Ключови фрази
Делба * съсобственост * наследяване * определяне на квоти * придобивна давност * презумпция за намерение да се държи вещта като своя * съпружеска имуществена общност * наследяване по закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 123

София, 15.06.2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 431/2009 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. Б. и С. Х. Б., гр. С., срещу въззивно решение от 07.05.2008г. по гр. дело № 1733/2005г. на Софийския градски съд.

С определение от 12.08.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса дали може да се придобие по давност ид.ч. на съсобственик в имота, без да бъде манифестирана промяна в намерението да се свои тази част от другия съсобственик-владелец като относим и към приложението на чл.69 ЗС във връзка с установената презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по касация Л. Ц. Б. и С. Х. Б. оспорват жалбата като неоснователна.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:

С обжалваното решение е оставено в сила решение от 03.10.2003г. по гр.д. № 11476/2003г. на СРС в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба на апартамент, находящ се в гр. С., между съделителите и при дялове, както следва : Л. Ц. Б. – 3/6 ид.ч.; Д. П. Б. – 1/6 ид.ч. и С. Х. Б. – 1/6 ид.ч. и С. Х. Б. – 1/6 ид.ч.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че имотът е придобит в режим на СИО от наследодателя Х ищцата Л по време на брака им, прекратен с развод на 17.12.1986г. Б. е починал на 07.11.1999г. и е оставил за наследници С син /от първи брак/, Д. Б. – съпруга и С. Б. –син. Възражението за придобиване по давност на имота от страна на ответницата Д наследодателя Х е прието за неоснователно, поради неустановеност на един от елементите от фактическия състав на придобивната давност – намерение за своене. Съпрузите са живели в имота от 1984г. Нейното владение трябвало да бъде отблъснато по категоричен начин като се доведе до знанието и намерението на Х. и Д. Б. да своят идеалната и част. Няма данни тя да е уведомена за намерението на двамата съпрузи да владеят идеалната и част като своя. Тъй като върху процесния имот Л. Б. е имала право на собственост, то нейното владение трябвало да бъде отблъснато по категоричен начин.

Тъй като в обжалваното решение е прието наличие на фактическа власт върху имота, упражнявана от Х. и Д. Б. за период от 10 години до смъртта на Б. през 1999г., а впоследствие и от Д. Б. , но липса на манифестирано намерение за своене към Л. Б. на притежаваната от нея част и отблъскване на нейното владение, то и по реда на чл.291 ГПК следва да се даде преценка на съответствието на изводите на въззивния съд на трайно установената съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.69 ЗС, в т.ч. и с приложените от касатора решения на ВКС. Според тази практика, която и настоящият съдебен състав приема за правилна, когато съсобствеността е възникнала от юридически факт, различен от наследяването, приложение намира разпоредбата на чл.69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Изрично манифестиране на намерение за упражняване на фактическа та власт върху целия имот само за себе си съсобственикът следва да извърши спрямо останалите съсобственици само ако съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство.

По основателността на касационната жалба.

По делото е било установено, че процесният имот е придобит в режим на СИО от Х. Б. и първата му съпруга Л на 10.10.1083г. Изводите на въззивния съд за режима на собствеността са законосъобразни, тъй като имотът е придобит възмездно от двамата съпрузи по време на брака им като не е доказано да е придобит с лични средства от наследодателя Б да е оборена презумпцията на чл.19, ал.3 СК /1986г./. Бракът е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение от 17.12.1986г. Безспорно е било, че Д. и Х. Б. са живели в имота от 1984г. до смъртта на Х. Б. на 07.11.1999г., а след това в имота са останали да живеят преживялата съпруга Д синът им С. Б. Ищцата Л. Б. , както и синът от брака и с Х. Б. – С. Б. , не са упражнявали фактическа власт върху имота и не са предявявали претенции към него до завеждане на иска за делба на 22.11.2000г. След прекратяване на СИО с развод имотът е преминал в режим на съсобственост между бившите съпрузи при равни квоти. За да се приеме, че притежаваните от Л. Б. 1/2 ид.ч. от имота са придобити впоследствие от Х. и Д. Б. , то по делото следва да бъде установено, че те са упражнявали фактическа власт върху имота непрекъснато, явно и необезспокоявано в продължение на 10 години. С оглед приетото по-горе по релевантия за изхода на делото въпрос по прилагане разпоредбата на чл.69 ЗС в разглеждания случай, следва че неправилно въззивният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса и е приел, че позоваващите се на придобивна давност следва да докажат намерението на Х. и Д. Б. да своят имота. Последните са владяли частта на ищцата за себе си и владението им е продължило в изискуемия от разпоредбата на чл.79 ЗС десетгодишен срок, считано от 1986г. Срокът е изтекъл към 1996г. и тази ½ ид.ч. е придобита от Х. и Д. Б. в режим на СИО. Със смъртта на Б. през 1999г. по силата на наследственото правоприемство имотът преминава в неговите наследници по закон – Д. Б. , С. Б. и С. Б. Първата на собствено основание притежава ½ ид.ч. от придобитата по време на брака по давност ½ ид.ч. от недвижимия имот. Останалата част, съгласно разпоредбата на чл.5 и чл.9 ЗН, е наследена от преживялата съпруга Д двете деца. При това положение квотите в съсобствеността са както следва : за Д. Б. – 6/12 ид.ч., за С. Б. – 3/12 ид.ч. и за С. Б. – 3/12 ид.ч. По отношение на Л. Б. искът е неоснователен.

Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго, с което се допусне делба на процесния апартамент между съделителите Д. Б. , С. Б. и С. Б. при посочените квоти.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от от 07.05.2008г. по гр. дело № 1733/2005г. на Софийския градски съд в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба на апартамент № 54, находящ се на ХІ етаж в блок №1/42а, бл.9, ж.к.”М” К. , гр. С.,състоящ се от две стаи и кухня със застроена плащ 64,08 кв.м. при съседи: Стефан Н. С. ,коридор, Д. И. М. , двор, заедно с прилежащите му избено помещение № 54 и 1,224 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, между съделителите и при дялове, както следва : Л. Ц. Б. – 3/6 ид.ч.; Д. П. Б. – 1/6 ид.ч. и С. Х. Б. – 1/6 ид.ч. и С. Х. Б. – 1/6 ид.ч. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба по отношение на апартамент № 54, находящ се на ХІ етаж в блок №1/42а, бл.9, ж.к.”М”- К. , гр. С.,състоящ се от две стаи и кухня със застроена плащ 64,08 кв.м. при съседи: Стефан Н. С. ,коридор, Д. И. М. , двор,, заедно с прилежащите му избено помещение № 54 и 1,224 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, между съделителите и при дялове, както следва : Д. П. Б. – 6/12 ид.ч. , С. Х. Б. – 3/12 ид.ч. и С. Х. Б. – 3/12 ид.ч.

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на описания по-горе апартамент по отношение на Л. Ц. Б..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: