оправдан, са се свеждали до необоснованост на фактическите положения приети от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила при оценяването на доказателствените материали. С отговорите на доводите в протеста, в мотивите към новата присъда, съдът от една страна е изпълнил задължението си по чл. 339 ал. 2 от НПК да обсъди всички доводи изложени в него, а от друга, в изпълнение на служебното начало за пълна проверка на обжалваната присъда, независимо от посочените в протеста основания, същият съд е отговорил на всички въпроси, на които следва да бъде даден такъв с присъдата – тези по чл. 301 ал. 1 от НПК. Освен това, въззивната инстанция правилно е приела за вярно установена фактическата обстановка, относно факти и обстоятелства свързани с предмета на доказване – факта на извършване на деянието, неговия механизъм, вината на подсъдимия, данните свързани с личността му и причината за деянието. Правилно въззивният състав на Благоевградския окръжен съд е достигнал до заключението, че изводите на първостепенния съд за недоказаност на обвинението не е обоснован, тъй като не е изведен след преценка на показанията на всички доказателства по делото. Именно това нарушение е отстранил въззивният съд, като е направил нов подробен анализ на показанията на св. К., който като граничен служител още при проверката на документите на подсъдимия се е усъмнил в това, че е употребил алкохол поради спецификата на поведението му. Св. С. също дава категорични сведения за видимото пияно състояние на подсъдимия. На възражението на защитата на подсъдимия, че той е употребил алкохол след като е бил спрян за проверка от служители на ГКПП, в промеждутъка от време до пристигане на компетентните административно наказващи органи от КАТ при РУ „Полиция” – гр.Петрич, въззивният съд е отделил специално внимание. Направил е подробен анализ на показанията на свидетелите К. и Т. и е изяснено, че на подсъдимия изрично е обяснено, че следва да изчака служителите, които ще направят пробата за алкохолна употреба. Поради изложеното, настоящият касационен състав намира за правилен решаващият извод на Благоевградския окръжен съд, че деянието е извършено от подсъдимия К. и че решението е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивната присъда, с която е отменена оправдателната присъда на Петричкия районен съд. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1,вр. с чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 499/2012 година, постановена по в н о х д № 588/2011 година от Благоевградски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: